Първата ѝ среща със сценографията се случва в НХА, София. Втората ѝ среща с нея е в Central Saint Martins College of Art & Design, Лондон, където следва магистратура. Тогава Надежда се влюбва. Това „приказно“ изкуство я завладява и тя остава да твори на Острова. Надежда Стоянова е автор е на костюмите в няколко мюзикъла, има над десет изложби, сред които и постоянна.

Ще се СРЕЩНЕМ ЛИ ПАК СЛЕД 10 ГОДИНИ в България?

– Можем да се срещаме след много по-кратко време от 10 години, особено ако срещите ни са свързани с изкуството.

БЯГСТВО ли беше Лондон или по-добра възможност?

– За Лондон тръгнах следвайки препоръка от мой преподавател, кандидатствах и ме приеха в Сейнт Мартинс – колеж за изкуства и дизайн. Имаше и неща, от които исках да избягам, но тръгването ми определено беше свързано с този престижен колеж.

Къде би си направила СРЕЩА с нас в Лондон, ако интервюто беше на живо?

– В моето ателие-галерия.

С кой би се качила на ГОЛЕМИЯ КОРАБ, ако предстоеше потоп?

– С любимите си хора, с платната си, ако ми се наложи да ги използвам за попътен вятър, и моя джак ръсел.

СВЕТЪТ ЗА ДВАМА ли е?

– Светът е за всички, и за двама. Но човек има нужда да бъде сам понякога. Зависи, аз съм преживявала всичките тези състояния и продължавам да ги изживявам.

Трудна ли е ТЕЛЕФОННАТА ЛЮБОВ или как ти се отразява комуникацията от разстояние с близките ти?

– Ако обичащите се подкрепят по телефона – не е трудна, ако споделят страдание – е трудна. Ако близките са добре и получават добри новини е радостна и за двете страни. Но разбира се, че комуникацията на живо дава най-много топлина. Не веднъж съм се самообвинявала, че колелото ми се завъртя далече от моето семейството, но пък то, радвайки се на реализацията ми, ме е окуражавало с думите: „Браво, дерзай!“. Мисълта, че вкъщи мога да се върна винаги и по всяко време, ми е давала спокойствието да започвам и завършвам и пак да започвам проекти там, където съм се отзовала.

ТОПЪЛ ДЪЖД има ли в Лондон?

– За мен топъл дъжд вали в Лондон, когато се чувствам удовлетворена от нещата, които създавам, когато приятелите ми споделят хубави емоции, когато хора, които не познавам се удивляват от творбите ми. Според мен дали дъждът е “топъл” или “студен” не зависи от местонахождението, а е чисто и просто моментната настройка на човека.

С България казахте ли си СБОГОМ или само довиждане?

– С България си казвам само довиждане, здравей, довиждане, здравей, и така много пъти.

Една ИСТИНА за успеха зад граница?

– Няма нищо лесно, но ако се прави с желание, решителност, смелост, старание, вяра, постоянство и любов се получава успех. Успех за мен също означава всяка измината крачка по пътя включително и спънките, защото те ни учат как да не падаме.

Ставаш ли ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ или обичаш да поспиваш?

– Понякога лягам по първи петли, понякога ставам. По това време трябва и да поспивам, зависи от музата и енергийния баланс.

Опиши животът си тук и сега като МИГ ОТ ПРИКАЗКА.

– Озаглавявам тази приказка: “Приказка от замъка на красивите цветове и вечната музика”.

Имаш ли в Лондон любими ХОРА И УЛИЦИ?

– Имам много, за 18 години се запознах с много готини хора и видях много красиви улици. И обратното, разбира се, житейският път никога не е идеален.

Каква щеше да си В ДРУГО ВРЕМЕ, В ДРУГ СВЯТ?

– Преди години ми направиха някакво изчисление, което показа, че в предишния си живот съм била знахар лечител, но не мога да отгатна бъдещето… Може би летец или просто пак творец.

Какъв е НАШИЯТ СИГНАЛ – за нас българите?

– ФСБ – Високо.

В края на 2015 година Дарик се допита до своите слушатели, читатели на darikradio.bg и приятели в социалните мрежи, кои според тях са онези млади българи в Лондон, доказали се със своята предприемчивост, интелигентност, образованост. Така съставихме списък с над 30 млади и успешни българи, които работят в различни професионални сфери като моден дизайн, кулинария, спорт, култура и изкуство, образование, архитектура и други.

интересни българи в Лондон – един проект на Дарик радио и егоист