През първия ден от Новата година сред поздравления някак си се изгуби фокусът върху 10-годишния юбилей от присъединяването на България към ЕС. На 1 януари 2007 г. България и Румъния завършиха историческия 5-ти кръг за разширяване на Евросъюза.

По време на първата за годината пресконференция официалният говорител на Европейската комисия поздрави България и Румъния с юбилея и ги нарече “жизнени европейски демокрации”.

Президентът Плевнелиев посрещна юбилея на германско-български форум и оцени присъединяването ни като “правилно политическо решение с дългосрочна перспектива”. Той бе категоричен, че днес България е достоен член на ЕС и незаобиколим фактор за стабилността на Балканите. Държава, в която за последното десетилетие БВП се е удвоил, а средствата за образование, здравеопазване и пенсии са се утроили. Държавният дълг е намалял три пъти, а преките чуждестранни инвестиции са се увеличили седем пъти.

Оптимистичната статистика

Официалната прогноза на ЕК сочи, че за 2016 г. се очаква 3% икономически растеж за България и 5,2% за Румъния. Евронюз отчита увеличение на БВП и в абсолютна стойност, и на глава от населението. Минималната заплата се е увеличила от 180 на 460 лв, а минималната пенсия – от 92,23 на 161 лв.

Най-дългото хоро в чест на ЕС, 25.04.2005, Снимка: Андрей Михайлов, Булфото

Френският вестник Монд описа десетилетието за България и Румъния като “повече стабилност, по-добри финансови резултати и повече оптимизъм”. За десетилетие в съюза страната ни е внесла 3,34 млрд. евро членски внос и е получила близо 8 млрд. евро (5 млрд. евро от структурни фондове и Кохезионен фонд и 1,96 млрд. евро по предприсъединителни фондове).

Проучване на Евробарометър посочва, че българите са по-щастливи от живота си, а според Галъп Интернешънъл ние сме сред най-големите еврооптимисти.

Стряскащата реалност

В същото време България е най-бедната държава в ЕС, като 5 от общо 6-те й района са най-бедните в рамките на Евросъюза. Най-ниски са и още редица икономически и социални показатели като: БВП (абсолютен и на глава от населението), конкурентоспособност на икономиката, производителност на труда, размер на работна заплата, пенсия, продължителност на живот, качество на образование, свобода на словото.

Политическата оценка

Вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева, която е и първият български еврокомисар, оцени членството на България в ЕС като “голяма емоция”. За Сергей Станишев, бивш министър президент на Партията на европейските социалисти 1 януари 2007 г. е “много емоционален момент”. Според бившият зам.-министър на външните работи и главен преговарящ за членството ни в ЕС Владимир Кисьов основните 2 събитие от новата ни история са освобождаването от турско робство и членството в Съюза.

Алпинисти спускат българското и европейското знаме, 19.12.2006, Снимка: Иво Янев, Булфото

Междувременно България все още няма своя номинация за еврокомисар и с бавенето си налива вода в мелницата на кръговете в ЕС, които лобират за намаляване броя на еврокомисарите.

Сред тихата битка на статистики всъщност грозно прозира пълната липса на адекватен стратегически анализ за членството на България в ЕС – постигнати цели, допуснати грешки, изводи и план за действие. За съжаление управниците ни не могат да избягат от клишетата и словоблудството и отказват да направят трезв прочит на събитията. Когато не знаеш къде отиваш, винаги ще стигнеш някъде другаде, казват философите.

Е, България стигна чак до ЕС, но май не е сигурно, че знаем защо.

А най-тъжното е, че когато преди 10 години спечелихме така лелеяното членство, заедно с него страната ни загуби своята национална кауза, своят единствен поне за момента шанс за обединение в името на общата цел.

И така днес политическият елит мило оценява постигната национална цел като емоционален и трогателен момент…