Ако сега четяхте egoist като печатно издание, както беше преди, със сигурност щяхте да почувствате гладките му корици с върха на пръстите си. С една подробност. Щяхме да използваме ламиниращо фолио, биоразградимо.

Анджела и Гергана – хубаво е да познаваме повече такива умни, млади хора.
Lam’on пък е тяхното умно творение, start-up, посветен на опазване на природата – биоразградимо ламиниращо фолио за печатарската индустрия, заместител на старото пластмасово фолио, което веднъж попаднало в почвата или водата, чрез изхвърлена, я визитка, я списаните, я картонена чаша за кафе – не се разгражда.

Фолиото на Lam’on предлага същите видими резултати за ефекти върху печатни изделия, има същия вид и характеристики, и се ламинира на същите машини. Разликата с обикновеното фолио е, че може да се компостира заедно с лепилото.
В работата им помага и д-р Филип Ублеков, специалист по биополимери.

Кои според вас са устойчивите идеи за развитието на нашия свят?

Гери: За мен “устойчивост” преди всичко значи баланс между природен и човешки ресурс и потребление. Съответно неизбежно трябва да се научим да пестим първото, за да задоволим второто и в този смисъл да създаваме по максимално “безвреден” начин единствено и само продукти, които знаем как да преизползваме или рециклираме.

Aнджи: Съгласна. И говорейки за баланс тук идват и абсолютните примери като енергийно ефективни сгради (зелено строителство), градско земеделие, зелена инфраструктура, оживяване на градските речни крайбрежия…

А кои са устойчивите ценности за човека?

Г: Отново го свързвам с баланс, а за да го постигнем, е нужно да се грижим един за друг и за света около нас. Повече старание и мисъл за околните, по-малко егоцентризъм и алчност.

А: Така е. В ежедневието си на граждани можем да прилагаме действия по опазване на околната среда и да сме част от устойчивото развитие, но се нуждаем и от обща визия за основните ценности. Отдавна имаме знания и технологии, с които да намалим вредното въздействие. Нашите екологични, икономически, политически и социални предизвикателства са свързани помежду си и само заедно можем да стигнем до абсолютни решения.

В каква среда ви се иска да живеете след 30 години?

Г: Силно се надявам след 30 години да живеем малко по-бавно, по-спокойно и с повече надежда, заобиколени от повече зеленина и живот и да дишаме с широко отворени гърди. Надявам се, че ще сме усвоили изкуството да харесваш съседа и да ти “пука” за всичко.

А: Присъединявам се към Гери. Също така се надявам да видим градове с нулеви отпадъци – един затворен цикъл на екосистема. Решения за вече нанесените последици от човешката дейност. Изкореняване на бедността като етичен, социален и екологичен императив. Прекратяване жестокостта към животните, отглеждани за човешките нужди. Насърчаване на човешкото развитие в един справедлив и устойчив начин и разбира се – равенството помежду ни, независимо сексуална ориентация, физически възможности и етнически принадлежности!

Какво му е умното на умния град според вас? Имате ли пример за такъв?

Г: Умният град е чист и удобен град – да са осиновени множество практики за създаване и употреба на по-чиста енергия, отношение към отпадъците от производства и домакинства, разнообразна и развита пътна мрежа за минимално замърсяване от транспорт и зелени площи навсякъде. Добър пример за мен е Швеция като цяло, конкретно Стокхолм.

А: Накратко – технологично базирани решения, които правят ежедневието ни по-качествено, по-лесно и устойчиво. Отвъд Сингапур, Цюрих и Хелзинки, казвам Амстердам и тяхното изключително умно решение Power to Protein, с което извличат протеини от мръсните води в реките (каналите) и ги превръща в протеинов прах. Чудесен пример за проблем – умно решение.

Какво е мястото на технологиите в един умен град, умен свят?

А: Концепцията за „умен град“ предполага в основата си свързаност на градската
инфраструктура, събиране и разглеждане на информация, използването ѝ за комплексни решения в рамките на нейната широката и разнообразна екосистема. Става въпрос не само за икономия на енергия, но и оптимизация на градската среда – качество на въздуха, шумово замърсяване, пътни потоци. Това разбира се би било още по-лесно чрез насърчаване сътрудничеството между граждански организации и администрация.

Готов ли е бизнеса за нови решения, когато става дума за съхраняване на околната среда?

Г: Да. Бизнесът се движи от нуждите на потребителя, а все повече хора са наясно колко е важно да живеем в синхрон с природата и един с друг. Ако като общество сме готови за промяна, то това директно се отразява и в бизнеса.

Ако кажем, че консуматорския модел на живот вече се изчерпа (взимаме от околната среда, консумираме и хвърляме обратно в околната среда), какъв според вас модел на живот ще го замени?

Г: Уви, не смятам, че всички внезапно ще спрем да се държим като консуматори, въпреки че от доста години е повече от наложително. Надявам се обаче все по-бързо ще се превърнем в по-разумни консуматори и постепенно ще осиновим идеята, че хората трябва да са част от кръговрата на живот в природата, а не да го спъваме. Ще се радвам идеята за кръгова икономика да спре да е само идея, а да се превърне в новото “нормално”.

А: Ако приемем че се е изчерпал, то на негово място следва да дойде устойчивият модел. Свеждам нещата до това продуктите и услугите да се произвеждат и използват по най-безвреден за околната среда начин. Целта ни трябва да бъде удовлетворение на основните ни нужди от стоки и услуги, но и повишаване качеството на живот, гарантирайки достатъчно ресурси за бъдещите поколения.