Слънчевият отговор на най-смъртоносната стрелба в историята на САЩ
Събота вечер в бар Пулс. Коктейлите се разливат от секси бармана, който намига закачливо на младите мъже, а музиката и танците са латино – тематично партив гей клуба на SouthOrange Ave,Орландо. Незабравима нощ, която ще се превърне в истински кошмар, когато къмпартито се присъединява 29-годишният Омар Матийн. Американецът с афганистанскикорени е с компания – огнестрелно оръжие, с което отнема живота на над 50души в бара в Орландо. Още толкова са ранените.
Над целия свят се развя разноцветното знаме – символ свободатана ЛГБТ общността. На пръв поглед, светъл отговор на зловещата стрелба. Цветните ивици, обаче свързаха хора от различникраища на земята в един културен символ, който бележи началото си предиблизо 40 години от трагедията в неделната утрин.
Според гей активиста и художник от САЩ – Гилбърт Бейкър, идеятазад смелия дизайн на знамето се появила през годината, в която Америкаотбелязва двестагодишнината на своята независимост като република. Психологически,политически и социални вълнения кипят в страната – след края на войната въвВиетнам (1973) и първата по рода си оставка на президент на САЩ след скандалаУотъргейт (1974). Точно на травестита Бейкър се приписва създаването наемблемата в края на 70-те.
На този патриотично бурен фон, американският политик иполитически съветник в Сан Франциско – Харви Милк, открито признавахомосексуалността си и става първият гей избран на обществена длъжност вКалифорния. Милк се свързва с художника Гилбърт Бейкър през 77-ма и му предлагада разработи уникален символ за гей общността – емблема на гордост, социална независимост илюбов. Например знаме, което ще се развее точно като символ на властта. Бейкър етравестит, със слабост към пищните дрехи и е обсебен от шевната си машина – умение,което по-късно ще използва за производството на политически плакати. Хипнотизиранот американското знаме – талисман на цял един народ, както и благодарение наспособността си да преобразува в изкуство модата – от скъпи поп-арт картини на Джаспър Джонс до гръндж дънкови кръпки – Бейкър с размах реди поле от цветни ивици, зашитизаедно в едно цяло.
В главата на художника се върти въпросът: Как точно да създаде емблема, която да идентифицира гей общността завинаги?
В нацистките концентрационни лагери мъжете затворници са белязани от розов триъгълник поставен на дрехите им, заради своята хомосексуалност. Десетилетията следкрая на Втората световна война, хомосексуалните общности по целия свят носят сгордост розова значка, вместо първоначалното ѝ предназначение като символ наунижение. И въпреки това, в ума на Бейкърсимволът на розовата звезда все още епреследван от призраците на Хитлер и Холокоста. Той вярва, че гей общносттазаслужава изцяло своя собствена емблема – “нещо красиво, нещо точно катонас”.
Журналисти и историци изразходват голямо количествоенергия, за да спекулират как точно Бейкър се спира на цветовете на дъгата през1978 г. Например, често свързват дъгата със сияйния ореол на актрисата ДжудиГарланд – дълго време считана за гей икона, заради ролята си във филмаМагьосникът от Оз и песента ѝ Над дъгата (“приятел наДороти” значи хомосексуалист, според уличния жаргон). Други автори отбелязват, чесилно ярките цветове (като зеления карамфил, който носи Оскар Уайлд, за да означисексуалната си ориентация) в продължение на векове са служили като съкращениеза хомосексуалността. Дъгата и цветоветеѝ са имали голяма роля в много митове и предания, имащи отношение къмсексуалността – в Гърция, Америка, Африка и други култури.
Символът на дъгата е като ехо от историята в далеч по-ранни години. В края на 15-ти век германският теолог Томас Мюнцер включва подобен флаг в реформаторските си проповеди, а символът е използван от по-религиозни и социални активисти, за да привличат внимание към своите проблеми. Дъгата се развява през 16-ти век по време на война в германските села. От тук идва значението за обещание за социална промяна. През 18-ти век Томас Пейн – английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер, се застъпва за приемането на знамето на дъгата като универсален символ за идентифициране на неутрални кораби в морето. Знамето се развявало от будистите в Шри Ланка като обединяваща емблема на тяхната вяра, а индианци ежегодно отбелязвали с него смъртта на духовния водач Мехер Баба.
В интервю, което Бейкър дава миналата година в Музея намодерното изкуство, след като прототипа на знамето бе придобито за постояннатаколекция, художникът обяснява избора на дъгата много по-елементарно, отколкото всички тези теории предполагат: “Това е естествен флаг. Той идва от небето.”
В първоначалната си версия, флагът на Бейкър се състои отосем цвята, подобно на знамето на мира от седем цвята, базиран на дизайн отПикасо (това е и първият флаг, развят на протест в Италия през 1961). Всеки цвят в оригинала носи своята символика – най-горерозов (представляващ сексуалността), последван от червен (който значи живот), аслед това от оранжев (здраве), жълт (слънчева светлина), зелен (природа), тюркоаз(магия), индиго (спокойствие) и виолетов (дух) накрая.
През юни 1978 произведението на Бейкър е показано запърви път в центъра на Сан Франциско. Тези осем райета, събрани в едно голямоплатно, са ушити и оцветени ръчно от художника и екип от 30 доброволци. Тазиверсия познава инициаторът на идеята – Харви Милк, който само няколко краткимесеца по-късно, е убит заедно с кмета на Сан Франциско – Джордж Москоне, отбившия общински съветник Дан Уайт.
Именно заради убийството на един от най-големитеактивисти за правата на ЛГБТ, зачестяват гей парадите и мероприятията,организирани в негова чест. Знамето на свободата се търсело като топъл хляб, аБейкър бил принуден да опрости дизайна, подчинявайки се на законите натърговията. Горещо розовата лента отпаднала, защото пигмента се оказал труден,изключил от симфонията и тюркоазения цвят, а индигото превърнал в синьо захармоничен баланс.
Универсалният символ на гей парада останал трайно вобщественото съзнание през 1994, когато по улиците на Ню Йорк 10 000гейове, лесбийки, би и транссексуални отбелязват 25-годишнината от Стоунуолбунтовете в Гринуич Вилидж (ключов момент в гей освободително движение), понеслинад себе си най-дългия флаг, произвеждан някога. Разноцветният флаг е официалнопризнат от Международният Конгрес на производителите на флагове.
Сега знамето на дъгата и свободата е навсякъде. На 24-ти и 26-ти юни флагът ще бъде издигнат за първи път над парламента на Обединеното кралство, а престолонаследникът принц Уилям е на корицата на британското гей издание Attitude. През 2015 фейсбук въвежда филтър на разноцветната дъга след като Върховният съд на САЩ узакони еднополовите бракове в национален мащаб. Този уикенд пред Паметника на Съветската армия ще се проведе София Прайд. На фона на всичко това са враждебните реакции от страна на Близкия Изток и Русия, както и ужасяващите събития в Орландо, които напомнят, че този флаг не носи съвсем празнично настроение. А привидно темпераментният Бейкър признава с горчивина и болка, че символът на любовта, свободата и светлината е “разкъсан от душата на народа”.