Едно време са вярвали, че художникът е като красива жена. Няма какво да каже, няма и смисъл да питаш.Важното е да разпръсква изящество до степен на съкращаване на диафрагмата. Веченяма такова нещо, сега изказват мнение по всички въпроси и в каквато им щукнеформа и материал. Ако мисълта им няма да се чете лесно във вид на инсталация,се изразява в живопис, четене, писане, звук, каквото се сетиш. Завзели саметодите и похватите на всички изкуства, наистина.

Един такъв случай в нашатахудожествена общност е Антон Терзиев – художник и писател или писател ихудожник, може би ще кажат от литературната общност. Някои от визуалните мупроекти залитат към литературата, а в последната му книга Живот на половини се появяват идеите за две нереализирани работи. „Знаете ли, че бог е плюшеномече”, по цитат от По пътя на Керуак, при нормално функциониращо изложбенопроизводство в София щеше да е инсталация от 3D фреза,гигантско разпятие и постепенно скулптиране на формата на меко мече. Ако искаш по-пълно описание, прочети разказа „Анатомията на Грей”. Това произведение, поради своята прекалена западност (както и да гопогледнеш) съществува само там. Същата книга е и поводът за този текст.

Всъщност положението на Антон Терзиев е малко по-различно от гореспоменататасвобода на изразните средства. Писането (като писател, не като художниците Джоузеф Косут или Лорънс Вийнър)го държи в едно комфортно състояние, в което е на ТИ с другите изкуства. Така ипубликата получава повече шанс да получи, каквото й се полага – ако я е страхда се приближи и „зачете” инсталация, която конфигурира триножник за фотоапаратсъс смъртоносно наточена брадва, може да се довери на заглавието, което цитираУелбек – По-широко поле за борбата. Не казвам, че ще бъде лесно. В тозимомент някъде някой литературовед може би се мъчи да пише рецензия за работатана Терзиев като художник, но постоянно нещо го тегли към книгите му.

Някой може да каже, че така той изневерява и на двете изкуства, но истината е,че те му се отдават без резерви. Просто историите понякога са буквалноартикулирани, друг път визуализирани. В сборника Живот на половини има и еднаакция, която никой графити художник в София не е правил (неизвестно защовсичките се държат много възпитано). Началото на разказа „Спрей”, ако вече небеше жертвано за литературата, можеше да разбие вежливото графити течение. 

Нокакво да се прави, свобода или смърт.

Ето как започва: „Излязох с колелото вмалките часове на 15 септември, обичаен час за бомбене. Няколко полупълнифлакона подрънкваха в раницата на всяко паве. Наумих си да пръсна „Учителите лъжат”и „Мислете, всяка мисъл е нарушение на дисциплината” под прозорците на целияпърви етаж в двора. Всичко криво в системата тръгваше от училищата…”

Даниела обича Бърни Кълвача, Професор Воланд, Тайлър Дърдън, джин стоник, череши, бразеола и баници. Пуши много. Mоже да прави изложби, пикници, проблеми,радио предавания и палачинки.


Илюстрация: Райчо Станев

Анатомията на Грей от Антон Терзиев

Иворазбра, че се е увлякъл по момичето в офиса на куриерската фирма, когато сбъркасумата за наложeния платеж. Продаваше„Записките“ на Захари Стоянов, издание 1981-ва, на човек от Елхово. Вместо да се изнерви, симпатичната двайсетгодишнабрюнетка го дари с многозначителна усмивка – чудесен повод отново да сгреши. До вкъщи се прибра на въздушната възглавница наентусиазма. Сипа си студено кафе и пусна компютъра. Влезе в профила си в сайтаза безплатни обяви и една по една намали драстично цените на почти всичко, коетобеше обявил запродажба – най-вече заглавия от колекцията стехническа и художествена литература на д-р Левиев старши, някогашно име всвоята гилдия. Пред лавиците на фамилната библиотека Иво си мислеше замомичето. Фините й пръсти го бяха впечатлили със следи от боя или мастило,каквито обичайно нямаше в куриерските офиси. Чудеше се коя ли книга е най-добраотправна точка за разговор с нея. Той знаеше името й от баджа на гърдите –Мариела Банкова. Това обаче изобщо не му помагаше да отгатне какви книгихаресва. Не че неговият литературен вкус през последните години стигашепо-далеч от поредното препрочитане на Джак Керуак и пивките бестселъри запреуспели предприемачи. Но помислете: нима днесима разлика между съветите на Ричард Брансън и Далай Лама, между влиянието на Майка Тереза и Лейди Гага? Приятели на долара стават вселъчезарни хуманисти, зачеркнали егоизма. Абстрахирайте се от външния им вид,възраст, пол, призвание и зъбен профил. Чували ли сте за милионер, който да нее алтруист и благодетел; за милионер, който да не е олицетворение на християнскияморал? И обратното – олицетворение на християнския морал, което да не сбиравесели финансови потоци? Златният списък на „Форбс“ е златен и за Ватикана,ортодоксът не е конвертируем. Мъченичество, ореол? Ооо, стига. Няма полза отпреждевременна, камо ли от болезнена смърт, когато може да помогнеш на толковамного бедни хора по света и у нас с кеш.Каузата е свобода или смърт, но само на пазара.

   Извинявайте, отплеснах се. Това, което исках да кажа, е, че Иво не е бил през цялото време оператор на 3D фреза. Блиц преглед на сивито показва завършена езиковагимназия с английски, после съответната филология. Следтова работа като учител по английски, превод на дипломи, документи, хорърромани… Чак най-накрая, когато е вече в икономическа кома, краде отчиталището на майка си надъхващите изповеди на Св. Августин, Тръпм, Джобс, Опраи Свети (без ирония) Майкъл, МайкълДжордан. Прагматична сламка за удавника, българинът приема за автентична самочуждата истина. И ако клишетата бяха верни, и момичето от куриерския офис сипадаше по „Чайката“, „Пух“ и „Малкият принц“(надяваше се тази троица да му плати джиесема за следващия месец), това щеше даозначава край на романа им още преди да е започнал. Защото културното тесто наЛевиев младши бе от диво жито без философски стабилизатори и екзистенциалнамая.

    Не устоя на изкушението и отвори фейсбук. Намери я веднага, но системата го допуснаединствено до профилната й снимка – красива брюнетка по медицинска престилка сшпиц деколте. Приличаше на М., но не беше тя. Цъкна десен бутон на мишката исвали изображението на харддиска, след което го качи обратно в мрежата, за даизползва ресурсите на търсачка. Оказа се актриса, героиня в доста популяренщатски сериал за някаква болница в Сиатъл; скука, Иво изтри снимката и сетръшна на матрака с „По пътя“, издание 83-та. Няколко думи на Сол от последнатастраница не му даваха мира – “а знаете ли, че бог е плюшеномече“. Мечтаеше един ден да зареди 3D фрезата с дебела щорцова дъска от орех и да подаде зарязане файл на разпятие. Той щеше да програмира машината да не спира работа,така че разпятието да изплува от дървесината, а после – стърготина по стърготина да изчезне, да се стопи до нула.По време на процеса предназначеният за абсорбация отвор щеше да всмуква иотвежда отнетия материал към другия край на маркуча, където, забележетедързостта, Иво щеше да монтира отвора на огромно, разкроено и ушито от винил Teddy bear…  

    Прогнозата за изложените на гюме„чайка-пух-и-принц“ не се потвърди. Пишман букинистът не бе даже приблизителноблизо. Учудващо, от всички книги в онлайн сергийка следващата оферта, която получи (от потребител с прякор MGray), бе за оригиналното немско издание на „Човешкото тяло:Учебник по пластична анатомия“ на д-р Годфрид Бамес от 79-а. Иво беше обявилтази книга за 70 лв. и дори увлечението му по брюнетката не успя да го накарада я намали. Долният ръб на всички страници бе оцветен от разлято кафе, а на262-ра баща му беше изрязал парче от илюстрация на Пикасо –нещо, което в обявата бе премълчано. За адрес на доставка бе посочен офисът наМ., до поискване.

Иво имаше много спомени, свързани с тази „тухла“. Като първокурсник, впечатленот щедрия бюст на един от актовите модели вътре (а и заради затруднения достъпдо такъв в живота), той опита да прерисува поза на сочната германка с комплектподострени моливи Koh-I-NoorHardtmuth. Получи сесмешен цицорест шарж. Срамът на аматьора го отказа, затвърди се мнението му, черисуването е работа за професионалисти.

    Всичко това Иво си мислеше на път към куриерския офис. Мъжагата с опакованите в стреч фолио 16-цолови гуми пред него му позволи да повоайорства необезпокояван;беше готов, ако тя не е на работа, да се върне. Пуснатите кестенявикоси (предния път бяха на кок) рамкираха правилните й черти, а липсата на грими лъскави аксесоари го радваше още повече. Стандартна синя връзка обгръщашешията й. Надписът „120 год. Национална Художествена Академия“ върху тенискатаплюс стилизираната картинка на четка и палитра бяха в разрез с фирмениядрескод.

След десетина минути с едва сдържановълнение Иво направи финалната крачка.