Йеромонах Рафаил е игумен на Кладнишкия манастир от осем години. Жители на селото искат той да напусне поста, защото бил превърнал светата обител в бунище. Много хора са се включили в група във фейсбук в негова защита. Къде е проблемът – разказва отец Рафаил.

– Един манастир неможе да принадлежи на едно село. Това е абсурд. Този манастир,освен света обител, жилище на монаси, както е предвидено, е и енорийскихрам на енорията на село Кладница. Но нека да уточним какво е енория и кои хорапринадлежат към нея, кои хора са миряни – дума, с която се спекулира често.Смята се, че мирянин е човек, който просто е без расо. Това не е точно така – мирянинът е църковен чин. Мирянинът е човек, който се причестява със светитетайни; който се изповядва; който познава вярата си, редовно посещавабогослужението. Село и енория не се покриват, не сме в 19 век. И в еднонаселено място живеят всякакви хора – и атеисти, и мюсюлмани, и хора от други християнскиконфесии. Така че, една православна енория не означава едносело, въпреки че териториално може би се покрива с неговото землище. Тези хора,които видях да протестират, по-скоро да безчинстват, не са енориаши посмисъла на нашия устав, каноните, на нашето учение. Най-вероятно като децачрез свето кръщение са били приети като членове на църквата, не са продължилида участват в нея.

Защо само двежени ви защитиха?
– Целият този начинна протест – контрапротест, ми се струва пошъл. Не бих тръгнал от къща на къщада събирам поддръжници по същия начин, това е пошло.

Твърдите, чепредставител на организацията на ГЕРБ в селото е вървял от врата на врата, зада агитира срещу вас?
– От около месец инещо получавах сигнали,че ходи от къща на къща и събира подписи срещу мен. Тойсамият – Иван Станков, не се числи към църквата, но му пожелавам давлезе в нея. Гледах да не обръщам внимание на това, но преди десетина дни миизпратиха линк към една фейсбук група, в която беше определена дата за протестсрещу мен. 

За какво витърсят сметка?
– Не разбрах, бяхзаливан с какви ли не обвинения. Някои бяха толкова смешни. От това, че съмокрал иконите, та се принудих да ги извадя и покажа, защото те бяха свалени – зада не бъдат повредени от реставрацията, която се извършва. Те са демонтирани,увити, консервирани, прибрани. До това, че някои казват, че на някакъв празникв казана имало повече мръвки, отколкото зеле, при положение, че не аз отговарямза това. Имаше изключително агресивно поведение, че се наложиполицията, която първия път беше там, да повика подкрепление.

Вие сигурно иматесвое обяснение на какво се дължи това, друг ли искат да сложат, техен човек?
– Вероятно и това. Имашеи един такъв нелеп случай – същият господин Станков, едно симпатично младомомче, беше разлепил едни обяви, които бяха много смешни и гласяха, цитирам попамет, че „По Божия воля игуменът на манастира се налага да бъде сменен“ като втази връзка е свикано общоселско събрание. Пак повтарям, че църквата е отделенаот държавата и това би трябвало все пак хората да са го разбрали, не смеподопечни нито на дадена община, нито кметство. Тук възниква един многопо-дълбок въпрос за битовизирането на християнството, което не е народностнахарактеристика. На това събрание е бил представен един архимандрит,който дали сам е напуснал Видинската епархия, или е бил изгонен от нея – немога да кажа, но все още няма отместително от епархията си, въобще не е клирикна Софийска епархия. От канонична и от уставна гледна точка един мерзък и пошълакт е да влизаш в чужда енория, самопредлагайки се чрез един партиен лидер заигумен на манастира.

Но хората иматправо на свое мнение, защо споделят намеренията на въпросния функционер?
– Аз видях двеосновни групи хора. Едни хора, с които допреди месец имахме нормални отношенияв храма, които изведнъж се промениха рязко и други, които с годините са сепочувствали с нещо обидени лично на мен.

Вие сте по-рязък,така ли?
– Не, не съм, ноопитахме да поставим нещата на църковни релси, да покажем, че манастирът не емясто, където основно да се ядат курбани и да се пие, че там има някаквиопределени условия,че манастирът вече е действащ.

По-скоро хора,които искат да върнат едно старо статукво, не разбирайки, че това е необратимо,че този манастир никога няма да бъде селска собственост, за каквато са го имали.Жените все още имат напъни да извършват вътре определено езически и квазимагическиритуали. Нямам нищо против традициите и фолклора, те са нещо чудесно, но тяхнотомясто е в читалището.

За курбани нямазабрана в църквата?
– Това е по-сложнатема. Да се коли жертвено животно определено има забрана. Но това, коетонаричаме благодарствена трапеза няма забрана, то погрешно се нарича курбан.

Обявихте се исрещу киприяновите молитви, какво лошо има в тях, практикуват се в многостолични храмове?
– Като стажантотказвах да присъствам като се четяха. Това са апокрифни текстове, които иматмного малко общо с църквата, приписват се на Св. Киприян. Това е едно суеверие,което е много доходоносно. За съжаление в БПЦ парата играе много силна роля.

Църквата е вхаристията, в светата литургия в светото причастие. Постът е състояние на духа.Ние трябва да сме на пост, пост е същата дума, която ние използваме в армията,човек стои нащрек, бди над себе си, и бдейки трябва да ограничи храната си повид и количество, не става въпрос за диета.

За алкохолакажете – пиел сте марков алкохол, така ли?
– Чух да, и многосе смяхме с колеги, защото всички знаят, че пия рядко. Марков алкохол от селотосъм купил последно за Великден, когато традиционно купувам уиски, тогава взехдве бутилки за почерпка след това. За последен път в живота си консумирах на рожденияси ден, който беше наскоро.

Защо манастирът епревърнат в бунище, както твърдят?
– Защото пострадамного от земетресението през 2012 година. Той поначало беше тежко рухнал.Килийното училище, което в момента се служи и аз живея, беше съвсем рухнала.

Обвиненията са,че го поддържате мръсен, не го отваряте…
– Горе-долу нещатасе пооправиха малко – направи се врата, порта, след което се случиземетресението. На практика целият сграден фонд, който се намира от севернатачаст на манастира, беше разрушен напълно плюс храма, т.е. тази сграда,монашеското крило на първия етаж, която обитавах, най-вероятно ще бъде съборенопо мнение на инженери и конструктори, все още няма официално мнение. Но това екирпич, който е напук и ще трябва да бъде съборен. Същото е положението сдругата сграда, тя е 1934 година, но горният етаж е неспасяем. Долният също етежко пострадал, има изместени трегери. С протокол на междуведомственатакомисия тези сгради бяха обявени за опасни за обитаване.

Ако трябва да севърна на темата за боклука, правомощията на фирмата, която чисти селото е даизхвърля сметта до табелата на Кладница. Идвайки в манастира заварих боклукътда се изхвърля непосредствено зад манастира и там беше едно огромно сметище,нощем минаваха лисици и кучета, които го разпръскваха. Това в природен паркВитоша. Едно от първите неща, които направих беше да поставя табела, чеизхвърлянето на боклука е забранено. Постепенно т.нар. сметище слегна, сега имаедно леко възвишение, но не си личи, че е имало боклук. Сега боклукът се тъпче вчували и когато някой има път надолу с товарна кола или микробус да ги изнасяпо различни контейнери.

Столовата елюбима на кладничани, защото по-голямата част, старото поколение от тяхсвързват празника с яденето и пиенето и ги дразни фактът, че мястото наистина епревърнато в склад за боклук.  Да, някоичували са разкъсани от плъхове, гледката е нелицеприятна, докато тази сградибъде ремонтирана и влезе в експлоатация.

За реставрацията на храма, която около еднатрета е завършена, парите са от национален дарителски фонд 13 века България.Там възникна основният конфликт, който съм сигурен, че инициира тези протести.След много дълги перипетии парите от междуведомствената комисия по бедствия иаварии за конструктивно укрепване само и единствено за храма, бяха преведени наобщина Перник, която трябва да извърши ремонта. Общината изпраща фирма заремонт, това е специфична дейност, това е стара църква, стар храм. Аз поставихтри условия – първо не ми бяха дадени проектите, няма защита манастира споредначина, по който Софийска митрополия е сключил договора за всички църкви,просто не се защитават до голяма степен интересите ни. Та първото условие бешеда не влизат в сила едни абсурдни промени на един архитект на самия облик нахрама. Второто ми изискване беше– прозрачност при избора на фирма – ненепременно конкурс или обществена поръчка, въпреки че това е добрият начин, ада е фирма с досие, с опит в тази специфична дейност. Получавах заплахи, имашенатиск, че ще започне подписка в селото срещу мен, ако не предам нотариалния акти фирмата не започне работа. Беше направен опит да бъда стимулиран материалночрез трето лице

Фирма близка доГЕРБ ли?
– Близка до общинаПерник, нека така да кажем. Не е въпросът, че това е ГЕРБ, а, че в Българиянещата стават така. Имаме една сплав между една структура, която прилича повечена мафиотска, отколкото на държава. Всичко става по шуробаджанашка, партийналиния, цели усвояването на средства за определени хора, това е факт, не е нищоскандално това, което говоря. Имам, включително и запис, беше направен опит дабъда стимулиран с 6000 лева през трето лице от фирмата. Това не мина. След товаимаше засилен натиск чрез кмета, защото се бърза предизборно да се отчетеремонтът на храма, да бъде удовлетворено някой, който може би изпуска някоядруга поръчка, казвам може би, защото не искам да генерализирам. Може ощепървата фирма, която ми бъде предложена, да отговаря на тези три условия. Апоследното ми условие беше контрол от моя страна на ремонта. Това са тринапълно резонни условия.

В цялата тазиистория е забелязан да се навърта и един монах, който е известен повече катоброкер, отколкото като монах. А предиоколо месец имаше публикации, че министър Лиляна Павлова отпуска още 200 милиона лева за манастири,които са туристически обекти. Оттук нататък започва процесът по усвояването в кавички на тези милиони. Става дума запари, за милиони и за наранена чест – трудно е за някои хора да преглътнат, чепопът не иска да върви по гайдата на управляващата партия, в случая това еГЕРБ, ако беше ДПС или БСП нямаше да е по-различно, уверявам ви. Че някой смееда се противопостави на това статукво, да не бъде в тази мафиотска игра, вкоято държавата не просто е потопена, в която тя се е превърнала.