Още от ранни тийнгодини харесвам чантите. Във всичките им разновидности, като част от избора митогава е бил сериозно под въпрос. Нямането на пари по това време, разбира се,също е изиграло роля в оформения ми стил, освен хилядите бушуващи в мен хормони.Днес вманиачаването ми по чантите вече е още по-сериозно и всеки ден прагът мина толерантност спрямо цената на етикета става все по-висок. Успокоявам се стова, че има и други обладани от вещите същества, които всеки ден тършуват из Ebayза най-добрите сделки. И вие стекато мен, само дето не си го признавате.

Пазаруването еедна от сравнително новите мании на модерното ни и твърде консуматорскообщество. То взима жертви, независимо от пол, социален статус и възраст.Признак на стрес, депресия, самота, скука, пренасищане, липса на самочувствие –вариантите са много. Това, което прави по-голямо впечатление, обаче, еподчертаният в последно време стремеж към купуване на луксозни, скъпи артикули.Въобразяваме си, че плащаме повече, защото целим високо качество, независимоколко невалидна е тази теза понякога. Илиянци беше заменен от десетките появилисе молове. Вече не са интересни сделки като „5 броя за 10 лв.“, по-валидни сапризиви като 70% от зимната колекция на Calvin Klein.

Как и защо сепояви това натрапчиво влечение към лукса?
Парадирането с лъскави лога не еновост и отдавна някои VIP персониги използват, за да покажат висок стандарт. Само че напоследък всички искат давдигнат летвата. Вече не е приоритет на най-богатите да се обличат в бутиковидрехи и да носят непоносимо скъпи часовници. Така наречената „средна класа“сериозно се е заела с това да търси и подбира маркови етикети, пък били те леконосени или от стара колекция. Haute couture не е вече мираж. Пак сме си малко бедни, ама подприкритие. Затова ще се обличаме марково, пък ако ще и да харчим повече,отколкото можем да си позволим. И освен това, ще го правим без особена вина ибез капка рационална мисъл, защото вече „всички го правят“, „повишиха ме“,„скъсвам се от работа и го заслужавам“, „виж колко по-мека е материята“, „щенаправя супер впечатление“ и „новата работа ми е в кърпа вързана с този костюмна Gucci”. Дори 15-годишнитеотказват да носят обикновени кецове, а не тези от най-новата колекция на Converse.

Днес да бъдешмодерен означава да си марков и това се дължи до голяма степен на силния натискна модната индустрия. Той е осезаем и девиации трудно се позволяват. Средразрешените са само някои handmade и винтидж неща от времето на баба и то за да се съобразите с хипстъррелигията и актуалния бохо стил. Същевременно, трябва да знаете кои са моделитемаратонки, хитови за сезона. Трябва да можете да цитирате колекции и дизайнерии дори насън да комбинирате различни цветове и стилове.

Сигурна съм, чеднес всеки по някакъв начин се върти в порочния кръг на шопинга. Защото нямазначение какво точно ще бъде – винаги има нещо, което ни липсва, за коетопестим пари, мечтаем, източваме кредитни карти. Днешният свят е материален, амодната индустрия е огромно чудовище, от което трудно ще избягате. А дори и даможете да се ограничите откъм болезнено скъпи дрехи и обувки, ви преследва другмитичен звяр. Той ще ви кара да сте винаги с новия модел смартфон или да иматецялото войнство от джаджи на Apple, непременно да шофирате кола, по-скъпа от апартамента ви или да притежаватецелия набор от уреди за готвене на пара. Сачмата може да ви удари и внай-причудливи посоки и да станете колекционери на дронове. В допълнение, епочти задължително да не ядете глутен, без да знаете защо и какво е това.Съответно, ще посещавате подбрани биомагазини, за да купувате неприлично скъпосирене с обещанието, че е правено от млякото на най-щастливата крава. Ако пъкви хрумне да питате защо крушите са леко изгнили и смачкани, отговорът винаги е„Ми, щото са от градината на баба Гина, какви да са?!“. Все едно за биоплодовете е задължителен критерий да изглеждат развалени.

Принципи нашопахолизма
Ясно е, че да сипристрастен към каквото и да е не е правилно, още повече е твърде неудобно.Някои от вас знаят колко е кофти да се качиш на 10-часов самолетен полет и презцялото време да се чудиш дали да пиеш вино, защото пък ще ти се прииска дазапалиш и цигара. Да, ама не може. Вредните навици контролират живота ни и товае всеизвестен факт, но все още няма твърде ефикасно лекарство срещупристрастяванията, освен проява на солидна воля. Не разчитай много на това.

Ако се огледаш как светът се развива напоследък, ще ти стане ясно, че проблемът не е само в отсъствиетона спартанска воля. Човек не може, пък и не трябва да живее изолиран винкубатор. Ето защо е много трудно да си сравнително млад и що-годе държащ нанякакъв външен вид човек, върху когото не падат непосилните изисквания намодата. И тук не става въпрос да се обличаш по калъп с останалите и да следиш скакво е излязла Ким Кардашиян до магазина вчера. Искаш да имаш собствен стил?Ама може, разбира се. Само че това пак ще струва пари и безкрайно количествовреме в търсене на преоценени маркови находки.

Когато говорим запристрастяване към скъпите вещи, ще си помогнеш много, ако знаеш каква евашата отрова. Когато определиш себе си като маниак на тема висок класчасовници, например, някак успяваш да се съсредоточиш в тази своя слабост ида я затвориш в известни рамки. При мен това работи почти безотказно, като азсъм се спряла главно на спортните обувки, слънчевите очила и болезнено скъпитечанти, за които си признахмалко по-рано. Разбира се, случва се да преживявам вторични трусове от случайнонабили се пред очите ми артикули, но никой не е застрахован от това. Така че,внимавай с рекламите в интернет и невинното зазяпване по витрини, това водидо друг казус – изобилието. В съвременния свят то е силен фактор, койтоподхранва абсурдните мании. Според майка ми, притежавам 70 броя чанти –твърдение, което за мое съжаление не е вярно и е доста преувеличено. Но каквоми пречи да ги имам? Големи, малки, черни, червени, на цветя, за работа, забар, за сватба. Пазарът е огромен и за шопинг феновете спасение не дебнеотникъде. Същото е и с другата ми страст – по кецовете и маратонките. Ами, тоса дизайнери, хитови модели, спортни, елегантни, едни за черния клин, други зазелената рокля. Непосилно е, особено ако баща ти няма фабрики. А няма ли – емного, много важно да не се подхлъзваш и да бягаш колкото се може по-далечеот реплики.

Репликите ихитовите стоки втора ръка – „go-go” или „no-no”
Репликите наоригиналните и, естествено, много скъпи стоки, съществуват отдавна. Те донякъдерешават проблема с постоянно надвисналата опасност да не си модерен.Фалшификатите, обаче, могат да бъдат и много опасни. Първо, рискът да бъдешизмамен е много голям. Ако не си запознат с детайлите на автентичния продукт,е твърде възможно някоя хитра леля от Хасково да ти пробута менте, но датвърди, че е 100% напълно оригинално. Ако видиш и главни букви, бягай.

Второ много важнопри репликите е условието да имаш такава, само ако това остане дълбоко пазенатайна. Ако си успял да се сдобиеш с умело изработено копие на оригинала,браво, носи го със здраве. Не тръби наляво-надясно какво хубаво и евтиноменте си открил, просто приемай комплименти с аристократизъм и изтънченост.Не бъди и алчен, няма нужда логото на Versace или Prada да е голямо, отблъскващо златисто и видимо залепено с Капчица. Непомисляй за заигравки с името на бранда в стил Lacostel и Ribok. Заложи на по-семпли изтъквания на марката, все пак и безтова се движиш на ръба на модните (и икономически – бел.ред.) закони.

Нека погледнемреално на нещата – репликите са популярни и се купуват, защото не всекибългарин разполага с финансовия капацитет да се облича с Armani. И това не е добре не само, защото новатаколекция е супер. Да не можеш да си позволиш луксозните марки, означава и че неси успял, не се справяш добре в работата и като цяло, не ставаш. Донякъдевалидна теза, но с доста уговорки. Ето защо, за да спасят имиджа си и даприкрият незадоволителната си, на ръба на робството заплата, част отпристрастените се обръщат към дрехите втора употреба.

Обръщал ли си внимание за каква необятност говорим в предложенията на продукти втора ръка?Вярно е, че в гиганта OLX сесрещат обяви за китайски фотоапарати с лента и коч за разплод, но в своятацялост бизнес моделът работи и е удобен. При онлайн покупките, обаче, отновотрябва да си нащрек с всякакви измамници. Продавачите на „чисто нови“ и„напълно запазени, без никакви забележки“ модни артикули дебнат от хилядисайтове, блогове и фейсбук страници. Твърденията им за жалост не винаги сасамата истина и ако не действаш на принципа око да види, ръка да пипне, можеда се окажеш силно прецакан. Разбира се, винаги има шанс и да удариш джакпота с едва обличано палто на Prada, което струва колкото едно кино в мола. С което пък на другия ден да отидеш на интервюза работа с високо вдигната глава.

По дрехитепосрещат
Напоследък новаобществена ниша, в която висшата мода се котира успешно, наистина е тази наамбициозните в професионален аспект. Оказва се, че не е задължително успешнатакариера да ти донесе маркови дрешки. Може да стане и обратното. Скорошнипроучвания показват, че появата на интервю за работа, добре изтупан в скъпибрандове, може да ти осигури желаната позиция. Външният вид продава, факт, инай-добре той да е луксозен. Персонажите, които сме гледали по филмите, тези,които си купуват невъзможно скъпи костюми за служебно събеседване, те са съвсемреални. Съвсем истински е и трикът да не късаш етикета и след срещата да върнешдрехата с нескрита тъга. Разбира се, трябва да покажете и професионални качества,защото Rolex не е вълшебен.

И накрая, нека сеуспокоим, че любовта към луксозните стоки рядко е просто каприз или проява начиста доза суета. Тя е родена от света, в който живеем и се поддържа от някоиистински нужди: нуждата да не бъдем в общия кюп на средната класа и нуждата даприличаме на щастливите лица от билбордове и списания. Така че, скъпите стокище продължават да държат централно място в живота на повечето от нас, докатоограничим поривите си за нови придобивки в някакви рамки, по-тесни от тези наруската тундра. И докато намерим решения на по-глобалните проблеми в нашетообщество, от които днес луксът така умело се храни.