Той говори за всичко. От президентските избори, през тънки психологически профили на Валери Симеонов и Ердоган,Изборния кодекс, бежанския проблем, „това, което виси над държавата“ и внучетому, което реве – реве, па спре като види щангата. 

Ако не беше министър-председател нарепубликата, вероятно пак би имал някаква властова позиция. И ако действието серазвиваше в Галиче, щеше да се казва Ценко Чоков. И към днешна дата щеше да еарестуван точно като Ценко Чоков, който впрочем ГЕРБ са подкрепяли в някой отбезбройните му мандати. 

Впрочем, вече втори ден всички новинарскиемисии започват и приключват с ареста на кмета на Галиче, на когото еповдигнато обвинение, че е ръководил организирана престъпна група, обвинениятаоще са за лихварство и рекет. Дали това е вярно, естествено ще преценисъда. Чоков (също като Борисов) обаче епечалният образ на българския властимащ. Дали ще събираш съселяните си въвфизкултурен салон и ще ги поиш с ракия и чалга (преди местни избори), или ще сесрещаш с представители на различни гилдии и ще им обещаваш пари от държавниябюджет, на практика е едно и също. Разликата е в мащаба. 

Впрочем, приликите между селския кмет Ценко Чоков и българския премиер не спиратдотук. Първият винаги си търси ракета-носител. Това в най-честния случай еуправляващата към момента партия на национално ниво, която да го издигне запореден мандат. Вторият управлява с благосклонното гласуване на ДПС или помощот страна на прокуратурата, която спира производства, възобновява други,измисля Костинбродска афера, в последствия я тушира и прочие. 

Нещо повече – Ценко Чоков се изживява катоместен шериф. Нека не забравяме как преди време същите тези медии, дето сега севъзмущават от лихварството и други провинения, почти се възхитиха от селскиякмет, който хванал млад ром да краде, вързал го на „позорен стълб в селото“ иго пребил с бухалка „за назидание на другите крадливи цигани“. Друга героичнаинформация, с която той нашумя бе, че с „тия две ръце и напълно сам“ спрял голямакражба от електропровод. Нарушителите отново били в насипно състояние следнеговата намеса. Срещу Чоков в последните години (преди, забележи – ГДБОП да сеактивизира тия дни) постоянно имаше оплаквания за палежи, побои и саморазправа.Вместо това обаче медиите прогласява юначните му постъпки – купувал на своисъселяни лекарства, когато нямали пари. А ромите в селото не смеели да крадат. 

Нещо такова е и образът, който Бойко Борисовсам рисува за себе си. Той спасявачистачките от Софийското летище, отпуска щедри суми от по няколко лева заувеличаване на пенсиите, строи магистрали, а контрабандата – тя е почти сведенадо нула, бе ало. Нищо, че Министерствона финансите съвместно с Пеевски организира кампания срещу нея. 

Защо обаче е възможен образът на Бойко Чоков вродния електорален живот? Заради Иван. Таксиметров шофьор на 37 години.Завършил е 10 клас. Твърди, че си е купил книжката преди много години, но понене бил циганин, а „мръсните мангали“, които правели същото като него (демек –купували си книжки) нямали право. Защото били неграмотни, казва„интелектуалецът“ неуспял да завърши средното си образоване. Иван обяснява още,че трябва твърда ръка. „Който краде – разстрел на стадиона“. Е, сега – ако тойимал власт, естествено, че щял да „си облизва меда от пръстите“, ама останалите– на стадиона. Иван е гласоподавател на ГЕРБ. И да – намира Ценко Чоков загероичен. А това, че бил лихвар – „миима пари човекът – дава. Това си е бизнес“.