Първият път, когато научих за този бар, съставих перфектен план. Случи се така, че в продължение на три дни имах работа от около 8.30 до поне 19.30 часа. Без прекъсване. Затова трябваше да използвам разумно времето рано сутрин и по-късно вечер.

Планирах по едно футболно полувреме за две места – преди 8.30 и след 19.30. По 45 минути за всяко. Първото – на 29-а и Бродуей, навярно най-доброто място за сутрешно кафе в Манхатън. Имаше вход и от самата улица, но влизах през този на хотела. Лобито на Ace Hotel винаги е тъмно и винаги пълно, и винаги опашката за кафе започва или свършва в лобито, и винаги кафето е хубаво. Пет-шест минути чакане, после двойно еспресо и наблюдаване на хората, на улицата, безбройните напред-назад действия на онези, които викат “valet parking”, камиони за боклук, таксита, случайна или не сирена.

Така до 8:30 часа.

След 19.30, пресечка по-надолу, вече на 28-а и Бродуей. Харесва ми, че в сградата има тих и шумен бар. NoMad хотел. Първата вечер, когато не исках да попадам във вакханалията, седнах сам на т.нар. тих бар (не че е такъв, само на мен така ми изглежда) и колкото и да исках neat, без никакъв ice, всъщност поръчах Chivas с лед. Тези чаши, които искаш да откраднеш една по една, ловко те въвличат в мисълта за почукващия лед по стените им. Още едно, моля. И си тръгваш. Никога не съм имал проблем да стоя сам в бар, но не дълго, разбира се. След това всеки би имал проблем.

Следващите сутрини беше същото двойно еспресо, следващите вечери – шумният бар. Вечер пред очите се случва някакво театрално представление, сякаш всички яки бармани, на върха на уменията, славата и силите си, гастролират точно тази вечер и спектакълът започва без нито един фалшив герой. С отлично овладяни истинкти и нито едно излишно движение – ако сте примерно група от 7 души, както бяхме веднъж, те подреждат кредитните ви карти една над друга в малки калъфи за сметката, отделят ги настрана, после забъркват седем различни питиета, кимват, един жест, втори жест, разминават се ловко с другите бармани, без да се докосват и пречат, сякаш на гърба на всеки пише девиза “Nemo me impune lacessit”, никой не ще ме докосне безнаказано. И после имате седем напитки пред вас. Сигурно е ужасно неприлично това вторачване, което неприкрито върши всеки от посетителите във всяка от барманките. Казваш си – чак пък толкова, просто за зверски добри тези дами, не е възможно да помнят всички съставки, всички малки бутилчици, всеки възможен коктейл – и ти поръчваш още едно, различно от предишното, а те знаят как да го направят. А по-късно идват седем сметки, седем карти, седем празни чаши, и си тръгвате. Спектакъл, който започва и завършва, но когато завършва всъщност започва за другата компания от седем души. Спектакъл. Шумът на потракващите чаши, бутилки, шейкъри, фрази – този шум остава в теб. Sounds like a melody.

Не предполагах, че може да ми се случи пак, на друго място, но предположенията често лъжат. Не предполагах, че 7-8 минути по-нагоре от NoMad има rooftop бар, за който не бях чувал (простете нахалството и претенцията, че знам всички барове на покриви, но бях изследвал повечето от тях в една определена зона от номера и авенюта, чисто от научни подбуди), още повече, че след три коктейла ще се чувствам така свеж, както след три фреша с магданоз и ябълка. Или ябълка и магданоз.

Откриващата вечер на международния конкурс The Venture, създаден от Chivas Regal за подкрепа на иновативни стартъпи от целия свят, беше точно там, на този rooftop бар с изумителна гледка към Empire State Building – от онази гледки, към които първоначално повдигаш вежди, казваш си “да, хубаво се вижда”, а после не можеш да отделиш очи, защото се вижда “егаси колко хубаво”. Сякаш някой те е възнаградил с нея, а когато знойната жега бъде раздрана от малко вечерен дъжд ситуацията става по-напрегната.

Това е втората поредна година на конкурса The Venture. Фактите настрана, засега запомнете бляскавата част – 1 милион долара. Толкова е наградата за социалните предприемачи от 27 страни, които се излъчват от държавите участници. Над 2500 бяха първоначалните заявки, до финалната фаза в Ню Йорк достигнаха практически 1 процент от участниците. Още по-малко от тях, истинските финалисти, застанаха пред жури и публика на живо на големия финал, за да представят в рамките на 5 години уникалните предимства на своите проекти. Само фотофинишът определи печелившите, всички бяха толкова добри, но затова след малко.

Първата вечер на rooftop-бара на Refinery Hotel се знаеше малко. Бългаските представители – The Bee Smart Technologies – бяха впечатлили журито на четвъртфинала с проекта си за спасяване на пчелите от изчезване и се готвеха за следваща фаза. Още преди Ню Йорк те постигнаха изключителен успех, точно така – изключителен – събраха 10741 долара, което ги класира на седмо място от 27-те участника. Оставаше само ден до финала.

Темата за пчелите беше част от доста разговори на откриването на The Venture. Интересът към софтуера на компанията, който позволява да се следи състоянието на пчелите в кошера и да се вземат своевременно мерки за справяне с евентуални проблеми, беше голям, без преувеличение. Също без преувеличение, голям интерес предизвикваше и една дама. Нарича се Ева. Когато не говорихме за пчели и коктейли с Chivas, със Сергей Петров, съосновател на Bee Smart, размишляваме над важния въпрос “кога ще се появи Ева”. Какво да се прави. Същото правиха и останалите. Поздравяваха Сергей и българската група и питаха за Ева.”

“Тоест, който впечатли Ева, той печели, така ли?”, “Ева идва утре, нали така?”, “Финалистите ще се представят пред нея, тя самата е предприемач, тъй че не очаквайте лесна победа.”

Ева е Ева Лонгория, един от експертите в журито. Сумата от 1 милион долара ще бъде разпределена на специална вечер с живо представяне на финалистите и решение на журито в реално време, пред публиката. Лонгория журира заедно с Джо Хъф (основател на LSTN Sound Co., Сонал Шах (основател и изпълнителен директор на Beeck Center for Social Impact + Innovation) и Александър Рикар (председател на борда на директорите на Pernod Ricard и изпълнителен директор.

На следващата сутрин, по време на закуска, разбрах защо проектът The Venture се случва така добре. Млад господин от Румъния, който участваше със свой проект, ми представяше всеки от влизащите – ето, това са тези от Китай, които превръщат използваните мазнини в кухнята в биодизел; тези там – от Колумбия, представи си, взимат отпадъците и строят къщи с тях, правят строителни материали от боклуци; онази дама пък е от Германия и е създала хладилници за лекарства, които работят без електричество; господинът от Естония, знаеш за тази страна, софтуерни царе са, сега пък правят устройство, което помага на възрастните да ползват лесно технологиите за връзка с роднини; дамата от Гватемала – тя обединява занаятчии в запустели селски райони и ги свързва с големи магазини….. И той продължи. Всеки, който влизаше, носеше идея със себе си – в голямата си част работеща, реализирана. Но най-важното – това беше лесно обяснима идея, чиято полза осъзнаваш мигновено. Това е смисъла на The Venture – да подкрепя разбирането на новото поколение потребители, които вярват, че бизнесът трябва да бъде сила, която създава и работи в полза на обществото.

И после беше голямата вечер, финалът, водещият – Тревър Ноа, безупречен южноамериканец, който прави с Ню Йорк каквото си поиска. Финалният пич, както му казват – финалистите са пред нас и пред журито, имат точно пет минути на разположение, залогът е голям. Фондът на The Venture щеше да бъде разпределен след презентациите на първите пет:

– WeFarm (Великобритания, платформа за споделяне на информация сред малки фермери, които нямат достъп до интернет);

– Conceptos Plasticos (Колумбия, трансформиране на пластични и други отпадъци в материали, подходящи за строителство на постоянни и временни сгради);

– Coolar (Германия, иновативна охлаждаща система за съхранение на медицински препарати в зони без електричество);

– EyeControl (Израел, пациенти със затруднени комуникационни възможност могат да общуват чрез икономически достъпно и мобилно решение);

– Wakami (Гватемала, обединява жени от Гватемала, които произвеждат продукти, дистрибутиращи се в 20 страни по света).

Залогът за разпределяне от фонда The Venture беше в размер на 750 хиляди долара за петимата финалисти. Conceptos Plasticos получиха 300 хиляди, WeFarm – 200 хиляди, EyeControl и Wakami по 100 хиляди долара, а Coolar – 50 хиляди. Главният изпълнителен директор на Pernod Ricard Александър Рикар, както и съдия в The Venture, беше категоричен, че компанията ще продължи да подкрепя социалното предпримачество: “За мен е истинска привилегия да бъда в панела журиращи и да наблюдавам представянето на петимата финалисти в борбата им за останалите 750 хиляди долара фондов капитал. Бизнеси като Conceptos Plasticos и WeFarm са страхотни примери за това как иновативни, направени със страст и прогресивно мислене проекти определят какво е социалното предприемачество днес. Chivas с гордост подкрепя глобалното семейство на такива бизнеси, чиято мисия е да привнесат една позитивна промяна в света – с нетърпение очаквам да видя подобни проекти и в бъдеще.”

Навън, късно вечерта, Ню Йорк беше горещ, задушаващ на моменти, но всъщност задушевен. “Ще се видим другата година” – обещание, което всички си разменяха – не беше просто задължителна фраза вместо “чао”. Ние наистина ще се видим.

The Venture ще продължи да търси и подкрепя следващото поколение стартъпи. Очаквайте информация на theventure.com