Адриана и Бояна – с които се разминаваме по моя вина два-три пъти през август, ала явно август е така – влизат с бодра крачка в редакцията. Поканил съм ги за участие в поредицата ни “Новите оптимисти”, а те такива са, макар да не са чак “нови” – мнозина от вас ги познават като двигатели на One Architecture Week и One Design Week, че и какво ли още не.

Поводът сега е “Мелба”. Да използваме тяхната формулировка – това е “динамичен архив на българския дизайн”. Виждали сте събития на “Мелба”, не се съмнявам, или поне сте чували за тях. Месечните срещи “Мелба на живо” събират толкова интересни хора, че ти се иска да бъдат поне седмични. Кафе, вода и за започваме.

КВ: Започвам навярно повърхностно, възможно ли е да се разграничават периодите в българския дизайн като “песимистичен” и “оптимистичен”?

Бояна: Това е много трудно, тъй като дори по време на социализма са присъствали и оптимистични, и песимистични неща, въпреки че е имало ограничения. Имало е автори, които са работели много прогресивно. И дори се оказва, че някой път художници са предпочитали приложните изкуства, за да се изразят по-свободно, тъй като това е било сфера, която не се следи, няма такава цензура. Но в същото време има и доста процеси, които са започнали в началото на века и са спрели с идването на комунизма. Като се замисля ми става доста тъжно. В началото на 20-и век е имало страхотно развитие на българския дизайн, излизане извън България, хората са учили в чужбина, работили са с много широк размах.

Адриана: Може би песимистичният момент винаги е този, в който виждаш един материал, който не е употребен добре. Една идея, която се счупва най-общо казано и не функционира както трябва. В крайна сметка дизайнът е както естетическа наслада, така и нещо, което функционира добре. И остарява добре. Може би това е белегът на песимизма – когато видиш, че нещо не се случва така, както трябва. Може би авторът има един замисъл, а реалността е съвсем друга.

КВ: Когато за първи път започнахте да правите този динамичен архив, да ви върна назад във времето, имаше ли сфера от българския дизайн, която доминираше? Или сфера, която ви беше по-интересна от останалите?

Бояна: Не, при нас общо взето това е фокус – да сме интердисциплинарни, да представяме дизайна в различните му проявления, защото двете идваме от различен бекграунд. Аз съм завършила кинознание и история на изкуството. За мен е интересна по-общата картинка, докато Ади е по-насочена към продуктов дизайн и архитектура. Нашият фокус е това, да смесваме сферите на дизайна и да покажем колко много са те, как работят заедно, как преливат. Вече не е само функционален дизайн, той преминава към изкуство. И всъщност на нас това ни е интересно. Другата подбуда е чисто информативна и събирането на тази информация, защото няма такъв архив. Не се трупа информация за нашето време, какво се случва в сферата на визуалната култура.

Адриана: Продуктовият дизайн или работата със стъкло, текстилният дизайн – това са сфери, които много по-трудно могат да се припознаят в България. Много по-лесно е да правиш графичен дизайн. Много по-лесно е да правиш илюстрация или motion graphics, това са сфери, в които общо взето дизайнерите разчитат освен на таланта и идеите си и на компютъра, на машината. Продуктовият дизайн е свързан да голяма степен с определен тип технологии, дадености, дали имаш цех, дали имаш възможности изобщо да си закупиш материалите. Например работата със стъкло е нещо, което почти е изчезнало. Ние самите познаваме много малко хора, които все още работят и със стъкло. Те дори не са в България.

КВ: Как измервате успеха на това, което правите?

Бояна: Това, че много автори ни казват, че ги търсят, заради нашата платформа. Или други автори се свързват с тях, за да работят съвместно. Това ни даде някакво голямо успокоение и оптимизъм. Архивът ни е двуезичен, което е много важно. Информацията излиза и на английски, достъпна е за чужда публика. Много от авторите днес нямат сайтове, камо ли да са добре направени, двуезични и т.н. И двете сме привърженички на живите събития. Започнахме срещите “Мелба на живо”, на които дизайнерите представят работите си пред по-широка публика. Посещаемостта на тези събития ни показва, че има интерес. Има смисъл в това, което правим. Стартирахме и международен фестивал с международен симпозиум, който е много важен акцент, защо обменът между чуждия опит и това, което ние правим има смисъл както за самите автори, така и за цялата сцена. Въобще за страната – да се говори повече за дизайн.

КВ: Когато се срещнете с млад дизайнер и ви попита за съвет, какво бихте го посъветвали, за да бъде адекватен на случващото се в света – да влага нещо уникално и българско в продуктите си или не?

Адриана: Много зависи от самите дизайнери – към какво вече са се насочили. Винаги уникалната черта е нещо, което се цени. И ние забелязваме, че България все още е интересна дестинация като по-скоро непознато място. Всичко свързано със занаяти, с бит, с култура, които са отпреди век или век и половина, е нещо, което много се цени. Намират се артефакти, които засвидетелстват какво е било и например модният лейбъл ChopovaLowena, които обикалят и събират мотиви от български национални носии. Това е нещо, което им придава уникалност. Миксират национален продукт със съвременен такъв. Много е интересно, защото в света винаги има тенденции, които преобладават. Ето сега всички говорим, най-накрая, за разпада на планетата ни, как модата и дизайнерите могат да направят нещо в тази посока. Но ако самият дизайнер не го носи в себе си и не му е присъщо, не знам дали бихме го посъветвали нещо подобно.

Бояна: Според мен е важно да се излиза по света, да се гледа какво се случва. В момента има толкова възможности – дали за резиденции, дали за учене, за магистърски програми, стажове. Човек не може да си стои в неговата капсула. Човек трябва да е отворен. Също така и да мисли за устойчивост. Като човек и като творец си длъжен да мислиш в тази посока.

КВ: Вие правите “архив”. Човек би казал, че в един архив попада всичко. Има ли филтър при вас?

Адриана: Ние винаги казваме съвсем отчетливо, че това е субективен подбор на българския дизайн. Подборът го правим ние. И двете трябва да сме съгласни, че нещо влиза в архива или че даден дизайнер ще бъде представен. Същото важи и за събитията на живо и за фестивала. Не попада всичко със сигурност. Държим да показваме ценни проекти, които променят средата и които биха имали дългосрочен отзвук, т.е. ще бъдат реферирани във времето, няма да изчезнат. И носят на публиката ценно изживяване.

Бояна: Също така искахме да се отличим от Behance, от Facebook, от всички медии, които са достъпни за всеки, можеш да сложиш информация. Нашата сила е, че имаме кураторска мисъл, селективна, дали е правилна или не, времето ще покаже, но за нас селекцията е едно от основните неща.

***
“Новите оптимисти” е поредица на Дарик и Теленор. Слушайте интервютата по Дарик, четете на egoist.bg.