Kато съвременник на четвъртата индустриална революция, онова “сливане на технологиите, замъгляващо линиите между физическата, дигиталната и биологична сфери” (Клаус Шваб, Основател и Председател на швейцарската организация World Economic Forum), да знаеш какво предстои означава да си съзнателна част от бъдещето. Ние, множеството, сме изправени пред неизвестни технологии, опции и ситуации, които скоро ще бъдат част от ежедневната ни реалност. Останалите малцина, по-запознатите, не знаят резултата от масовото им използване. И така всички плуваме в неизвестни води на обречен кораб. Само знанието, съзнанието и общата работа могат да осветят хоризонта. Затова ти разказваме за световния опит, дискусии и проблеми в предверието на революцията на умните свързани неща. Бъдещето е тяхно. На умните, работещи заедно.

Знанието е в хаос. Присъщ на революцията. След множество такива, назад в писмената историята обаче, е добре да осъзнаем необходимостта от промяна в началото на развитието. В образованието. То принадлежи на технологиите, както и те на него.

“За да просперират жителите на един умен град, трябва да поставим първо в основата му образованието” твърди д-р Ай-Чанг Цай, Вицепрезидент и Директор на Дигитално образование към Института за Информационна индустрия в Тайван. Само така градовете на бъдещето ще могат да посрещнат нуждата си от “образовани кадри със съвременни знания, практически умения и колаборативна нагласа”.

Въвеждането на технологии в учебния процес не е новост. През изминалия век имаше опити, които обаче отговаряха изцяло на утвърдената програма, насочени предимно в улеснение на учителите. Технологиите навлязоха в практиката твърде бързо за темповете, с които не смогваха учебните заведения да ни подготвят. Днес развитието на взаимодействащи си посредством интернет умни технологии налага и по-умна среда във всеки етап на развитие, особено при digital natives поколението. За да се постигне напредък, класните стаи ще функционират повече като центрове за иновации, където учениците работят съвместно с преподавателите. Умно обучение е онова адаптирано към дигиталните умове днес, не ограничено от пространство и време. То е интерактивно, работата е съвместна, базирана на визуални модели и всичко с цел да увеличи отдадеността на обучавания и помогне на обучаващия да определи неговите възможности, интереси, талант и начин за възприемане.

Проф. Байонг Гук Ку, пионер в умното образование в Южна Корея, който проектира интерактивен модел за обучение посредством социална мрежи и базирани в облак функции, вярва, че “една от най-големите възможности предлагана от иновативното образование е, че студентите могат да се позовават на реалния свят”, защото преди, това което те “можеха да видят, чуят и почувстват се свеждаше до стените на класната стая”.

В живота извън училище технологиите са завладели няколко поколения назад, а израстващите с умни джаджи (the digital natives) напредват бързо и трудно нещо за тях граничещо с примитивното, би могло да задържи интереса им. Mладите учители или тези започнали работа преди по-малко от 10 години, разбира се приемат дигиталното образование като много по-адекватно за учащите днес. Според проучване на Deloitte, увереността в България на родителите за ползите от дигитализация в училище е все още по-ниска от тази на останалите страни в ЕС, макар и над 50% от запитаните да са убедени в същите. Това се отнася и за учителите на всички нива в образованието. Единствено учащите в България, от последно ниво от образованието си, са по-уверени в компетентността си относно технологичните нововъведения сравнено с тези в останалата част на ЕС.

През последните години у нас VIVACOM инвестира в различни инициативи свързани с развитието на българското образование, като през 2017 г.  стартира най-голямата си до момента кампания за дигитализиране на образователната система – „Образование 4.0“. Телекомът си партнира в това с в. „24 часа“, Министерство на образованието и науката, Столична община, Регионален инспекторат по образованието София и Дигитална национална коалиция. Целта им е не само да променят нагласите, но и да създадат рамка и условия за развитие на нововъведенията. Фокус са три основни направления: образование на учители, създаване на дигитално съдържание и дигитализация на класните стаи и училищната среда. Успоредно с това, компанията предлага на училищата в страната различни технологични решение за дигитализация. До момента те са оборудвали дигитални класни стаи са в над 220 училища и повече от 90 детски градини в цялата страна. По проект на МОН телекомът е изградил Wi-Fi мрежи в над 100 училища, а с помощта на партньорите си са осигурили обучение на над 6 000 преподаватели.

Photo by stem.T4L on Unsplash

От опита и продължаваща работа в други държави, можем да посочим няколко основни насоки, които ще се променят в образователния процес след дигитализацията:

Свързаност, сътрудничество и съвместна работа

Концепцията на учителя застанал пред учениците, които слушат и отговарят при зададен въпрос ще остане в миналото. В новия тип класни стаи студенти/ ученици ще са съ-създатели на собственото си обучение в съвместна работа както помежду си, така и с учителите. Благодарение на мобилността, на технологиите това често може да се случва извън пределите на учебното заведение. Обучението ще може да бъде пренесено практически навсякъде и да присъстваш заедно със съучениците си на всеки урок, независимо дали физически си там. Самото учене ще се провежда повече в уединение, а груповата работа ще е колаборация в практическото прилагане на знанията.

Навсякъде, по всяко време

Достъпът до информация от цялото земно кълбо и свързаност с всеки на него ще е на разположение в ръцете на учащите. Във виртуалното пространство всеки ще може да черпи опит и познания посредством комуникация с хора от цял свят извън ограниченията на време и пространство.

Отсъствията и присъствията ще са само отчетна формалност, но не и извинение за липса на напредък. Всъщност последното като дългогодишна тенденция ще отпадне изцяло, защото всеки ще има съмишленици в интересите си.

Персонализиран подход за отделните ученици

Индивидуалния подход на учителите към учениците ще бъде широко засегнат. Темата за еднакъв подход към всички остава в миналото и ще се наблегне на възможностите на отделните индивиди, техните нужди и начин на възприемане. Учащите ще имат и повече контрол върху собствения си път в учебния процес.

Остарелите методики за еднакво отношение и изисквания към всеки ученик доказано водят до спад на интерес, отлъчване от групата, лошо поведение и съответни резултати. В дигиталната ера това няма е проблем. Учителите ще имат индивидуални учебни планове за учащите, ангажиращи ги и увличащи в съдържанието, което е най-полезно за тях.

В същото време постоянната свързаност и обратна връзка от родители, съученици и други преподаватели ще е също от помощ.

Тестване на тестовете

Проф. Триша МакЛоклан от университета за обучение RMIT School of Education в Австралия задава въпроса “За какво тестваме?”

Днес ученици и студенти са твърде насочени към крайния резултат – достигането на тези максимален брой точки от теста, получаване на признание, изпъкване сред останалите… едно постоянно съревнование. (Случвало ли ти се е да се прибереш с ниска оценка и родителите да те попитат: А, колко такива оценки има сред останалите в класа ти?). Резултатите обаче не те дефинират и тестовете могат да бъдат доста опасни. Ако си ги представим като класация на пубера, те по-скоро изглеждат като списък на съучениците от зубър към лузър.

Оценяването е загуба на време, ако целта му е предимно да класифицира от най-добър към най-лош. Разбира се, всеки в крайна сметка трябва да излезе подготвен за работата. Но, тестването ни ли ни подготвя за това реално?

Учителите на бъдещето

Всеки от тях ще има отговорността да окуражава учениците си да поемат рискове, да ги мотивира да бъдат иновативни, да виждат и оползотворяват възможностите, които живота им поднася. Учителите на бъдещето ще съхраняват информация, ще са анализатори, ще планират, съдействат, синтезират, разрeшават проблеми и ще са изследователи.

Авторитетът ще е заслужен на основа знания, подкрепа и взаимна работа, не просто наложен.

Свързани заедно, за да сме по-умни.

Photo by Tim Mossholder on Unsplash