Дъщерята на Тед Кочев е пич: прави филми, обича сарми и не спира да се усмихва. Ники Кънчев си поговори с Александра Кочев, а ние бързаме да предадем всичко, което успяхме да научим за нея.

Какво мислиш за родината на баща ти? Забелязах, че се вглеждаш в пейзажите наоколо?

Веднага, след като слязох от самолета, изпитах чувството, че съм си у дома. Наполовина съм българка и ако се замислиш, тук са живели прародителите ми и съм си у дома много повече, отколкото в Канада. Знаех доста за България и преди да дойда, но сега научавам и толкова много за баща си от разговорите му тук с българите.

Чувстваше ли връзка с България – преди да дойдеш тук? Може би с българската кухня?

Определено. Израснах с българската кухня – поне веднъж седмично на масата ни имаше варен боб. О, и сарми! Никой от канадските ми приятели не знаеше какво представляват тези гозби, но за мен те са незаменима част от менюто – много ги обичам.

Това е по „вина” на баща ти, нали?

О, да, заради баща ми, баба ми и дядо ми. Баща ми винаги е бил горд с факта, че е българин. Смятам, че е много важно за всеки емигрант, а и за децата му, да знаят корените си, защото аз не съм само американка. Ако знаеш откъде идваш, си по-наясно с това кой всъщност си ти.

баща и дъщеря Кочев, Снимка: instagram.com/akreativemoon

Разкажи ми повече за времето, когато беше малка – каква беше реакцията на баща ти, ако се случеше да прочете във вестниците нещо, свързано с България?

Винаги е казвал, че България има богата култура. Докато бях малка, говореше с обич за музиката, танците, киното, но ако имаше някакви лоши новини – без значение дали ставаше дума за политически проблем или за друго, се чувстваше зле… Но той е позитивен човек и това е държавата на неговия народ. Въпреки, че живее в Канада, той никога не се е чувствал канадец, особено пък, докато е бил дете.

Кажи ми обаче за другото ти аз – ти си наполовина българка, а другата ти половина?

Аз съм наполовина българка и наполовина китайка. Много интересна комбинация. Чувствам се и българка, и китайка. Майка ми е била в България, дори преди да срещне баща ми и познава Нешка Робева, защото е гимнастичка. Интересно е, че въпреки това, те не са се запознали в България, а в Китай. Харесвам и двете нации.

Трябва да кажа, че си доста красива. Според мен това е по българска линия.

Хаха, много ти благодаря.

Знаем, че вървиш по стъпките на баща си?

Да. Докато бях дете никога не съм имала желание да се занимавам с кино или да следвам стъпките на баща си. Когато пораснах обаче, точно така се случи. През последните 3 години режисирам документални филми. В момента се занимавам с процеса по подготовката на първия ми игрален. Освен режисурата, сценарият също е мой, а и го продуцирам – търся средства за лентата. Стискайте ми палци – това ще е първият ми игрален филм и даже ще участвам в него.

с брат си Томас, Снимка: instagram.com/akreativemoon

За какво става въпрос във филма?

Разказът е за самотна жена, която живее в пустинята. Тя мрази хората, но е приятелка с друга жена, която пък страда от раздвоение на личността. Така че на едно място са събрани една жена, която ненавижда хора и друга, която има много самоличности. Комбинацията е доста мрачна. Та така – пиша, режисирам – не го правя сама, имам и партньор, който ми помага.

Намери ли вече продуценти, финансиране?

Всъщност вече представихме проекта – използвахме платформа за стартиращ бизнес. Успяхме да съберем 300% от сумата, която си бяхме поставили за цел. Няма да крия – много съм щастлива, че се случи така – готови сме с всичко, дори и с останалите актьори за ролите.

Каква е твоята роля?

Играя самотната жена. За разлика от нея, в реалния живот аз обичам хората, а във филма се налага да ги мразя. (смее се)

Това ще е доста сложна задача за теб, защото си личи, че тя е точно обратното на това, което си ти…

Да, вече започнахме да снимаме и е предизвикателство, защото имам много отговорности, но пък е забавно и интересно. Мисля, че моето вдъхновение е баща ми – фактът, че съм израснала около него, с неговите филми. Всички ме питат дали съм учила във филмово училище и казвам “Не, не, баща ми беше моето филмово училище.” От него има какво да се научи…

първа вечер в София, Снимка: instagram.com/akreativemoon

Какво е мнението ти за Рамбо, героят, създаден и от баща ти?

Това е филмът, който е познат на всички – отиваш в България, Африка, Азия – всички говорят за Рамбо. Този филм е класика и се радвам наистина много, че баща ми е негов създател.

Рамбо е филм за борбата с несправедливостта. Ти, като дъщеря на създателя на Рамбо, какво мислиш?

Да, това за мен е привлекателната част от Рамбо – потиснатият, мачканият от живота човек. Мисля, че баща ми е разгледал именно тази история, защото искаш да си на страната на тези, които се борят, които нямат нищо, които са загубили всичко. На тези герои съчувстваш, защото и ти си изпитвал техните емоции – бил си и депресиран, и потиснат. Именно заради това голяма част от публиката се припознава с героя – не е възможно поне веднъж в живота си да не си изгубил нещо и да си бил тъжен.

През годините доста пъти са копирали историята на Рамбо – Първа кръв…

Тук щерката на Рамбо Кочев много силно се разсмя. Ще ни се да бяхте около нас и да чуете този чуруликащ смях.

Припомнете си интервюто с Тед Кочев ето тук