Ако се объркаш и вместо да изкачваш, се случи да се спускаш по улица Снощи, ще се озовеш точно в началото на Булеварда на Срама. В края му пък еплощад Спокойствие (вечно в ремонт), който е крайната целна всички посетители на град Съвест. За да се добереш до Спокойствие през Булеварда наСрама, може да ти отнеме малко или много – в зависимост от това дали си свисок или нисък модел Его. Преминаванетопо Булеварда на Срама върху Хувърборд Его крие рискове отсамовзривяване, затова и притежателите на този модел правят всичко възможно дане попадат тук.

Доказано е, че няма 100% удобно Его запреминаване по Булеварда на Срама. Всепак се намираш в град Съвест – всичкое ръмбаво – някак и всякак неудобно, дори при кратки визити.

Та, стъпвам аз на Булеварда, идвам точно от Снощи.И помен няма от онази прелест, на която преди няколко часа мислех, че приличам.Мязам и мириша на стар мокет – и красотите, положени, за да скриятнесъвършенствата на паркета, и те на нищо не приличат.

С неохота поглеждам към Егото си – нисък модел, малко ползвано. Оказва, че съм го поочукаладоста по Снощи и ме хваща яд – доста време гърбих, за да мога да го ползвам.Отказвам се да сметна колко ще ми струва ремонта, нямам сили за това сега.

Захващам прекосяването на дългия (замен) Булевард на Срама, a от двата му тротоара в мен се взират най-зрелищнитескулптури на гр. Съвест – всичкиекспонати от колекциите Обещания и Мечти. Не искам да ги виждам и не могада ги гледам.

Егото започва да ми стяга много. Трябва да сестегна.

Оригвам едно Only God Can Judge Me сцяло гърло (по Булеварда дами няма!), за момент ми светва исе усещам на крачка от площад Спокойствие.Сещам се обаче, че с God връзка никаква нямам, никога не сме били близки и ми става тъпо, че го ползвам като Uber, за да съкратя ходенетопо Булеварда. Все пак му нацъквам 5звезди – като на всички останали, и продължавам сама.

Сама няма да стане. Трябваше да го признаяотначалото, този булевард съм го вървяла много пъти и то не само по маршрутапрез улица Снощи, а от всички страни– откъм Отчаян Безработен, откъм Пак Нищо Не Става, откъм Какво Ще Кажат Хората, откъм Разочарование ивъобще ОТВСЯКЪДЕ все се озовавам там!

Само едно нещо може да направи неизбежния Булевард поносим – Музиката. Набирам я. Свободно, както винаги. На което може да серазчита, може да се разчита.

Хелоу,иц ми…

Elliphant – Down On Life

Песента: Нека да позная… първо на мен звъниш?
Аз: Да. Искам да ми вземеш сенките ида ми ги махаш от очите.
Песента: Ти какво пробва в опититеда ги разкараш?
Аз: Звъннах на тебе… и те споделихвъв Facebook. И чакам да мине време и някой да те „лайкне“. Това ще е положителнаоценка и за мен, признак на общи възгледи за живота с друго човешко същество испомен за споделено преживяване, който ще мога да „шерна“ догодина. Ще сепочувствам по-добре.
Песента: Мхм, сигурно. Както ситръгнала, моля те, снимай се без Instagram, сподели ипочакай някой да хареса снимката ти, за да станеш по-красива и да започнеш дасе харесваш.
Аз: Не, няма да стане така…
Песента: Ох, набери ме пак да тиизпея един сарказъм

Kaiser Chiefs– Kinda Girl You Are

Песента: Ало, Бионсе, какво става?
Аз: Ми, нищо, на Булеварда съм.
Песента: Маскирала си се пак, усещамте. Как се озова отново там?
Аз: По Снощи. Тъпо ми е. Исках да съм готина. Бях, де. И с едно червило,много модерно, ама не е мое… но почти ми отива. И токчета сложих, високи и яки,ама не са мои, но почти можех да ходя. И бяхме в едно ново заведение и томодерно, пуши се вътре, ама не беше моето, но почти се изкефих.
Песента: Ъхъ. Все същата история.Добре… стой, където си, аз пътувам към теб, нося ти кецовете. А ти хубаво сипомисли дали ще посмееш да ми звъннеш друг път пак с това „почти“. Ясно?
Аз: Добре.

Elle King –Ain’t Gonna Drown

Песента: Ало, много шумно около теб, къде си?
Аз: На Булеварда. Наводнено е, давя се, а някъде и влак минава.
Песента: Как се давиш? Не плуваш ли?
Аз: Не, не плувам.
Песента: Лъжеш, куче. Плувай! Видяхте вчера, плуваш като риба!
Аз: Е, то аз мога. Много ясно! Тилуда ли си? Как не? Пфффф! Аз съм перфектен плувец и вчера плувах, да. Срещутечението плувах. Ама сега нещо не плувам.
Песента: Е, ЗАЩО?
Аз: Ми. Не мога. Или може утре…?
Песента: Много си проста.
Аз: Да.

The Internet– Under Control

Песента: Как е, бейби?
Аз: На Булеварда съм. Сама съм.
Песента: Защо си сама? Къде садругите?
Аз: Няма ги. Сама съм.
Песента: Ти викна ли ги? Казвала лиси на някого, че пак си там? На кого ще звъннеш да те вземе?
Аз: Не. На теб звъннах, ти нали всеказваш, че всичко ще е наред. Сама съм. Пак нищо нямам, нищо не направих, паксе запилях по Булеварда, пак сепилея, ама поне имам качества за пилеене. Ето, успокоявам се. Все ще останенещо неразпиляно като се свестя, нали? Всичко ще е наред. Я, моля те, кажи ми,както ми казваш…
Песента: Легендо?
Аз: Да, легенда. Всичко ще е наред.
Песента: Ще ме попилееш! Ти май неме разбираш. Като ме чуеш, трябва да ме запееш. Осъзнаваш ли?
Аз: Да.
Песента: Хубаво, стягай се.
Аз: Ама, аз искам да се отпусна.
Песента: Първо ще трябва да сестегнеш.

Nanobyte – Honour

Аз: Ало, връзката ли е лоша? Не те разбирам. Аз съм на Булеварда. Смазано ми е, исках да течуя, да ме успокоиш, да помогнеш, да стигна по-неусетно до Спокойствие. Но изобщо не разбирам защо се държиш така! Ще повторишли? Какъв език е този?
Песента: … … …
Аз: Не, пак не разбрах. Я, чакай,чакай… М-м-м-не, не е ясно, не мога да съм сигурна.
Песента: … … …
Аз: Просто не го правиш кактоТРЯБВА. Убедена съм, че това не е на моя език. Усещам какво искаш да ми кажеш -и аз те обичам – но не говориш като мен, разбираш ли, сигурно там е проблемът.
Песента: … …. …
Аз: Велика си, да. Казах ли ти, чете обичам? Добре съм. Няма проблем, че не говориш като мен, не искам да ТРЯБВА.Може ли пак да повториш? Харесва ми…
Песента: … … …
Аз: Благодаря ти, че отговори…

Затварям на Музиката и осъзнавам, че леко съмсе отклонила, но съм в позната пряка на Булеварда,която също излиза на площад Спокойствие– улица Колко Съм Зле. Вече съмпо-добре. Ама как пак се затрих по тоя Булевард,а? Редовен посетител съм на Съвест иголям фен на площад Спокойствие, знамвсички маршрути до него и точно затова знам защо най-омразният ми е през Булеварда на Срама. И въпреки това, периодично всепопадам там. А сега и на КолкоСъм Зле. Харесвам тази улица. Знам, че като се осъзная на нея, съм стигнала и Спокойствие. Така се заобикаля обаче.

Предпочитам другите маршрути.