Модната полиция ни пази

„Родителите ми искаха да си намеря сериозна работа“. Вероятно това е началото на много истории, когато някой ви казва защо е избрал професията си. Мирослав Григоров изобщо не е изключение. Баща му е полицай. Идеята на семейството е синът да поеме по неговите стъпки. Както се казва – внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. В известен смисъл, Миро гледа за спазването на реда и закона. Но в една територия, в която малко хора смеят да навлязат, а именно – стилът на обличане на мъжете в България.

Миро е стайлинг ментор, или казано по друг начин – ако смятате, че е редно да се появите по джапанки в банката, добре е да изгледате поне едно от неговите видеа в социалните мрежи. Също така там можете да разберете как да се облечете така, че да не изложите половинката си, а защо не – да се облечете толкова подходящо, че някой да поиска да ви съблече.

Как обаче един мъж започва да се занимава с менажиране на стайлинг и как изобщо се приема даването на съвети, при това модни, при това – за мъже? Да, в България това звучи като екзотика, но опитът на Миро сочи, че по дрехите посрещат, а понякога – точно заради тях не те посрещат изобщо. А ниската култура в областта на адекватното обличане според ситуацията, може да бъде пречка пред получаване на шанс в живота. Звучи жестоко, но Миро има клиенти, които са научили този урок по доста тежък начин.

Преди обаче да стигне до призванието си, той минава доста дълъг път.

„Миро, ела с мен до магазина“

Модата го открива случайно. Една приятелка го насочва към магазин за луксозни италиански костюми, когато той е само на 23 години, а облеклото му е основно от спортни дрехи и анцузи. Отначало това изобщо не е неговият свят. Постепенно той се влюбва в професията и осъзнава, че клиентите идват в магазина не само заради качеството на дрехите, но и заради добавената стойност на консултантите, които дават мнението си за това дали дадена дреха е подходяща, или не за човека. С времето Миро вижда още нещо. Как аутфитът променя коренно мъжете. Все повече хора започват да искат мнението му дали нещо им седи добре и скоро изречението „Миро, ела с мен до магазина“, се превръща в мантра. Всички го питат как е добре да се облекат за поводи – от сватба, до интервю за работа.

Мъжете започват да питат все повече, а съдържание на български, което да отговаря на въпросите им – няма. Именно така Миро създава “преMENен”, платформата, която отговаря на въпросите на мъжете за това как да съчетават дрехите правилно.

„Мъжете често ме питат: „Как да комбинирам къси панталони?“ или „Как да комбинирам риза“. Общо взето – как се съчетават различни дрехи.“ И ако на пръв поглед това изглежда елементарно, изводът е ясен: „Обикновено разговорът в семейството как е редно да се обличаме за различни поводи, отсъства“, разказва Миро и пояснява: „Едно е да си в мъж в корпоративна среда, друго е да си в стартъп. С облеклото ти трябва да се впишеш в средата“.

Как се е променил стилът на българския мъж в последните години? Като човек, който е наблюдавал от първи ред, Миро споделя: „Преди 10 години мъжете се шокираха ако им се предложи по-скъсен панталон. Модата е като живота – днешният ден е различен от вчерашния и няма да бъде като утрешния. Мъжете обаче преди не можеха да хванат трендовете, а сега поне са отворени за предложения.“

Мъже в черно

На пук на клишето, че у нас живеят мъже, които просто няма как да не забележиш, облеклото всъщност издава точно обратното – страх от изпъкване.

„Говорих с колега от Букурещ. И той ми каза, че мъжете в Румъния не се обличат еднотипно в среда – т.е. не се обличат като приятелите си. А при нас е точно обратното – има обличане спрямо средата, мъжете следват останалите от групата, има еднаквост, стилът не е индивидуален.“ Друга характерна особеност? „Мъжете се обличат в черно много. Ама супер много. Само че не носят черното по правилния начин и ефектът на целия аутфит се губи.“

Друга грешка, която се допуска по тези географски ширини е прекаляването.

„Да си облечен добре в България понякога означава да си пренагласен, а това е грешна представа. Има един френски израз “Nonchalance”, обличаш се елегантно, но без да изглежда, че си положил усилие за това. Много хора имат представата, че дизайнерите са някакви далечни имена,  модата са някакви дрешки, но това изобщо не е така. Ив Сен Лоран, например, е правел дрехите си първо от хартия. После е карал моделите да се разхождат с тях и ги е наблюдавал, чак след това ги е правел втори път – само че от плат. Искал е да види как материята ще се движи по жената. Коко Шанел пък е работела само на живи модели, за да види как ще е най-удобно или пък ще изглежда най-секси. Изработването на дреха е като проектирането на кола.“

По дрехите изпращат

Практиката на Миро го среща с различни казуси. „Едно момче има магазин за хранителни стоки в провинцията. Млад, готин, работлив, супер оправен. Един ден в магазинчето му влиза човек, който предлага нови стоки, които те да продават и директно отива при служител на магазина и презентира продукта си. Дистрибуторът отива при работника, защото е с риза, а шефът му е облечен с… анцуг. Собственикът на магазина се е притеснил толкова много, обажда се и ми казва: „Усетих по най-болезнения начин, че оставям хората с грешно впечатление“. И наистина, това е логично, дистрибуторът е помислил, че мъжът с ризата е шефът“.

Друг случай пък е свързан с личния живот: „Момче ми написа – Миро, намерих те, аз имам за цел да си намеря приятелка. Трябва да ми помогнеш да си оправя стила.“ Изводът? „Не можем да предположим как дрехите могат да решат някои от проблемите в живота ни“.

Друг негов клиент пък е във фирма, в която работят само чужденци и Миро трябва да му помогне с избора на дрехи, за да успее да се впише в корпоративната среда.

Как Миро разбира, че някой вече е истински пременен в това, което е за него? „Има един момент, в който отиваме в магазина. Клиентът има една визия, аз пък друга, обаче той облича нещо, за което съм го посъветвал и в очите му пламва едно пламъче, в огледалото вижда друг човек. Това никога не можеш да го сбъркаш. Човекът вече е променен. Той не ти го казва, но се вижда и се усеща. Не можеш да си представиш какви резултати има в самочувствие и поведение само след 6 месеца.“

Треньор в една различна дисциплинa

Работата на Миро изглежда по-скоро нишова, но истината е, че за много хора тя е необходима. „Важно е да имаш някой, който да ти даде мнение“, споделя той и казва: „Дори най-добрите атлети и спортисти имат треньори, които ги навигират. Аз съм това – помагам ти да изглеждаш добре. Правя това, в което смятам, че съм най-добър и полезен.“

И за финал на нашия разговор, Миро дава няколко мъдри съвет: „Това лято е добре да имате ленена риза и ленени панталони. Материята се усеща леко през сезона, късите панталони също са задължителни, но е добре да не са впити. Джапанките са създадени да ги носим на плажа или в банята, не за градския транспорт. Не можем да влезем така в банката – все пак е добре да сме приятни за околните. И ако половинката ви е с рокля, не излизайте с нея така, както сте на дивана. Така разваляте общото впечатление за двойката.“

Решавам да го попитам един тежък и генерален въпрос, който да ни даде тежки изводи за локалната ни естетика: „Миро, как се обличат българите?“
Той започва да се смее и отговаря така: „Аз съм като Форест Гъмп. Непоправим оптимист.“ Което е повече от Happy End – в гардеробите ни все пак няма скелети, а дрехи. Останалото е въпрос на вкус. И смелост да попиташ, ако нещо все пак не ти е ясно.