Традицията повелява всеки първи понеделник от месец май света на звездите и модата да се обединява в събитието под патронажа на Анна Уинтър (от 1995 г. насам), набиращо средства за Metropolitan Museum of Art’s Costume Institute. The Met Gala. Тази година темата беше формулирана: “Camp: Notes On Fashion.”
Но, какво е “camp”?
През 1964 година Сюзън Сонтаг – писател, режисьор, философ и политически активист, написва есето си “Notes on “Camp””, което е в основата на темата и обяснява очакваните от Анна Уинтър пера, много пера в облеклата на избраните да преминат по розовия килим тази година.
“… същността на “Camp” е любовта му към противоестественото” казва авторката в началото на есето си. Това е определено естетическо състояние. Състояние дефиниращо не красотата, а стилизацията. Лесно е да се види, но трудно за обяснение. Едно целенасочено преекспониране с лека или екстремна нотка на лошо качество и липса на вкус като основа за добро изкуство. Но също и идеята за добър вкус в лошия и съществуването му в предпочитани форми на изкуство като мода, интериор, визуални изкуства. Есето съдържа 58 точки, даващи примери и описващи подробно прояви в различни сфери. Би могло да се определи и като непреднамерен кич, освен в случаите, когато е такъв до екстремни нива. “Camp”е art nouveau, Грета Гарбо, мюзикълите на Уорнър брадърс, Мей Уест…
Както всяка година Андрю Болтън – главен куратор на Metropolitan Museum of Art’s Costume Institute – избира темата на изложбата и съответно събитието. Неговата възможно най-кратка есенция на “camp” е “любов към изкуственото: към заблуда и преувеличение… стил за сметка на съдържание…триумфът на безполовия или двуполовия стил”. Един културен и политически резонанс на настоящата действителност.
Изложбата е направена със съдействието на Gucci, чийто креативен директор Алесандро Микеле коментира същността на “camp” като “уникалната възможност да комбинираш висшата форма на изкуство с поп-културата”.
Болтън припомня корените във френския глагол “se camper”, означаващ да заемеш преувеличена, неестествена поза. Произходът датира от времената на ослепяващ и крещящ стил при Краля Слънце, събрал благородниците от всички краища на Франция във Версай. Един символ на пищността и изобилието, контрастиращи с останалата част на страната. Той въвежда позата и представлението със стриктно наложен протокол относно облеклото и външния вид.
Изложбата включва и римската скулптура на Херкулес от колекцията на музея, за да подчертае идеала за красота в класическата поза contrapposto с ръка на кръста, която става основна в аристократичните среди на Версай, начело със самия владетел. През 1701 година Луи XIV позира пред Ясент Риго (Hyacinthe Rigaud) именно в тази поза за направата на известния портрет, облечен в дрехите от коронацията си. Оригиналните обувки на Кралят Слънце в това пре-пищно облекло – бели с червен ток, също са част от изложбата в Metropolitan Museum of Art’s Costume Institute.
Според Андрю Болтън “camp” се среща за пръв път през 1869 година в писмо от Лорд Артър Клинтън до неговия любовник Фредерик Парк, още известен като Фани в женския си образ. Определя виждания и разбирания, подсъдими за времето. Партньорът на Парк в “престъпното” преобразяване като представители на другия пол – Ърнест Болтън е познат като Стела и историята им е разказана от Нийл МакКена в книгата му от 2013 г. (Фани и Стела). Този сюжет инспирира Ердем Моралиоглу за пролетната му колекция тази година, в представянето на която взеха участие и транссексуални модели.
Друга препратка към “camр” e Оскар Уайлд с неговото есенциално “Трябва да си или произведение на изкуството или да си облечен в такова”.
Книга от 1909 г. на викторианския жаргон изрично определя думата като “подчертани действия и жестикулѝране като преувеличен акцент, използвани от хора с изключителна липса на характер”.
Поп иконата на “camp” в 20-ти век определено е Анди Уорхол. Той приема и развива идеята от есето на Сонтаг във филма си от 1965 г. Camp, поставяйки началото на нов стил в модата и културата.
Според Болтън това е по-скоро една “пропаднала сериозност – не целенасочена в това да си “camp”, какъвто е примерът с baby doll dress на сериозния испански дизайнер Кристобал Баленсиага, сменила правилата през 1957 г.
Следва въвеждането на перата в модата, Дитрих, Гарланд, Шер, Елтън Джон… Твърде големи пандели, твърде много пера, а и малката черна рокля на Върджил Абло (също част от изложбата).
“Шанел беше “camp” като персона, но дрехите ѝ не бяха” пояснява Болтън, “докато Скиапарелли беше “camp” като човек и дрехи, които правеше. В крайна сметка “camp” е навсякъде!”
Тази година редом до Анна Уинтър като домакини на събитието са Лейди Гага, Алесандро Микеле (Gucci), Хари Стайлс и Серена Уилямс.
Малко за обстановката по време на гала вечерта:
Но как подходиха избраните поканени към темата? Започваме с домакините. Роклята на Дейм Уинтур е дело на Карл Лагерфелд преди смъртта му.
Следва 16-минутното влизане по розовия килим на Лейди Гага и трансформацията ѝ от 4 тоалета:
Реакцията на Ана Уинтур докато гледа Гага:
Хари Стайлс и Алесандро Микеле.
View this post on InstagramHarry Styles #appreciation Credit: Getty #metgala #metgala2019 #harrystyles
View this post on Instagram
Серена Уилямс във Versace & Nike.
Ким Кардашиян с мокрия външен вид – първи дизайн от 20 години насам на Мюглер, инспириран от София Лорен (втора снимка в поста).
Със сестрите – Кайли и Кендъл.
Ким К на афтър партито отново в Мюглер.
Джаред Лето, верен на Gucci.
The Hilfigers.
Кейти Пери като полилей.
И още.
Бонус
– Kimberly Noel Kardashian West и подготовката ѝ с @manfredthierrymugler .
Gaga& Brandon Maxwell
коментари