Ако изкуството ви вълнува, със сигурност знаете какви са посоките, които задава всичко случващо се в галериите Serpentine, намиращи се в Хайд Парк, Лондон.

Фотография Джон Офенбах

Дори и да не сте чували за тях, покрай последният проект на Кристо и Жан-Клод “The Mastaba” е твърде вероятно случващото се там вече да е попаднало в културния ви радар. Преди време интервюирахме Ханс Улрих-Обрист, един от главните виновници за случващото се в Serpentine Galleries. Дни преди официалното откриване на “The Mastaba” в Лондон се срещнахме с куратора на галериите, Мелиса Бленчфлауър.

Фотография Андре Грозман с разрешение на Serpentine Galleries

Константин Вълков: Чудя се, за какво не е отговорен един куратор?

Мелиса Бленчфлауър: Ха, интересен въпрос. Вижте, за всеки проект, когато работя с даден артист и определена част от творчеството му, винаги е различно. За всеки проект е така. Начинът, по кото започвам работа по нов проект, винаги е продиктуван от това какъв точно е артиста. В този смисъл няма нещо, за което да не съм отговорна. Работя много близко до артиста, за да съм сигурна, че всичко е както трябва – амбициите на артиста трябва да са удовлетворени.

Фотография Джон Офенбах

КВ: Титлата “куратор” звучи като описание на човек, който по-скоро не търси друго мнение, в някакъв смисъл той е последната инстанция при вземане на решения. Вие от кого търсите съвет?

МБ: В галериите Serpentine ние работих като тим. В същото време винаги имаме много открити разговори с артистите. Обсъждаме всички евентуални проблеми, съветваме се взаимно, разглеждаме различните опции. Независимо дали е технически въпрос или към кого да се обърнем, за да направи каталога на изложбата. Опитвам се да кажа, че винаги се опитвам да търся съвети от точните хора – от артиста, от инженера, както и от останалите в екипа на галериите. Работя много близко с Ханс Улрих.

Фотография Андре Грозман с разрешение на Serpentine Galleries

КВ: Кога се свързаха с вас за проекта “The Mastaba” на Кристо и Жан-Клод?

МБ: Мисля, че основните разговори да има проект на Кристо около галериите, започнаха през 2016 година. Малко след плаващите кейове в Италия, езерото Изео, Кристо пристигна в галериите, за да изнесе лекция. Ние имаме такъв годишен фестивал на идеите. Това са един или два дни, пълни с разговори, представления, около една тема. Кристо изнесе невероятна лекция. В същото време той комбинира идването си тук с оглед на мястото, на парка, на галериите, заедно с Ханс Улрих. Тогава започнаха разговорите да работим заедно под една или друга форма. Така се получи, че идеята да представим ретроспективна изложба на негови работи се завъртя около “The Mastaba”. Мисля, че през есента на 2016 година той се фокусира върху езерото. Знаете, той имаше идея да направи подобна “The Mastaba” в езерото Мичиган през 1967, но понякога неговите идеи мигрират, трансферират се от едно място на друго. Тогава си мисля, че всичко започна да се избистря като идея – да има изложба в галериите, както и “The Mastaba” в езерото.

Фотография Хюго Глендининг с разрешение на Serpentine Galleries

КВ: Ако трябваше тогава да обясните примерно на дете, преди проекта на Кристо да е завършен, как бихте описали “The Mastaba”?

МБ: Това е геометрична форма, която артистът Кристо използва. Това е един вид пейка, древна форма, която произхожда от Месопотамия. Той се интересува от Месопотамия, защото това е една антична цивилизация. Формата на пейката е такава, че е била поставяна пред домовете на хората, пред къщите им. Има две паралелни наклонени страни, всяка с наклон от 60 градуса, както и плосък покрив. Кристо пренася в Лондон тази форма като поставя цилиндрични варели, един върху друг. Очевидно, че сега контекстът е друг, това е плаваща структура, оголемена, която не стои пред домовете на хората, това не е пейка вече.

КВ: Кои бяха основните проблеми, с които се сблъскахте по време на реализацията на този проект. Самата структура заема 1 процент от площта на езерето. Търсих този пирон, който е закован на моста отсреща, разбрах, че когато застанеш на това място и погледнеш към Уестминстърския дворец, гледката трябва да бъде чиста.

МБ: Всъщност проекта “The Mastaba” е изцяло менажиран от екипа на Кристо, от Владимир. Не бях свързана с техните проблеми, които е трябвало да решат, както и с предизвикателствата. Естествено, че винаги има предизвикателства, каквото и да правиш. Особено, когато правиш скулптура, която е в публично пространство. Както споменахте, Лондон има определен брой защитени гледки, това са линии на погледа, които защитават града от високо строителство. Подобни защитени гледки предпазват от това да бъде построен небостъргач пред катедралата “Свети Павел” например. Това беше едно от нещата, което трябваше да се вземе предвид. Защото от езерото, от този мост, трябва да се разкрива гледка към Лондон, която не може да бъде закривана.

Също така, да построиш нещо в място, което е публично достъпно, винаги е логистично предизвикателство. Екипът не Кристо се справи отлично с всичко това.

КВ: Има едно особено схващане, че за да направиш успешен арт проект, инсталация, изложба, каквото и да било, твоята творба трябва да има отношение към злободневното, темите от деня. Кристо неведнъж е споменавал, че в неговите творби няма подобно нещо. Как смятате, възможно ли е една арт форма да бъде просто арт форма и нищо друго?

МБ: Така е, има толкова много мотивации, обяснения, които се асоциират с изкуството. Всяко нещо е добро дошло, така мисля аз. Когато правихме интервюто с Кристо за каталога към изложбата тук, той спомена, че неговото изкуство не се свързва с новините от деня, но в същото време се свързва с актуалната политическа система, за да може да осъществи творбата си. За да се случи “The Mastaba” има разговори с много различни организации, всички одобрения се получават след разговори с градската управа на Уестминстър, тъй че той работи с политиците по един друг начин. Начинът, по който работи е видим в експозицията, която показваме в галериите, виждате и неговите колажи, рисунки за всеки проекти. Там ще видите много технически детайли, размери, цветове, които се променят с времето. Той разкрива голяма част от процеса на създаване на всеки свой проект.

КВ: Успехът се измерва, за добро или лошо, независимо дали става дума за компания за дрехи, фабрика или галерия. Как измервате успеха например на проект като “The Mastaba”?

Фотография Хюго Глендининг с разрешение на Serpentine Galleries

МБ: Мисля, че успехът на “The Mastaba” ще бъде направен от екипа на Кристо, защото проектът се менажира от тях. Но що се касае за галерията, защото ние организираме изложбата тук, която представя различните моменти и периоди на използването на варели в творчеството на Кристо и Жан-Клод, успехът може да бъде измерен по различни начини – брои посетители, отразяване, коментари, многостранно е.

КВ: Последно, няколко факти, които трябва да знаем за нещата, свързани с Кристо тук.

МБ: Изложбата е отворена от 19 юни до 9 септември. По същото време се случва и годишния ни летен павилион, който тази година е дело на мексиканския артист-архитект Фрида Ескобедо. Ретроспекцията на Кристо представя един период от 60 години, което наистина е впечатляващо. Тя помага да се види този исторически контекст на настоящия му проект “The Mastaba” в езерото.

КВ: И всичко това е безплатно?

МБ: Точно така – през лятото достъпа до галерията е безплатен, както и, разбира се, до “The Mastaba”.

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg