Здравей.
Въпреки спада на доверие в социалните мрежи, ние продължаваме да описваме изминалите седем дни чрез подбрани постове, отразили някак действителността
и възможностите.
С надежда, защото въпреки неадекватността на законите, касаещи сварилите ни неподготвени с напредъка си технологии (в т.ч. и социални платформи), базата следва да е ясна. Благото! Основа за градеж на човешкото поведение, действия и взаимодействия в обществото, с общовалидни и разбираеми принципи и фундаменти. Не е нужно да се позоваваме на конвенции и външни авторитети, за да различим обидното и нараняващото. Но уви…сякаш стана по-лесно просто да не взаимодействаме. Или поне, не пряко (т.е. не като потребители, а като човешко същество с друго такова).
Живеем в хаус от (п)объркани егота и утвърдени като норма комплекси, в превес.
Бездушни.
Подобно на технологиите, които създадохме и използваме.
И невежи спрямо връзката ни с морал и етика…
Превод: Мелания Тръмп облече яке с надпис “Наистина не ме интересува. А теб?” на път за срещата си с деца в граничните райони.
…ето и предложенията на Дилън Джоунс за алтернативни надписи на дрехи в гардероба на първата дама на САЩ, защото не сме способни да коментираме. Особено когато по-големи от нас го правят недвусмислено.
А, други макар професионалисти, останаха неспособни дори да изрекат фактите, чудовищни по своята същност.
Избираш клоун, казват. Очаквай цирк. Но, циркът не трябваше ли да учудва, забавлява и разкрива възможности, различни от ежедневно срещаните..? Да забавлява децата…
И така, правейки и използвайки умни технологии, всъщност адски затъпяваме.
Независимо дали е зад океана или в съседния дом, ние сме свързани, но явно не с всеобщо благо, а с лавинообразна тъпота и бездушност. Спрямо самите нас и децата ни, възпитавани в духа на това самоубийствено ибрикчийство. И подобно на канонизираната духовност, потъпкваме женското начало…
Така, робувайки на по-голямата риба в морето, разбирай по-алчната и на собствения си страх
сведохме хоризонтите за нас и бъдещите поколения до неодушевените екрани, зад които сякаш се крием от срам, че съществуваме. Контролирани, незнаещи правата си, омаловажени от самите нас на първо място и нищожни, в съзнанията си.
А, всъщност
Мислим ли за баланса, но не както Ганьо за Солунската митница?
Мислим ли за възмездието?
Защото само страхът от голямата риба, може да ни отнесе по течението
от всяка точка на света
до всяка друга
и дори да не разберем, че сме живели, вегетирайки без смисъл!
Свръхчовекът на Ницше започва там, където свършва държавата и църквата.
Да. В тази реалност.
Превод: Холокост беше легален. Робството беше легално. Сегрегацията беше легално.
Смелата жена, която се грижи и скри тогава 6-годишната ми леля в таванското си помещение в Будапеща беше престъпник. Тя наруши закона, подслонявайки юдей.
Законът не е ръководство за морал.
В племето, свързано от взаимна духовни принципи и практики за всеобщо добруване. Стъпка по стъпка.
Превод: “Спасението на света започваш с това на човек, един по един. Всичко останало е романтична арогантност или политика.” #Буковски
Започни с човека в огледалото, но не това за задно виждане.
Без отклонения по възможност,
че органите на реда и чистотата абдикират.
Или може би са се отдали на творчество?
Предвид резултата, предлагаме да оставят публичните изяви на тези, които умеят, могат да обяснят и са мащабни в съзнанието си.
Извинете клишето, но изкуството не е необходимо да бъде разбрано от всички, а да въздейства.
Да бъдем благодарни на отдалите се на каузата. Излезе първата книга събрала значимото в българското съвременно изкуство от 1982 г. до 2015 г.
Очаквай интервюто ни с автора – Весела Ножарова.
Остават 5 дни до откриването на Бронзовата къща в центъра на София
и броени часове до това на новата съвместна изложба, на Върджил Абло и Такаши Мураками в Париж.
Успех!
И пак успех на Върджил с Louis Vuitton.
Фен ли си? Съчетай с очила на D&G.
Или просто скрий с тях мъката си, ако си заложил за Аржентина срещу Хърватска на Световното първенство по футбол.
За да не изглеждаш така
след като си започнал така,
въпреки че си над всичко и всички.
За Диего Марадона имаме специално предложение на народни цени. Да прокуди мъката с любимо.
А, за Меси… Е, не сме толкова добри в успокоителните,
но все пак можем да дадем пример с Пике
макар да сме на мнение, че Иран бяха по-добри от Испания със случайния гол.
А и се радваме на всички жени от Иран, които бяха на стадион Казан арена. В родната си държава те нямат право да посещават подобни места и зрелища.
Правото да се родиш безправен… Време е да преобърнем мирогледа си
и да се съсредоточим върху геврека, не върху дупката му.
Наслади се на почините дни с правилния дрескод
и не просто с който и да е.
коментари