Да се свършва с тия избори и да си заживеем постарому. Новините да са новини, хората да севълнуват от много по-важни за света събития като предстоящия BlackFriday, африканското сафари наГришо, бельото (и липсата му) на новото гадже на принц Хари. Само че изборите се объркаха и объркахапредставите ни за това кое как работи – от човешкия мозък, до общественотомнение през рекламните послания и маркетинг стратегиите.

Изводите отизминалите избори от гледна точка на това кое продава и кое не са повече отлюбопитни и тепърва маркетинг гурутата ще анализират случилото се, но ето каквостана ясно през последните седем дни:

1. Известните нямат никаква сила да влияят на мнениетона избирателите.

Достатъчно е дапогледнем списъците с поддръжниците на двете страни. Зад Хилъри стояха Джей Зии Бионсе, Фарел Уилямс, Лейди Гага, Снууп Дог, Майли Сайръс, Джъстин Тимбърлейк,Робърт Де Ниро. “Тръмп е супер пич”казваха Martin Shkrell, Kid Rock, Loretta Lynn, Aaron Carter, AzeliaBanks, Ted Nugent, Wayne Newton. Коипо дяволите са тези хора, дори не сме сигурни как да напишем имената им набългарски? Най-най-най-известните актьори, музиканти и телевизионни водещи неспираха да тръбят в социалните мрежи, в интервюта, по сцени и площади, че са “с нея”. И какво от това?Политическият провал от този мащабен celebrity endorsement води след себе си и съвсем логичния въпрос – ако Тимбърлейкне може да убеди хората, че им трябва жена президент, то най-вероятно няма да емного полезен и като рекламно лице на гуменки. Доколко политическият маркетингсе подчинява на едни правила, а продуктовият на други?

В България звездите нито са звезди, нито им се занимава сполитика. По същите причини, по които и на обикновените хора. Горе-долу сизнаем кой за кого вика, особено онзи, който реши, че ще пълни Орлов мост не залевите или десните, а за себе си. Художествено-творческата ни интелигенция ситвори художествено, тихо и незабележително в очакване на някакви неясно какви “по-добри” времена, които трябва да дойдат и да се случат без нейното дейноучастие. В щатите ChanceThe Rapper прави безплатенконцерт в Чикаго в нощта преди изборите и на сутринта води лично целия парад доизбирателните урни. В София Ъпсурт пеят под земята на 300 души “Бай х**”. Бай Ицо, от 2005 не сте издавалиалбум, писна ни от стари парчета. Не сте убедителни, никак даже.

2. Не го правят за пари.

Дори да са имализадна мисъл да извлекат някакви дивиденти от участието си в предизборнатакампания, селебрититата показаха, че наистина им е важно кой ще спечелиизборите. Не е като да си прибраха хонорарите (ако изобщо ги е имало) и да сезаврат в миша дупка (разбирай прескъпо имение) на другия ден. От отчаянистатуси, до черните профилни снимки в туитър, дори на родените на пъпа наЛондон като Florence + The Machine, които не би трябвало толкова да ги интересува, до качената набоклукчийски камион Лейди Гага пред Тръмп Тауър. Реален ефект от тезисимволични акции няма да има, така както нямаше ефект от мащабната импредизборна агитация. Но ако не друго, то по този начин звездите помогнаха намилионите ревящи гласоподаватели да не се чувстват самотни, неразбрани иизплашени в следизборния си шок. Един вид “колкото и гадно да стане оттукнасетне, поне няма да сме сами, а ще има някой да води парада на възмущението”.А това със сигурност не е малко.

В България парадът на възмущението е крайно самотен. По времена протестите през 2013 по жълтите павета можеха да се видят и Васо Гюров, иЯвор Бахаров, и Маги Малеева. Дали след президентския вот у нас ще прочетемпоне една добре написана позиция на тема новоизбрания ни държавен глава? Презседмицата в щатите беше пълно с такива – от сърцераздирателното писмо на Аарон Соркин до дъщеря му, до гневното излияние на Моби натема “What the f—k is wrong with you?”.

Явор Гърдев, Васко Василев, Снежина Петрова,някой нещо да има да каже?

3.Търговските марки не ги е страх да говорят за избори.

Само в Америка,разбира се. Хранителни продукти, марки за дрехи, бири, вериги за бързо хранене ибрандове от всякакъв калибър във вторник призоваваха последователите си всоциалните мрежи да гласуват. Patagonia дори обявиха, че затварят всичките си офиси имагазини в изборния ден, за да отидат хората до урните. Активно участващата вборбата с климатичните промени компания никъде не написа в прав текст зад койот двамата кандидати застава, но всички знаят политическите им пристрастия. Подпостовете им, агитиращи участие в изборите обаче, е пълно с коментари #TrumpForPresident.Но те нито ги трият, нито сестрахуват от тях. И това важи за всички марки, които под една или друга формапрез седмицата се изказаха на тема избори. Което означава, че ценностите, коитоизповядва една компания, са много по-големи от притесненията им дали някой нямада ги напсува във фейсбук. Ще доживеем ли и у нас така?

Защото тук търговец,вносител, производител и който и да било продавач на стоки и услуги за политиканикога не ти говори. Политиката и вафлите нямат нищо общо. Ние сме фабрика зачорапи, нас Дондуков 1, 2 и три не ни вълнуват и няма какво да кажем повъпроса. Но ако в щатите Chipotle и Sam Adams могат дапубликуват съответно бурито и бира със стикер “I voted today”, може би Supa Star и Загорка също биха могли да покажат подобнаобществено-политическа ангажираност. Какво толкова ужасно би могло да се случи,ако го направят? Хората да спрат да ядат супа и да пият бира. Едва ли.

4. Резултатите от изборите променят очите, с коитохората гледат рекламите.

Тук примерите садва, в двата противоположни края на спектъра. Изборният резултат в щатитеизигра крайно лоша шега на нищо неподозиращата британска верига магазини JohnLewis. Всяка година коледнияттелевизионен спот на John Lewis е едно от най-чаканите събития в рекламния свят – еталон как се правяткрасиви, емоционални, запомнящи се истории. Истории, които в края на годинатада ни върнат вярата в красивото и доброто. Следвайки дългогодишната ситрадиция, в края на 2016 John Lewis се опитаха да направят точно това. Но не им се получи съвсем. Ден след катопо бузите на света все още стоеше червенината от звучния тръмп-шамар,британската марка пусна видеото за малката Бриджит и нейното куче Бъстър. Нокакто самите англичани най-добре са си казали “beauty is in the eye ofthe beholder”. В края на 2016,заслепени от Брекзит и Тръмп,мнозина видяха в рекламния клип не умилителна семейна коледна история, а метафораза световната катастрофа, на която сме свидетели. Малката Бриджит е Хилъри, а боксерътБъстър е лошият Тръмп, който ѝ взима играчката, която е чакала цяла година. Хеме доста преувеличено, хем не е лишено от смисъл твърдението на Гардиън, че с този рекламен клип John Lewis постигат невъзможното, а именно данаправят ужасната 2016 още по-ужасна.

Може би най-оптимистичниятпоглед към следизборната атмосфера в рекламния блок е дело на агенция Nice and Serious (жестоко име, сериозно) за Ben&Jerry’s. Клипът е сниман преди 8 ноември, нопрепратките към последните 18 месеца от американската история са повече отдиректни. Краят е недвусмислен и за разлика от историята на John Lewis остава само захаросан вкус в устата, дорибуквално. Марката сладоледи никога не е криела либералните си политическипристрастия, но в двуминутното “One Sweet World” се опитва да покаже, че любовта и единството щепобедят омразата. Крайно захаросано, но все пак това е реклама на сладолед. Подкоято, разбира се, не липсват и дежурните хейт коментари. Още една червенаточка в графата на американските маркетинг мениджъри престрашили се да одобрятподобна рекламна идея. Много ясно, че политиката и вафлите имат общо. Вафлитеда не ги ядем в някакъв друг паралелен свят, в който няма плешиви/русипрезиденти?

По тази точкапаралел с българските избори няма. Идеите, в които има дори зрънце политическаалюзия, биват убити още на ниво стажанта в маркетинг отдела, камо ли да стигнатот рекламната агенция до някой имащ повече право на глас корпоративен началник.А колко глави в наръчниците по маркетинг започват и завършват с “изградете силна и смела марка”…язък.

5. Известните не влияят на политиката, нополитиката влияе на известните.

От това най-първисе опариха американските производители на маратонки New Balance. При това буквално се опариха, защото едно тяхно про-Тръмп изказване в деня следизборите доведе до вълна от ядосани клиенти, които започнаха да горят маратонките си в знак на протест. Да видиш какнякой прави клада с продукта ти и да знаеш, че този пожар ще пламне мигновенопо всички социални мрежи,е най-големият кошмар за един бранд. Дали акцията втуитър ще има дългосрочен негативен ефект върху продажбите име трудно да сепрогнозира. Но дори и подобна единична анти-кампания е достатъчно голямо петно,което марката трудно ще изтърка от белите си маратонки.

Ние си ходим босии голи, чак такива драми в България не се очакват. Едва ли има земна сила,която да накара някой нашенец да драсне клечка на току-що купените от молчетопарцалки, като разбере, че шефът на фабриката, в която са ушити, яде и пие сАхмед Доган. Чисто хипотетично, ама не съвсем.

И като стана думаза молчета и дрешки, дайте наистина да си говорим за предстоящия Черен петък,стига с тия избори.