Този път се успах, в моя хотел – един от крайпътните вериги – закуската изобщо не е закуска, трябва да се подминава, независимо глада. Имахдва банана. Кафето сигурно не беше чак толкова лошо, сипах си малко, реших бързода тръгвам, тъй като изоставах от плана. Трябваше да карам поне четири часа,което със спирането за снимки, разглеждането и класическото размотаване, бързощеше да стане половин ден. Половин ден не ми мърдаше, а трябваше да стигнапо-рано.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

Сигурно съм карал не повече от 40 минути, когато видях първото отклонение,после второ, низ от отклонения, примамващи с надписите си, пейзажа, старитеколи. Пристигнах късно естествено, а на следваща сутрин станах рано и бях готовза закуска. Този път реших да отида в другата крайност. Спомних си 5-доларовитезакуски в Каса Гранде, предният ден, онова място, което забелязах веднага.Имаше някаква табела, вече веднъж навлязъл навътре към града, с надпис oldtown historic и разбира се, че още на първото кръстовище видях място зазакуска. От прозорците се виждаше любимата гледка, пълно заведение, женисновяха с кани с кафе в ръка, меню в другата, беше оживено. Исках да погледамоще малко, запомних го, на втора улица. 

След десетина метра спрях и реших да се върна. Дапогледам. Сутрешните ритуали. Ароматът на бекон и пържени яйца. Класическатазакуска, по-скоро основната закуска, струваше 5.59 долара – две яйца, пърженикартофки, бисквита или американска палачинка. Още два долара и получавате бекони препечен хляб. Мексиканското влияние е силно – любими специалитети от южнатаграница, бурито, кесадия, каквото ти хрумне.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

Класическите 5-доларови закуски, или 7-доларови, нещо подобно. Сега реших даопитам с друго, кое е ли най-софистицираното място за закуска? Къдетокласическата е примерно 15.20 долара?

Намерих го веднага. Да кажем, че ме чакаше отново ден за шофиране, но този пътне бързах за никъде. И затова имах цялото време на света. Беше 8 и 15.

Настроих GPS-a, мястото беше на две мили и половина. Слънцето тъкмо започвашеда грее по-силно, навън имаше двама-трима тичащи, някаква сговорна дружинаоправяше оградата на съседна къща до хотела, а аз бях умрял от глад.

До мястото се стигаше по малък криволичещ път, който водеше до входа, valetпаркинг – един отваря вратата, друг взима колата, пълна секция от неделнивестници, очакваше ме дълга закуска.

Сякаш омлетът тук беше на почит. Но първо място – закуската беше точно надреката, самата река – по-чиста от всички реки, взети заедно; патици плуват;планината започва скосено точно в края на другия бряг. Омлет с шунка, 16долара. Омлет с раци, 18 долара. Не, по-спокойно. Този път ще бъде друго -традиционни американски палачинки, удивително добър кленов сироп. И много кафе.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

В един момент се улових, че вече трети час съм там. Вестниците не свършваха,тихичкият тътен на реката сякаш вглъбяваше във всяка статия, хората наоколо -американци, двама-трима японци, млади влюбени, деца. Беше хубаво. Закусканавън, няма по-хубаво от това, казах си. Но трябваше да тръгвам.

До колата ме чакаше вода и кафе за из път, не пожелаха дорибакшиш за колата, бяха категорични. Пожелаха ми лек път. Знаеха, че няма да севидим пак или ще бъде след години, но просто всичко беше наред. Закуската,кафето, водата, колата – всичко, подредено, естествено, до реката, просто бешенаред.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

Винаги съм мечтал за закуска навън в София, ранна, отворени заведения от 7сутринта, но пълни с хора. В Америка това е норма, особено през уикендите,когато всичко започва малко по-късно, разхождането на кучета, вестниците,дебелите вестници. Оглеждам се наoколо, не бих казал, че се чувствам у доматочно тук, в това градче или в следващото, но има някакъв особен въздух, койтопозволява да започнеш деня по друг начин.

По радиото звучеше Фил Колинс и установих, че мога да не сменям станцията,независимо какво пускат, защото денят започна така, както започва един хубавден.

***

Всички фотографии са направени с изключителната камера на мобилен телефон Xperia XZ. Материалите са част от поредицата #xperiatravel. Очаквайте скоро на egoist.bg Епизод 5.