Понеже обичаш ония, които те мразят
и мразиш ония, които те обичат.

Книга на царете 2; 19:6

Това е един брутално личен текст. Обещавам. Моля засегнатите да ми простят. Моля, неразбиращите и несподелящите, да не хулят, а да спорят честно.

Това е текст за книга, но и не е това. Защото всяка книга, която четем, всъщност чете нас. Или по-скоро, ние четем себе си чрез нея. Затова, ако се срещаме със злодеи, ние откриваме скрития зъл в самите нас, а ако написаното е за любов, търсим нея. Където и да е. Когато и да е. Kаквато и да е.

Аз чета Любовен живот на Цруя Шалев и адски много ме е яд на нея. Искам да я оставя, защото зверски ме изнервя и ме кара да се чувствам зле, да съм тъжна, самотна, нещастна и омърсена. Защото това е много неудобна книга. По всички възможни критерии – и като сюжет, и като писане и като дълбаене в забраненото и несподелимото.

Цруя Шалев, Снимка: Наоми Токатли

Наричат го стокхолмски синдром – да обичаш човека, който ти причинява болка.
Преди време подобно чувство в мен предизвика и Синдромът Портной на Филип Рот – хем силен респект, хем неописуема погнуса. Но ако Филип Рот пише в 60-те – пикът на сексуалната революция, и неговите откровения да отекват като канонада навръх Нова година в Люлин, то дългокосата бунтарка Цруя Шалев съвсем не си поставя за цел да впечатлява с разюздани сцени и извратени помисли. Нещо повече – тя тиква пръст в раната на сексуалността и измамното й задоволяване.

„Защо четеш това – не виждаш ли, че е тъжно?” – казва бащата на Яара, главната героиня на романа, чийто вътрешен и външен любовен живот проследяваме ред по ред, страница по страница, възбуда след възбуда, оргазъм след оргазъм. И е безмилостно прав. Защото неговата дъщеря открива ден подир ден и тайна след тайна себе си, бруталната истина за това коя всъщност е тя, преоткрива баща си, майка си, своя любим и своя съпруг, които, уви, не са едно и също лице.

И въпреки, че сюжетът на тази книга може да се разкаже в едно малко по-дълго изречение, историята в нея е безобразно сложна, защото разказва в сегашно време като поток на съзнанието и подсъзнанието, цялата неизразима енигматична природа на желанието и страстта.

В някои отношения книгата на Цруя Шалев ми напомни и По следите на изгубеното време на Марсел Пруст – изключителна сетивност, умело боравене със спомени, усещания, блянове и куп подобни неуловими и вятърничави неща, които не помагат на фабулата и екшъна, но изграждат паралелен сюжет на вътрешния живот на един влюбен човек.

Любовен живот е книга, която исках да оставя на няколко пъти, но тя не ми позволи, защото предизвикваше у мен ту отвращение, ту неприязън, ту протест, но и усещане за съкровеност, споделеност и откриване на отдавна изтласкани у мен самата страхове и копнежи. Нещата, които истински съм обичала, онези, от които безмилостно съм се страхувала, всичко, за което съм била готова да умра. И съм умирала.

Като онзи път, когато, докато чаках моя любим, се натрясках с джин и череши (сещате се какъв беше резултатът), а той дойде с четиричасово закъснение, за да правим онова, което така и не направихме. По обективни, пургативни причини.

Кое може да е по-страшно от това да бъдеш отхвърлен от човека, когото обичаш? Никога да не изпиташ истинско желание, такова, което кара вулканите да изригват и тревата да расте, и да потъват кораби, и да падат птици…

Страстта, която привлича пеперудите към светлината на лампата, ето това е този любовен живот, за който става въпрос в тази книга. Наричат това столкхолмски синдром – да обичаш човека, който ти причинява болка. Онази любов, която изгаря, изпепелява и отнема всичко човешко. Но без нея? Без нея? Били ли сме? Ние ли сме?

Един въпрос ме човърка – може ли да бъде избегнат грехът? То е същото като въпроса дали можем да избягаме от любовта? Отговорите на израелската писателка (с купища награди) Цруя Шалев са не само в дълбините на несъзнаваното, но и в старозаветните книги. Самата тя е дипломиран специалст по изследване на Библията, и това много си личи в книгата, не само заради цитатите от Тората и Книга на царете. Подобно на други еврейски автори – като Ханух Леви, да речем, тя не спестява нищо от добрите и лошите страни на юдаизма и неговите ритуали.

Но нищо от това не е важно. От значение е как това е книга, която те кара да се откриваш по един, макар и болезнен начин.

Ако си искрен със себе си, ако имаш сетива и търпение за това. Иначе да си си тръгнал. След второто питие или… след третата страница.

Любовен живот е все още по книжарниците от ИК Жанет 45