За по-удобно ще го наречем К.З. или Шарана от Попа. Името му ще предизвика искри в очите на голям брой от онези момчета, които в началото на 80-те откриха новата реалност на хероина и аптеките. Не променяме прякора, защото според него всички, които го знаят, или са по затворите, или вече ги няма. Шарана сега е на 52, ръцете му отдавна не треперят, но са все още сръчни.

Срещаме се в едно квартално кафе в Банишора. Очаквам пред мен да застане подобие на Влади Въргала с кожено яке или минимум Калин Сърменов, но в престъпен вариант. На срещата обаче идва един обикновен мъж, почти чичко. Носи протрити дънки, черно яке, а косата му е късо подстригана и изцяло бяла. “Рано сте побелял”, казвам, а той маха с ръка и иска да си говорим на ти. Поръчва две прозрачни кафета и два малки коняка.

Началото

Шарана е от старата школа. Автобиографията му включва гастроли из почти всички затвори в страната. Бил е в Централния Софийски, в Областния в Стара Загора, преминава и през панделите във Варна, Враца, Ловеч, Бобов дол и Пазарджик. Започва на 16. Първо с група аверчета крадат от мазетата, разбиват катинари, гепят колелета, резервни гуми и по нещо за вторични. Не е бил беден, но тръпката жестоко го кефела и не му се спирало. Срещал се е с лелките и чичковците от Детски педагогически стаи по-често, отколкото с техните и рано разбира, че така няма да стане. Осъзнава, че в кражбите няма достатъчно кеш и се ориентира по-“нагоре”. Тогава живее с родителите си в стара къща до Банята, близо до стадион Славия. В квартала вече го знаят, а и в парка отдавна обикалят куки и за контингента, в който влиза и той, вече не е оферта да се мотае наоколо. Затова избира центъра. Има няколко приятелчета, които знаят къде има игра.

По това време от няколко години тъкмо е започнал да навлиза все по-качествен хероин от Турция. Годината е 1985 и много корави копелета започват да се зарибяват по новото “готино”. Шарана потвърждава, че тогава истината била малко по-друга. Мнозина не знаели с какво изобщо се забъркват. Било ясно, че закача, но никой нямал реална представа колко силна е зависимостта. Тогава в София имало около двайсетина човека, които били наистина в нещата. С тях го свързал приятел от Кърджали и един циганин, на когото му викали просто Мангала. Мангалът отдавна вече не е между живите. Преебала го собствената му схема. Бил от първите, които продавали нашироко. Имал гръб и често си позволявал да меша от гадното с каквото намери – аналгини, тебешир, дори мазилка. Мангалът се уцелил с мешана стока и го намерили чак след три дни в един порутен трафопост до пътя за Банкя.

Шарана казва, че отдавна спрял да брои загубените приятели. Прякорът му дал Мурат, който го научил на всички тънкости в занаята. Сложил го на Попа да продава семки и от другото, и го запознал с всички херцози. Парите за онова време били супер, а Шарана обяснява, че единственото, което е можело да те подхлъзне, е ако започнеш да друсаш от собствената си стока. Към четири пъти е пушил на фолио и се е целил два пъти. Казва, че не е неговото. Драйфал като идиот и не му харесало. С ченгетата не играел схеми. Тогава можело, ако става въпрос за пари, но не и за материал.

Юлия и партийните щерки

Единственото, което няма да забрави от “златните” си години, е Юлия. Променяме името, но не и разказа. Изключително красива, дъщеря на някакъв червен, който бил високо в партията. Учила в 7-мо училище и често минавала през Попа. Шарана я омайвал дълго, но не чак толкова, за да си поиска. Той й сложил първата игла. Заклева се, че никога не е виждал някой да се зарибява толкова бързо и да се съсухри буквално пред очите му. От красиво момиче, Юлия започнала да прилича на преждевременно остаряло подобие на жена. Лично е виждал как й падат цели кичури коса, а от мешаното й избивали странни рани по лицето, които нямали зарастване. Прибрали го преди да разбере какво се случва с нея. Не знае дали все още е жива, но потвърждава, че тогавашните софийски феи обичали да се забъркват в неприятности, а татковите пари, изкарани със солиден партиен труд, най-често отивали за всякакви боклуци и в ръцете на Шарана и компания. Ако не можело да се намери кафяво или метадон, се тарашили аптеки за антидепресанти, медицински спиртове, морфин и каквото още изпадне.

Казва, че се кефи, че дошла демокрацията, защото преди за такива мишоци като тях е нямало мърдане, а сега има доста варианти, стига някой да ти вкара достатъчно пари. Твърди, че последно е лежал през 2001, заради някакви измами с паспорти и визи. Затворите не са се променили много, освен, че според него те вече са по-скоро петзвездно спа. Телевизори, телефони, стока, курви, свястно ядене – имало всичко, стига да познаваш точните хора. Заплатите на надзирателите не са добри, затова те почти винаги били в играта – особено тези на входа. За да ти метне някой торба с материал, цигари, храна или телефони, просто трябва да е на работа правилната охрана, предварително получила каквото й се полага. Не му харесва, че циганите много ги маризят в затвора. Има сантимент заради Мангала и казва, че винаги е гледал да защитава малките, особено тези вкарани за глупости – жици, кражби, джебчийство и прочее.

Колегите

Шарана споделя, че е ебал мъж само веднъж. За свирките просто се усмихва. Казва, че ако видиш затворник с липсващи четири или шест предни зъба, той сто процента е момичето на колегите. Така си викат всички вътре, а да се лъже не е много добре. Обикновено си знаят кой кой е зад решетките, а понякога и надзирателите им подсказват за новодошлите. Шарана ебал именно един такъв. Новият казал, че е влязъл за кражба, но за нея не се дават 30 години. Става ясно, че човекът е от Габрово, изнасилвал дъщеря си в продължение на три години и момичето накрая се самоубило. Шарана ме убеждава, че не е извратеняк, но с кеф го ебал и го бил тоя. Разказва ми, че момче лежало повече от две години по ТВУ-та и затвори, вече не можеш да го извадиш от системата.

В затворите се учили най-големите работи. И да не си знаел – там научаваш. Как да отваряш коли, с какво да се мажеш, за да няма натривки по оръжия и отпечатъци. Научаваш се и как да се прищипваш в областта около слабините, за да те пуснат поне десет дена болничен. “Научаваш живота”, смее се той. И честно казано, веднъж свикнал на тая схема, не ти се излиза, защото тя е лесната, а никой не бяга от нея. Твърди, че затворът си е отделен свят. И по време на режима, и сега – старите кучета се знаят, а новите се сменят и учат номерата на доайените. Всички си били като семейство и под “всички” има предвид и психолози, и лекари, и директори и пазачи. Скоро се возил на такси, а таксиджията се оказал един надзирател, който много го бил в Пазарджишкия. Погледали се мълчаливо, накрая спрели и за добрите стари времена изпили по няколко водки.

На 19 февруари отдадохме почит към великото дело и смъртта на Апостола на свободата – Васил Левски. Питам, ни в клин, ни в ръкав Шарана какво за него е свободата. Той само махва с ръка. “Заеби ги тея работи”, казва.

Не ви показваме Шарана, защото той не иска, а и да искаше, нямаше да ви го покажем – защото той е от другия свят. Този на системата и колегите без четири предни зъба. Другия свят рядко се среща с нашия. Единственият досег е, когато отидете да си поправяте колата в един сервиз в Обеля. Собственикът се казва К.З. – Шарана и може да ви отвори автомобила само с поглед. Може, ама не иска, защото знае, че да се лъже не е хубаво. За лъжите в затворите ебат, а в истинския свят само ти се усмихват. Независимо от датата.