Спираме за обяд в един от клоновете на Farmcity, нещо като ресторант за бързо хранене в Лагос, тъкмо сме се завърнали от посещения в China Town, местната версия на подобните “китайски квартали” по света. Объркани сме, разбира се. Където и да се озовеш, на което и да е място по света, всеки China Town ври и кипи – познато ви е, стълпотворение от продавачи, купувачи, съгледващи, ресторантьори и собственици на магазини, изгладнели туристи и търсачи на по-добра сделка. Ако търсиш врява, глъч и шумотевица, почти е сигурно, че ще я намериш именно в China Town. Не и в Лагос. Което е странно.

Странно е също, че точно в разгара на коронавирус епидемията в Китай, ние сме в China Town. Но това е друга тема, недотам интересна, впрочем.

Към сервитьорът, който ни обслужва във Farmcity: “Бил ли си в China Town?”. Той: “Да, два-три пъти, много е хубаво. Но всъщност отдавна не ходя там.”

Очевидно малцина са тези, които “отдавна не ходят”, мястото е като град на призраците. Опасано с висока червена стена, която някак контрастира на прашасалата и бедна действителност наоколо, видимото китайско присъствие в най-големия нигерийски град е белязано с тишина, празни магазини и липса на каквато и да било търговия, какво остава за оживление.

Когато за първи път откриват China Town в Лагос, мястото е меле от търговци, магазини, стоки, посетители. В работещите 400 магазина има всичко, както си му е китайския ред – от дрехи до електроника през храна и китайски филми. Към днешна дата има-няма 20-ина магазина, които продават дрехи, пакетирани храни, битова електроника и разни други подобни неща, които очевидно нито намират пазар, нито търговците знаят какво да правят със залежалите количества. Една от причините, казват, е влошеното икономическо състояние в точно тази част на Лагос, където се намира China Town. И вярно, съдейки по случващото се извън China Town, не си представям кой точно би влязъл вътре, за да си купи вода или риза. Казват – бизнесът се премести в Lagos Island, там са парите, там са магазините. В същото време става ясно, че голяма част от китайските бизнесмени са напуснали Нигерия.

Фотография: Константин Вълков

За да разберете Лагос, трябва да го обиколите, а това отнема доста време. Трафикът е зловещ, понякога придвижването между няколко преки може да отнеме час. Но си струва. От възскъпия ресторант R.S.V.P на остров Виктория, до възбедните квартали, всяко кътче на града издава какво се случва и какво предстои в Нигерия. Само след 30 години, през 2050 година, Нигерия ще има население, което е по-голямо от това на Щатите. Нещо повече – след около 50-60 години се очаква Нигерия да бъде третата по население страна в света след Китай и Индия. Давате си сметка, нали? Китай, Индия и Нигерия – трите най- населени страни в света. С преобладаващо младо население, уникално разбирателство между двете основни религии (християни и мюсюлмани) и абсолютен хегемон в Африка, Нигерия някак неусетно ще се превърне, ако е управлявана правилно, в африканска суперсила.

Добавете към това няколко важни и съществено необходими съставки за това – природни ресурси, огромен африкански пазар, добре обучено население и – колкото и да е странно – демокрация. Нигерия винаги е играла изключително активна дипломатическа роля на световната сцена. Добавете към това и силата на “меката сила” – практически това е културното ядро на африканския континент. Там, където се създават най-четените книги, най-гледаните филми, най-слушаната музика.

Фотография: Константин Вълков

В същото време, като стана дума за разходката из Лагос, трудно е са повярвате, че точно тази страна – при това Лагос е икономически най-развития град – ще бъде следващата суперсила на континента. Бедността е повсеместна, а малките острови на развитие и спокойствие са толкова малки, че на практика не създават никакво впечатление. Изискват се усилия, за да откриете място, където млади предприемачи могат да развият стартъп идеите си. Изискват се усилия, за да откриете малка галерия, където местни автори да излагат творбите си в цивилизована среда. Изискват се усилия, за да откриете магазин, в който местни дизайнери продават дрехите си. Или пък просто кафе, където да ползвате интернет и изпратите няколко имейла. Но където и да се случва това, навън по-скоро ситуацията е липса на каквато и да било видима картина, че нещо се случва.

Да, Нигерия е демокрация, но и в същото време силно развита клептокрация. Редица държавни решения са били и със сигурност ще продължават да бъдат мотивирани от личната изгода на определен кръг хора. Корупцията е така впита в обществото, показват редица доклади и проучвания, че на практика се е превърнала в стандартна норма на правене на бизнес. Това е и една от причините, вероятно, редица чуждестранни бизнеси да срещат трудности в установяването на работещи механизми в страната. За разлика от Китай, където диктатурата в някакъв смисъл регулира това, тук корупцията е ширеща се и на всички ниви. Да правиш бизнес е трудно. Корупцията е така впита в ежедневните теми за разговор, че каквито и да са усилията на правителството, обществото трудно вярва на всевъзможните мерки, които се опитват да бъдат направени. Това е ежедневна тема във вестниците, както и ситуацията със сигурността. Продължава да има региони не само в северните части на страната, но и в големи градове като Лагос и Абуджа, където е препоръчително да се движиш с охрана. Всичко това, умножено от медийната информация по въпроса, внася недоверие в инвеститорите.

Фотография: Константин Вълков

Населението на Нигерия расте два пъти по-бързо от средното за света. Семейства с пет, шест или седем деца не са рядко срещани, особено в северните части на страната. Страната изпитва сериозни затруднения не само в инфраструктурното осигуряване на населението, но и в снабдяването с други нормални за 12 век услуги като електричество и вода. В Нигерия разбираш къде живеят представители на средната класа по наличието на електрогенератори пред блока/къщата. Онези, които могат да си позволят ежедневна употреба на бутилирана вода са направо горен слой на средната класа. В същото време, докато сме в Лагос, всеки ден вестниците са изобилни с материали и обръщения към президента да се справи с отвличанията. Разходките по тъмно са най-малко неразумни. Има определени места дори в Лагос, където изобщо не можеш да бъдеш сам. И причина за това е нарастващата бедност. Ако приемем, че (в зависимост от цените на световните пазари), в Нигерия се добиват петрол на стойност 100 милиона долара дневно, това прави по по-малко от 50 цента на човек на ден. Нигерия, страната с най-голям добив на суров петрол в Африка, не може да осигури достатъчно препитание на населението си, какво остава за електричество. Нигерия добива суров петрол, но трагичното състояние на рафинериите й, не позволява то да се преработва и на практика страната внася гориво. В същото време страната е почти изцяло зависима от добива на петрол – повече от 95 процента от износа е суров петров. Когато цената на световните пазари е висока, това е добре за икономиката, представете си обаче какво се случва, когато това не е така.

Фотография: Константин Вълков

В същото време, икономическите показатели на страната показват развитие на база предходни данни, съизмерими с тези в началото на икономическото съживяване на Китай. Ако се върнем половин век назад във времето, сегашния първенец Китай беше подобен на Нигерия в момента. Тогава брутният вътрешен продукт на човек от населението в Китай беше 200 долара, сега е почти 10 хиляди долара. През 1999 година брутният вътрешен продукт на човек от населението в Нигерия беше 300 долара, сега е почти 2000 долара.

С цялата тази информация в главата и още толкова, се впускам в изследване на Лагос, точно когато икономическите данни доскучават, както и цялата глобализация, която съвсем скоро съвсем няма да бъде такава, докато съм в Лагос вече страните започват една по една обявяват намерения за затваряне на границите си, заради коронавируса.

И така се появиха, един след друг, хората, за които прочетохте на предходните страници, техните познати и приятели, всеки със своята шега, клише или отправна точка за това как да разбера Лагос, как да разбера хората, които живеят и работят там.

Фотография: Константин Вълков

Като стана дума за корупцията, всеки от тях се усмихваше и ми разказваше как, видиш ли, тук в Лагос, заловените в корупция се извиняват с нигерийския Господ. Онези, които отклоняват държавни средства, които се кипрят с нов и лъскав автомобил и още по- изискан дом, с два резервни генератора и силно работещи климатици, когато ги попиташ откъде са тези пари, не се учудвай, ако ти отговорят “О, нищо особено, нигерийският Господ се смили над мен, беше добър, какво толкова”. Хитро, как не сме се сетили тук, в България.

Съвсем естествено, особено в днешните времена, оказва се, че нигерийският Господ е офлайн и онлайн, той е аналогов и дигитален едновременно. Обаче тук има една уловка – всеки може да прави каквото си поиска в социалните мрежи, да обича и мрази, да обвинява и критикува, да бъде лош и злонамерен, без да прави това в петък и неделя, свещените дни. Демек – ако тръгнеш да обвиняваш, да злословиш, да хулиш, няма проблем, нигерийският Господ няма да ти се сърди, само внимавай да не го правиш в петък и неделя.

Като сме на такива теми, да видим какво правят нигерийските мъже. Оказва се, че те са рицари, ама само до известна степен. Любящите нигерийски мъже, пише Елнатан Джон, винаги плащат. Дори и дамата до тях да е прекалила с гледането на платени филми – един мъж винаги трябва да плати сметката. Също така, един нигериец никога не бива да влиза в кухнята, това е свещена територия. Забранена територия. Елнатан Джон е толкова подробен, че описва това правило така: “Да измиеш чиниите след като тя е направила романтична вечеря е все едно да скочиш в реката с камък на шията. Няма връщане назад. Господ ще накаже всички чужди създатели на филми, които създадоха опасната илюзия, че това нещо е романтично. Например, ако съседът ти позвъни на вратата и те попита дали имаш голям тиган например, никога не отговаряй, защото тази информация е само за жената.” Представяте ли си – звъни съседа, пита за индийско орехче и ти знаеш къде е то. Че що за мъж си – значи си бил в кухнята, ужас, това в Нигерия не се приема, да си знаете.
Другото много забавно нещо в Нигерия беше необходимостта от дълги и протяжни срещи. Когато поискаш малко информация от някой вестник примерно, те веднага организират среща, как иначе – това не може да се случи по имейл. Проучих ситуацията и се оказа следното – един истински нигерийски бизнесмен винаги, ама абсолютно винаги организира среща. Сутринта се прави среща, за да се обсъдят какви ще бъдат другите срещи през деня. После се прави среща, за да се обсъдят предходните срещи. Елнатан Джон обяснява и защо някои от моите срещи се появяха с час-два по-късно, като изключим и причината за трафика: “Ако имаш среща, никога не ходи по-рано. Това ще създаде впечатление, че си безработен, отчаян или нетърпелив. Никой не харесва нигерийци, които са безработни или нетърпеливи.

Колите, естествено, ме върнаха в първи клас. Първо – тази мода със стикерите не е идвала в България, хм. Нашарена с лепенки, разбира се, винаги има по една тип “Army” или “Law”, за да си мислят хората, че си или адвокат, или военен, или таен агент, или полицай. Също така, то богатството се измерва не само по колата, но и по личния номер, тъй че не се учудвайте, ако в Лагос видите изписани имена, глупости и красоти вместо стандартния номер, издаван от полицията. Също така – важно е да се научите да карате в насрещното (нашият шофьор го правеше поне по два пъти дневно, а като забрани, чинно го подканвахме, че то иначе не е интересно).

Забравих да ви кажа за визитните картички, това е важно. Минималистичните визитни картички не струват – в Лагос, ако си истински бизнесмен, носиш картичка с поне три мобилни номера, изписани на нея. Това, естествено, означава, че имаш три телефона, което те въздига в една друга категория. Хубавата страна на това е, че все пак ще имаш покритие на много места, тъй като нигерийските оператори не се славят с много надеждно такова. Другата хубава страна е, че винаги ще те взимат насериозно.

А иначе, шегите настрана, да откриеш богатите е лесно – надникваш в двора, ако имат генератор, значи са средна класа. При толкова често спиране на тока, без генератор си никой. Което ме подсеща, че батерията на лаптопа ми, на който пиша статията, не става за нищо. На всяко спиране на тока едва издържа десетина минути.

Фотография: Константин Вълков