Когото и да попитам за “Jealous”, всеки отговаря – О, нашето момче, Fireboy DML. “Нашето момче” тъкмо се връща от Лондон, където е имал участия, както заради нигерийската диаспора, така и заради всички останали, които нямат против малко романтичен R&B, простете за клишето. Всъщност Fireboy DML е нещо като флагман на “Afro-life” – звученето. Демек – супер приятен соул, който има едва доловими африкански мотиви, ако въобще в глобалния свят на соула има такива. Да не ви занимавам повече с стилови откровения, директно към Fireboy, който – като всички останали – закъснява с час и половина за срещата (трафик), но дори и трафикът не може да го извини, че като малък е слушал много Селин Дион.

Как си?

Добре, нямах време за почивка, всичко се случва бързо. Тъкмо се връщам от Великобритания, имах концерт там, но продължаваме напред.

Четох за теб в доста британски издания. Казват, че си следващото голямо нещо, което идва от Африка.

Мисля, че е нормално, защото всеки път като се появи нов артист и медиите казват, че това е “следващото голямо нещо” (смее се). Номерът е, че не съм само аз. В момента има глад за афро-бийт, вероятно това е причината.

Фотография: Константин Вълков

Коя беше първата ти песен, за която си каза, хм, добра е, май ще стана звезда?

Звезда? Ами то първата ми хубава песен така се казваше – “Star” (смее се). В тази песен беше включено всичко от онова, в което исках да се превърна. Първият ми комерсиално успешен сингъл не беше “Star”.

Обясни, моля те, казва е разликата между “Afro life” и “Alte”?

Има известна разлика, да. Когато говорим за “Alte” не бива да се фокусирате само върху музиката, това е цяло стилистично течение, говорим и за лайфстайл. Има културен оттенък. Но въпреки това, независимо от кое течение си, когато става дума за музика, говорим за “афро бийт”. Ние сме африканци, каквато и музика да създаваме, става дума за “афро бийт”.

И все пак, когато говорим за “афро бийт”, повечето неща идват от Нигерия. Защо?

На първо място, като население ние сме много голяма страна. Също така в Нигерия може да срещнете много различни африкански култури, етническото многообразие е много голямо. Независимо дали става дума за изкуство, за музика, за каквото и да е – нещата са много различни тук. Затова и Нигерия е страна с разнообразни таланти.

Фотография: Константин Вълков

Един млад нигерийски артист може ли да се прехранва с това, което прави? Накратко – правиш ли добри пари?

Абсолютно е възможно. Мениджмънтът е много важен. За младите това е задължително условие, за да печелят, защото добрият мениджмънт организира всичко. Освен това музикалната индустрия се развива и сега повече от всякога платформите за разпространение са повече. Възможно е да се изкарват достатъчно пари от онлайн- стриймове.

Разкажи ми за детството ти. Интересно е какво е било вдъхновението ти да се занимаваш с музика.

Детството ми премина в Абеокута, едно заспало градче в югозападна Нигерия. Там ходих и на училище. Бяхме три деца. Знаеш ли, винаги съм бил сам обаче, справях се сам. Обичах да оставам сам. В този период открих, че мога да пиша текстове. Открих, че мога да пея. Така талантът ми се развиваше с годините. Не знам откъде се появи този мой талант, защото сред родителите ми няма музиканти. Започнах като много малък да слушам музика – Селин Дион и Елтън Джон.

Интересно, точно тези двамата ли?

О да, точно тях (смее се). В крайна сметка това дооформи стила ми, но всъщност като станах професионален музикант нещата се промениха. Вероятно и затова стилът ми не е типичен “афро бийт”. Започнах да се занимавам с музика професионално на 17- годишна възраст, докато още бях в училище, но с времето, когато се преместих в Лагос, вече започнах да откривам стила си.

Фотография: Константин Вълков