Ако има смях, способен да преодолее звукоизолираните катакомби на небитието и да прониже света на живите, то това е смехът на Едуард Бърнейз. Днес, когатоидват избори и на теб, световна електорална единице, локална и презокеанска, тисе предлага политически грозното, грешното, отвратителното и непотребното, даточно днес широката паст на Еди замеря света ти с жлъчен смях. Защото тойнай-добре знаеше как да ти пробута непотребното. Той беше Кралят наПропагандата.

Едуард Бърнейз имал благоразумието да се роди през далечната 1891-ва годинав семейството на Зигмунд Фройд. Като племенник на великия психоаналитик Еди билзакърмен с идеята, че под пластовете човешко несъзнавано, като притихнализверове, се крият стада от потиснати сексуални желания, готови да бъдатобяздени и опитомени. Ще си кажеш: „Ясно, поредният австрийски евреин, който щепромени света, а после дяволито ще жонглира с надуваемия глобус?“

Именно. За зла беда още на невръстна възраст Кралят на Пропагандатапопаднал на правилното място за нейното идеологическо осмисляне и практическоприлагане  – Съединените американскищати. Като млад журналист напористият Еди помогнал на тогавашния президентУдроу Уилсън да убеди обществото, че Америка се включва в Първата световнавойна с намерението само да донесе мир на Европа. Mission completed. Веднъж вкусил от месото на пропагандата, Еди никога повечене се върнал към постната журналистика. Така се развихрил, че дори успял данаправи от скования, почти колкото Статуята на Свободата, Калвин Кулидж -президент на САЩ.

И тогава на нисичкия, спретнат евреин с хитроумен мустак и пленителен ум мухрумнала следната прогресивна идея: Пропагандата, така ефективна във време навойна и политически междуособици, можела да работи също толкова добре в мирнивремена за нуждите на бизнеса. За целта тя просто трябвало да пофлиртува сонези несъзнавани човешки инстинкти и потиснати сексуални желания, за коитоговорил старият чичо Фройд.

По същото време представители на тютюневия концерн American Tobacco потърсили Бърнейз със скромната молба –„Тютюнопушенето за американската жена е табу, Еди. Губим половината си пазар,може ли да се направи нещо по въпроса?“

Можело. Проницателният Бърнейз изходил от стратегическия въпрос: Каквоозначава цигарата за жената? Отговорът на този въпрос бил – цигаратасимволизира пениса, мъжката сила. И Еди решил, че за да накара жените да пушат,трябвало да им внуши, че цигарата е нещо повече от въплъщение на мъжкия фалос.За целта, през 1929-та година, на ежегодния великденски парад в Ню Йорк Бърнейзвербувал група млади жени. По негов сигнал те запалили цигари Lucky Strike сред тълпата и ги вдигнали гордо във въздуха. Отсвоя страна Бърнейз информирал пресата, че това са група феминистки, борещи сеза правата си и развяващи „факлите на свободата“. Така, само за една вечер,цигарите се превърнали от инкарнация на мъжкия фалос в символ на женскатасвобода. Иначе казано, американската жена, получила право да гласува предиброени години, вече се сдобила и със свой собствен пенис. Жените пропушили.

След тази успешна кампания Едуард Бърнейз се прочул по целия свят катовсепризнат манипулатор на масите. Пропагандните му методи прекосили Атлантика ипленили дори самия Йозеф Гьобелс. Последният започнал умело да си служи с тях,прокарвайки култа към Хитлер сред националсоциалистическите маси. През 1933-тагодина Гьобелс дори станал министър на пропагандата и просвещението в Третиярайх. Това леко накърнило имиджа на понятието „пропаганда“, но проницателният Еди Бърнейз решил и тозипроблем. Той дал ново наименование на изкуството да пробутваш на хората непотребното- public relations.

„Public relations” билитехниките и механизмите, чрез които Еди Бърнейз успявалда се свърже с обществеността, с нейните несъзнавани желания и неудовлетворениинстинкти, създавайки нови и нови консуматорски потребности за масите. Катопотребността на родителите да къпят ежедневно своите бебетата в услуга налегендарния сапун Ivory soap, създаден от Procter & Gamble. Или бляна на жените да носят мрежичките за коса наVenida, за да приличат на древногръцки богини, но и да саобезопасени, работейки до струга. Постепенно изобретателният ЕдиБърнейз успял да задоволи не само сексуалните фрустрации, но истремежа към свобода, порива към чистота и духовна извисеност на масите,превръщайки ги в сапуни, вентилатори, кутии цигари, мрежички за коса и другиконсуматорски стоки. Бърнейз се усъвършенствал в налагането на общественконсенсус, прословутия му “engineering of consent“. Усещал това катосвой дълг към обществото и дълбоко вярвал в тезата, че „манипулацията наобщественото мнение е необходима част от демокрацията“

А през 1954-та година Еди сътворил своя шедьовър в манипулацията наобществено мнение. По това време американският вносител на евтини банани отГватемала, корпорацията United Fruit Company, била принудена от новото местноправителство да изкупува продукцията на по-висока цена. Съответно печалбата закорпорацията намаляла и те предприели единствения правилен ход – свързали се сЕди Бърнейз. Еди направил всичко възможно, за да внуши на тълпите, чеправителството на Гватемала е комунистическо. Че враждебно настроени партизанислагат ръка върху най-висшето право на американския народ – правото да изразиличната си свобода, консумирайки блага. Последното било посрещнато с всенароднонегодувание и много скоро ЦРУ, подкрепено от въоръжени гватемалскиопозиционери, предизвикало революция в „банановата република“ и свалило отвласт демократично избрания президент Хакобо АрбенсГусман. 

През 1995-та година Еди Бърнейз, един от най-големите умове на двадесетивек, си отишъл от този свят на 104-годишна възраст. Но идеите му го надживелии, съвсем резонно, проникнали в политиката. Те превърнали съвременните политицив продукти на обществения консенсус. Отредили им ролята да бъдат не творци наидеи, а вентилатори, сапуни, цигари и мрежички за коса, задоволяващиконсуматорския нагон на необузданите аз-ове на масите, докато истинскатаполитика се създавала от бизнеса и корпорациите.

В наши дни, скъпи електорален приятелю, политиците са точно както цигарите– убиват. Затова ще си позволя един напълно нарочен аналог между тях. Днесцигарите (разбирай и политиците) крещят от кутиите си, че са вредни. Теалармират от снимките и опаковките си, че идват, за да потъпчат здравето ти(цигарите) и изконни човешки права (Тръмп). Но, чисто хипотетично, мисля си,тяхната зловеща заплаха не докосва ли онзи несъзнаван порив, твой и мой, дапоживеем на ръба? Не ни ли продава възможността, избирайки вредата им, да бъдемсмели и безразсъдни в лицето на един свят, който всъщност не се нуждае отнашата смелост? Изборът на вредното не е ли нашата съвременна „факла насвободата“? А сега погледни отново кутията си с цигари! Виж тази канцерогеннозейнала устна кухина от снимката! И помисли. Не дочуваш ли от нея жлъчния кикотна Еди Бърнейз?

„Хората рядко осъзнават истинските причини за своите действия“

Е. Б.