— Ногалес, Аризона
28 октомври

Вестник Washington Post пише за еуфорията по избирането на Обама преди осемгодини, надеждата за промяна в лицата и днес, същите тези хора, които пакслушат Обама, обезверени и изправени пред тежък за страната избор. За мястотона Обама се състезават двамата най-непопулярни кандидат-президенти в историята.“Преди осем години имаше сълзи и викове, надежда, че всичко е възможно”, пишевестникът.

Днес Америка избира между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. Дамата, представителна статуквото, опитен политик със сериозен политически стаж, току-що навършила69 години. Господинът, вече на 70, уж представител на анти-статуквото, новсъщност тъкмо обратното. Най-възрастният президент в историята на САЩ бешеРоналд Рейгън, встъпил в длъжност на 69 години. Барак Обама беше на 47 години,когато за първи път прекрачи прага на Белия дом. Не че възрастта има значение,но надеждата, която носеше със себе си, е някак загубена. Такива санастроенията в Америка.

Страната попадна в капана да избира измежду по-малкото зло – капан, който езаложен в толкова много други страни по света. Списание The Atlantic, което висторията си е подкрепяло официално сама двама кандидати – макар практикатамедии да заявяват официално подкрепата към определен кандидат да има сериознапопулярност в Щатите – направи трети прецедент. Този път заявката не е толковаза Хилъри Клинтън, колкото срещу Доналд Тръмп. Редакторите пишат: “Основно смезагрижени за Доналд Тръмп, който може да се окаже най-неспособният кандидат наедна от основните партии в 227-годишната история на американскотопрезидентство.”

Материалите за изборите на 8 ноември до такава степен са замъглили съзнаниетона американските медии, че е трудно да прочетеш за нещо друго, да погледаш нещодруго или да послушаш за различна тема по радиото. Дори неделното приложение Sunday Stylesна вестник New York Times започва с тема за изборите, но впрочем, достаинтересно поднесена.

Дорис Кърнс Гудуин, писател, историк, президентски биограф и топ-водещатаРейчъл Медоу, обсъждат света преди и след изборите за президент на САЩ. Гудуине на 73 и има зад гърба си пет изключителни биографии за американскипрезиденти, а Рейчъл в момента е най-рейтинговата водеща на MSNBC.

Рейчъл, която е на ефир всяка вечер за The Rachel Maddow Show припомня, че нее като за първи път страната да има кандидат за президент, който наподобяваДоналд Тръмп. Дори Гудуин допълва: “Имали сме достатъчно популисти в миналото,но всички те се различават от Доналд Тръмп. Уилям Дженингс Брайън (кандидат запрезидент през 1896, 1900, 1908 година) се появи в период, който наподобяваднешния. Индустриалната революция е билакато днешната техническа революция и глобализацията. Ритъмът на живота се еувеличил, а това изнерви хората. Телеграмите и телефоните са билибързи. Имиграцията е била в огромни размери. И поддръжниците на Брайън, досущкато тези на Тръмп, са били уплашени в каква посока на развитие отивастраната.”

В разговора двете дами припомнят, че най-съществената разлика, появила се сгодините, е достъпа до личния живот на кандидатите. Ако преди се е гласувало закандидат, издигнат от съответната партия и съответно работещ по платформата напартията, днес фокусът върху личните качества, личният живот, е огромен. Доривече избраният президент е непрекъснато под светлините на прожекторите. В инстаграм профила на Белия дом могат да се видят много лични моменти от животана Барак Обама, при това уловени иразпространени официално от фотографа на Белия дом, разказва Дорис Гудуин.

Личните качества и темперамента все повече определят до каква степен кандидатана партията, колкото и голяма да е партийната маса зад него, може да бъдеизбран. Дороти: “Темпераментът е основната ориентация спрямо живота. По времена Елизабетинската епоха определят четири вида темперамент – раздразнителен; жизнерадостен; меланхоличен;агресивен. Можеш да бъдеш добър лидер с всяка от тези черти на характера.Линкълн е бил меланхоличен, но какъв президент!”

Разговорът неминуемо стига до огромното количество критика и омраза, което сеизсипва днес върху кандидатите, дори само заради новите възможности закомуникация и изразяване. Начините, по които един кандидат възприема, абсорбираинформацията, са от ключово значение. Но най-вече критиката: “Критиката,”разказва Дорис Гудуин, “начинът, по който Елинор Рузвелт се справя с нея.Когато хората били против нея, тя си казвала, че са срещу нейните идеи, нелично срещу нея самата. Истина или не, това и помогнало да не изживявакритиките лично.”

По-нататък темата сякаш логично завива към Доналд Тръмп и възможността да станепрезидент на САЩ. Историкът в Гудуин напомня, че “печелившият темперамент”, с койтосе хвали непрекъснато Тръмп, всъщност е с обратен знак от историческа гледнаточка. Тя напомня за депресията, хроничната депресия, с която се е борилЛинкълн. После Теодор Рузвелт, който губи съпругата си и майка си на един исъщи ден. Двойната трагедия направо е съсипала Рузвелт и той наредил всичкооколо него да не споменават името на съпругата му. Тогава Рузвелт напусналполитиката и отишъл в една ранчо, къде започнал работа като шериф. СпоредГудуин “печелившият темперамент” не помага в случая.

Още по-интересна е онази част от разказа, когато става дума заДоналд Тръмп и Рейчъл Медоу, категорична поддръжничка на демократическатапартия, изпада в режим на откровения: “Говорила съм с Тръмп само по телефона.Звучеше топло и чаровно. Беше ми приятно да си говорим. Но нещо много интересносе случи, докато уговарях телефонния разговор с екипа му. Те настояваха да незаписвам и излъчвам разговора. Дори да не споменавам, че този разговор се еслучил. В края на разговаря Тръмп каза, че е доволен от добре получилия серазговор и каза да го излъчвам. Когато му съобщих, че дори няма как да съобщя,че е имало такъв разговор, той с учудване попита как така няма да го има потелевизията.”

По-нататък Рейчъл допълва: “Едно от недооценените неща при Доналд Тръмп е чувствотому за хумор.”

С чувство за хумор или не, Тръмп изостава удивително водобрението сред медиите и е много трудно да се открие такава, която гоподкрепя. Както бе споменато в началото, заставането зад един кандидат епрактика в Щатите и редакционните колегии излизат с официални позиции потемата. Няма съмнение, че официалната подкрепа на известни личности, както и на определени медии, иматзначение за изборите в САЩ, но защо т.нар. процес на “endorsement” е толкова важен,след като навярно не оказва желаното силно влияние на финалните резултати иволята на избирателите? Важен е от гледна точка на една определена затворенагрупа от хора, които се интересуват от това, но все пак откритите позиции наредакторите често могат да променят и позициите на читателите. Към момента отстоте вестника в Щатите с най-голям тираж 55 са подкрепили Хилъри, само 1 е заТръмп (Las Vegas Review-Journal). Навярно заради личността на Тръмп, но ХилъриКлинтън бие всички президенти досега по брой официални медийни позиции в нейнаподкрепа.

Колкото до “октомврийските изненади”, за които не спират даговорят в Щатите и вече отразихме обстойно и тук, навярно най-интереснататакава през годините е по време на битката Буш-Ал Гор, когато излизаинформация, че през 1976 година Буш е шофирал в нетрезво състояние. Плюс -имало е арест. Има и други – през 2004 се появява запис на Осама бин Ладен заизборите в САЩ, ураганът Санди от 2012, обявяването на мирни разговори въвВиетнам преди изборите в 1968 година. Към този момент сегашната октомврийскаизненада няма отрицателно влияние върху Хилъри, да не говорим, че е твърдевъзможно тя да вземе щата Флорида, което със сигурност ще намали до минимумшансовете на Тръмп. В момента шансовете на Тръмп да спечели изборите се качватскромно до 21 процента, за което вероятно отражение има и “октомврийскатаизненада”, дошла от шефа на ФБР. Сериозни проучвания след съобщение на ДжеймсКоуми за подновяване разследването на имейлите, свързани с Хилъри Клинтън, всеоще няма официално обявени.