Авигея е име на библейски персонаж от Стария завет. Тя е жена с  красива душа, вродена мъдрост и благоразумие, сила и увереност. Жена, която става царска съпруга.

Сибина Раденкова и Александра Василева са впечатлени от достойнствата и житието на Авигея, но като музиканти намират и мелодия в името й. От „А“ до „Я“ в красив напев, сякаш за да очертае кръга на пълнотата, на цялото, завършеното. Така избират името за музикалната си група, чийто репертоар включва както автентични народни песни, така и авторски творби, които певиците създават вдъхновени от богатството на българския фолклор.

Представяме ви “Авигея” в музика, с най-новата им песен и в отговори на нашите въпроси.

От кога всяка една от вас се занимава с музика?

Александра: От дете знаех, че искам да се занимавам с музика и така се случи. Баба беше моята опора и  пътеводител. Народната музика е такъв дар, че и за секунда не съжалявам, че съм поела в тази посока.

Сибина: Както обичам да се шегувам – пея от бебе. Още при раждането ми една от акушерките ме е орисала с думите ”Певица ще бъде!” и така и стана. Моят баща беше народен певец и като цяло в семейството ми всички са музикални, така че съм закърмена и отгледана с българска народна музика.

Звукът на кой музикален инструмент обичате най-много и защо?

Александра: Гъдулка, кавал и тъпан са едни от любимите ми инструменти. Връщат ме назад към корените ни.

Сибина: Обичам тембъра на кавала, защото ми напомня на вятъра! Носи ми усещане за полет, лекота и свобода. Но обожавам тембъра на арфата, защото ми напомня за рая.

Най-ранният ви спомен свързан с това, на което сте се отдали днес? Какво изигра ролята на искрата?

Александра: Музиката е любов! Не мога да го опиша. Чувствам светлина в душата си, когато пея. Най-ранният ми спомен е създаването на “Авигея”. И досега си спомням началния трепет и любовта към народното творчество.

Сибина: Аз съм отдадена на музиката, защото за мен тя е най-бързата ми връзка с Твореца. Чрез Музиката се случва общуване на душите, което е толкова специално и трудно описуемо с думи. Именно това общуване ми липсваше най-много по време на пандемията. Нито един онлайн концерт не може да замени споделянето на музиката с публиката на живо. А искрата, която запали огъня, е обичта ми към българската народна песен. Така се роди и “Авигея”.

В една своя лекция за ранното християнство проф. Дамян Попхристов говори за силата на неравноделните тактове в музиката ни. Твърди, че именно с това трептене (конкретно два бързи и един дълъг) трептят само две неща в познатата ни вселена – слънцето и човешкото сърце. Има вярване, че именно тези ритми са спомагали и спомагат за осъществяване връзката с по-голямото от нас, с възвишеното. Вие как чувствате това като изпълнители?

Александра: За мен българската народна музика е магия. Нещо общо между танц, музика, песен, обичаи и обредност. Тя е съхранила в сърцата ни този трепет, който усещаме, когато чуем гайда или играем хора… Неравноделните размери са толкова пъстри и разнообразни, а безмензурните песни ни изпращат в космоса. Фолклорът ни е преплетена шарена черга.

Сибина: Толкова е пъстра и богата българската ни народна музика, че се чудя за кое да споделя по-напред. Първо бих започнала от разнообразието в различните фолклорни области-седем на брой, като всяка една носи своите специфики, свързани с песните и начина им на изпяване, музикални инструменти, диалект, хора, обичаи, носии.

За мен особено въздействащи са песните от странджанска фолклорна област, тъй като имат специфично звукоизвличане и като цяло този регион е особено мистичен.

В шопска фолклорна област пък особено характерен е интервалът “секунда”, който според мен е ключ за отваряне на вратите към други извънземни светове. И до ден днешен един прекрасен спомен от моето следване са лекциите по фолклор, на които често слушахме автентични изпълнения. За мен това беше изключително специално духовно изживяване. Всеки един глас и мелодия ме връщаха назад във времето, разказваха ми история, чрез която се свързвах дълбоко с българския корен и неговата сила. Толкова мощ има в българския дух, в българските земи. А българските ритми и особено неравноделните, помагат именно тази сила на духа да се отключи и да затрепти в синхрон с пулса на вселената.

Сибина Раденкова и Александра Василева Фотография: Никола Дечков/Nikola Dechkov

Каква е, най-общо казано, философията ви за живота?

Александра: Прави това, което обичаш и ще се чувстваш винаги щастлив.

Сибина: “Обичай, твори и не забравяй, че рано или късно земната  игра приключва”

Защо е важно да запазим автентичността на българската музика?

Александра: Много е важно да съхраним автентичния си фолклор, защото той е нашият корен. Мелодията на инструментите, звучащи в синхрон с народната песен, са поддържали буден българския дух, звучали са по полята по време на тежък труд, по мегданите на народните празници. Трябва да направим всичко възможно да запазим народното творчество и всички да го ценим и обичаме.

Наскоро според проучване на World Population Review и СЗО България зае 1-во място в класацията за най-голяма смъртност 2020 г. Как бихте коментирали това?

Сибина: Както вече споменахме България е страна с богата история и култура и това не се е променило във времето. Промяна има в начина ни на живот и разбирането ни за него. Ако нашите прадеди са живеели по-дълго, то е защото са били много по-силно свързани със земята, природата и с духа си. Ако всеки един от нас погледне назад във времето, ще види как нашите баби и дядовци са имали пълноценна връзка с Бог и със себе си, а в наши дни сякаш тази сетивност е притъпена от материалното ежедневие.  Може би е време да възобновим тези връзки да сътворим живота си такъв, какъвто бихме искали да бъде.

Какво е важно според вас да знае всеки българин и повдига дух си сред смазващата реалност днес?

Александра: Никога не се отчайвайте, никога не спирайте. Очаквайте и не забравяйте: “След облаците винаги идва слънцето, за да освети пътя ни”

Каква е вашата отрова?

Сибина: Харизмата ми.

Александра: Слънцето в очите ми.

Какво стои на върха на списъка ви с мечти?

Сибина: Две думи: споделеност и удовлетворение.

Александра: Хармония.

Песента, която ще звучи на погребението на всяка една от вас?

Александра:

Ако умра ил загина

ке останат спомени,

що съм лудо лудувало

на младите години.

Сибина: Моята все още не е написана.

Къде и кога можем да се насладим на живите ви изпълнения?

Александра:

19.09.2020, начало 18:00 – Двора на къща за гости Калиния в магичното село Ковачевица.

Публикувахте от Avigeya Voices в Събота, 22 август 2020 г.