Преди ден станахме свидетели на, наречен от мнозина, “исторически ход” от страна на филмовата академия в САЩ относно изискванията за номинации в категория Най-добър филм на наградите Оскар, които до момента се свеждаха до това лентата да е с продължителност над 40 минути. Същите са формирани около идеята за многообразие, представителност и приобщаване на малцинствени групи спрямо раса, етнос, сексуална ориентация, джендър принадлежност и хора в неравностойно положение. Разпределянето е фиксирано в 4 категории на обхват от творческия процес: на екран, екип зад камера, разпространение, маркетинг и обучение под формата на стаж, както и посредством темата на сюжетната линия. За да бъде допуснат даден филм за обсъждане (само за категория Най-добър такъв) трябва да отговаря на поне 2 от 4-те нововъведени групи стандарти, във всеки един от които категорично е отбелязано присъствието на жени. Реформите или изискванията в полза на разнообразието влизат в сила за филмовите продукции от 2024 година или 96-тата церемония по връчването на престижните награди, която ще се състои през 2025-та година.

Междувременно, стандарти за инклузивност ще бъдат съблюдавани и приети за филмите в предстоящите церемонии от 2022-ва година, т.е. преди да са непременно изисквания. Но са се “смилили” над 93-тата церемония, която предстои да видим на 25 април 2021 г. Всъщност обаче тези правила сякаш са налице не от скоро, като погледнем назад в списъка с последните победители от категорията.

“Лунна светлина” (2016 г.) е прекрасен пример за това как сюжетна линия сформирана около цветнокожи гей представители печели пред доста по-гледания например “Ла Ла Ленд” (2016 г.). “Формата на водата” също – гей герой, цветнокож герой, жена в сексуални отношения с рибоподобно. Всички критерии са на лице. С изключение на един – най-добрият филм ли беше това за годината?

Разминаването между най-продавани ленти от бокс офисите и победителите в категория Най-добър филм се вижда неизменно в изминалите, да кажем, 10-тина години. Последният истински голям победител и в двете направления може би беше “Речта на краля” (2010 г.). Промяната днес предимно се състои в това, че академията по-скоро иска да предава послания чрез призьорите в тази категория. Но кои са хората, които определят насоката и същността на тези послания, достигащи стотици милиони души? Нима в безспорните победители и едновременно блокбъстъри като “Красив ум” (2001 г.), “Английският пациент” (1996 г.) или “Списъкът на Шиндлер” (1993 г.) няма послания?

Change starts now. We've announced new representation and inclusion standards for Best Picture eligibility, beginning…

Публикувахте от The Academy в Вторник, 8 септември 2020 г.

Всеки от 4-те нови стандарта има подкатегории, като за спазването им е необходимо филмът да има поне един водещ персонаж или значима поддържаща роля от представител на малцинствена група или етнос, минимум 30% от по-незначителните роли да са от двама принадлежащи към слабо представени групи или главната сюжетна линия да е с фокус към малцинствена такава. Всички компании наети за отделни етапи от продукцията трябва да отговарят на критериите за инклузивност или да се организират стажове за ощетените малцинствени групи по време на работата. Според академията малцинствените групи включват – жени, цветнокожи, ЛГБТ+ представители и хора в неравностойно положение. Според официалните статистики на statista.com обаче, жените в САЩ не просто не са малцинствена група, но преобладаващата част от населението. В цифри: през 2017 година броят им е е  165.92 милиона, а този на мъжете 159.41 милиона. Очакванията са през 2024 година броят представители на нежния пол нежният пол (без извинение) да нарасне до 173.9 милиона, а този на мъжете до 167.08 милиона. Събрани заедно – жени, цветнокожи и различни етноси, ЛГБТ+ представители и хора в неравностойно положение са всъщност категорично мнозинство. Но за кой е полезно мнозинството поставено в ролята на триумфираща жертва?

Новото най-добро… малко след 5-тата годишнина на #OscarsSoWhite противоречие, политическа коректност,… you name it. Странно нещо е политиката. Тя е за всички и в по-голямата част от света е избор на всички, но в същото време малцина са тези, които истински разбират темата, същността на проблемите и най-вече ощетените. Малцина в Холивуд имат компетентността да коментират отвъд чистата си роля на инструмент, въздействащ посредством емоции. Тук няма как да бъда по-изчерпателна от Рики Джермейн при последния му монолог, откривайки церемонията на Golden Globes тази година:

Ако Ислямска държава направят платформа за стрийминг всеки един от вас ще се обади на агента си. Нали? Затова, ако спечелите награда тази вечер не използвайте сцената за платформа на политическите си речи. Не сте в позиция да държите лекция на публиката. За каквото и да било. Не знаете нищо за истинския свят. Повечето от вас са прекарали по-малко време в училище от Грета Тумберг. Затова, ако спечелите заповядайте на сцената, приемете наградата, благодарете на агента си и вашият Бог, и се разкарайте.

Вече стандартите са официални. Но какво става, ако един от двата избрани за спазване критерия е темата на филма? Ще бъде ли предпочетен такъв филм пред лента, избрала да спази други два нови стандарта? Филм като “1917” (2019 г.) ще има ли шанс да бъде номиниран за най-добър, при условие, че сюжетът разказва за времето на Първата световна война, а както самата война, така и логичното й отразяване включват предимно бели мъже във физическо състояние необходимо да се борят за свобода или в защита на възгледи. Или пък “Ирландецът” (2019 г.) с главни действащи лица от италианската и ирландска мафия, независимо от Скорсезе и това дали всъщност лентата е добра? И, въпреки че, например е организиран стаж за повишаване нивото на хора от малцинствени групи като част от продукцията…

За целите на списването на книгата си “Праймтайм пропаганда” през 2010-та година Бен Шапиро прави интервюта на поне един човек от екипа на най-известните ТВ сериали от ’50-те години насам, в това число и “Приятели”. Никой от тях, никой не е отрекъл, че има политика в сериалите… и категорично е важно да се знае, че любовта между представители на един и същи пол не е по-незначителна от тази между мъж и жена. Важна е и опцията Рейчъл и Рос да създадат дете без непременно да са сключили брак и пр. Но не бяха ли създателите на култовия сериал мъж и жена – Дейвид Крейн и Марта Кауфман? Как е достигнала тя до там без непременно да има наложено изискване за това тогава? Може би наистина е била най-добрата за целта? Не наложено приемлива. Като жена намирам това изискване за обидно. Но какво знам аз европейката за местните проблеми в САЩ?

Ето какво знам със сигурност. Да коментираме културата и конкретно изискванията за награди Оскар е необходимо. Филмите достигат до стотици милиони хора по цял свят и в този смисъл надхвърлят мащабите на влияние, на която и да било местна политическа власт. Една творба е стойностна и най-добра тогава, когато в основата стои емоцията, прогреса, борбата между добро и зло, болката и всички онези общи за нас хората духовни преживявания и сила на духа, докосващи потайните кътчета на съзнанието и подсъзнанието ни. Вдъхновяващи ни. Защото “Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората.”, а тя е отвъд раса, етнос, пол, сексуална принадлежност и неравностойност. Тя е сила на духа, но винаги и отговорност! Няма истинска свобода, ако е за сметка на други и расизъм не може да заличи расизъм. Най-добър не е функция на годината на номинация и “ощетените” холивудски кукли на конци.

Друго, което като жена знам със сигурност избирам да споделя в пример с новия хит на Карди Би. Нали говорим за политика? Все пак бившата стриптизьорка с неясни рими интервюира кандидата за президент на демократите в САЩ – Джо Байдън. Оукрррррр….

Та, новото й парче WAP (жаргонен акрномин за wet-ass pussy), коментират в местната преса отвъд океана, давало онази сила на жените необходима в подкрепа на тяхното сексуално самочувствие, като просто предлага, че да си к*** е полово овластяващо. Стойностно послание от малцинствена група – и тук са спазени критериите?! Съжалявам, Карди, но някои от нас са си заслужили необходимото място в обществото и семейството благодарение на емпатия, образование и дисциплина далеч от пилона. Не се е налагало да упояваме мъже с наркотици за да им крадем парите, както самата носителка на Грами признава за себе си(виж тук). Зеленото ни се превежда по банкови сметки и отговорно си плащаме данъците за същото, а не си търсим кеша из оскъдните бикини, залепен по голите си гърди или в джобовете на мъж, който сме дрогирали до безсъзнание. Това не ни пречи да сме горди със сексуалността си, голотата си и сексуалните си фантазии. Просто избираме кой да ги консумира интимно и даваме превес на  обществено значима принадлежност и възпитание спрямо морални ценности. Последните определяме по прост, но безотказен начин – с превес на истината, а тя в случая е, че видеото ти е по-скоро обидно за жените, защото те не са плод само на консумация и сексуалност. Женствеността е много повече от голота в поза шпагат с гърди тип Лил Ким от MTV наградите през 1999 г. Поне малката от Junior M.A.F.I.A. е класика и разбираема в масовата си пропаганда, когато нещата опираха предимно до бранда дрехи и возило… Едно си остава водещо: It’s all about the Benjamins, baby.

Вероятно, подобно на NBA, церемонията по връчване на наградите Оскар също ще има голяма вълна отлив от зрители поради политическата си “коректност”, но всъщност ще бъде и добър барометър за нашето критично мислене, чувство за свобода, отговорност и указания за посока на the Benjamins… Предстои да видим.