През март месец 2020 г., като много хора, бях затворен вкъщи и работих от там. Естествено, във всеки един удобен момент загърбвах работата (ако шефът ми чете това, да знае, че всичко е с цел да направя текста по-привлекателен, никога не бих пренебрегвал работа), за да мога да се отдам на неща като например да се изпъна на дивана, да поразлистя Netflix, да дремна или пък да зяпам в тавана, разсъждавайки над екзистенциални въпроси. В крайна сметка, може би най-интересното нещо, което правих във времето на социална изолация, беше да се уча да свиря на укулелето, което получих за Коледа и почти не бях докосвал, докато не ме затвориха у нас.

За процеса на учене няма да ви разказвам. Ще ви кажа само, че първата песен, която научих е wish you were gay и изобщо не съжалявам за избора си. Общо взето, след като научих основни акорди, започнах да ровя из туториали в YouTube, за да си харесвам видимо лесни за свирене и пеене парчета, за да мога, когато отида на парти с укулелето, да не изсвиря нищо от наученото, защото ме е срам.

Ровейки из музиките, които да свиря, YouTube агресивно ми предлагаше неща, които аз не отварях, защото са кавъри, а не туториъли. Не мога да се уча от кавъри, не съм укулеле гений, а объркан 24-годишен позьор, дъъ. Така де, един от най-предлаганите кавъри беше на едно момиче, което пее Breezeblocks. Викам си – бе що да не я чуя, ако ми хареса мога да открадна начина на свирене и да го приложа на укулелето (обръщам внимание, че тук вече свиря активно от примерно 5 дни и съм почти про). Та пускам си тоя кавър…

После го слушах още 10 пъти.

Едно на пръв поглед безизразно момиче, което свири на китара симпатично добре и пее с нежен, не много силен глас, който върви небрежно и без претенции, но пък заедно с това звучи изненадващо стабилен и определено под контрол е картината, която се разкри пред мен. Не мога действително да опиша пеенето ѝ, но е завладяващо. После се загледах във видеото по-сериозно. В него дамата е с дълга коса, бретон, изглежда навъсена, китарата изглежда по-голяма от нея. През по-голямата част от изпълнението си е неекспресивна. Освен в няколко моментa, в които се пуска в емоцията на песента си и виждаш, че се забавлява. Когато за пръв път изпява do you know where the wild things go… ъгълчето на устата ѝ се извива нагоре, почти недоловимо, поглежда камерата и вдига веждите си. Тогава осъзнаваш, че тя пее емоции. И после искаш да я слушаш завинаги.

Дамата е Korantemaa. Шведка. Каналът ѝ в YouTube е от 2015-та година и съдържа 50 видеа – кавъри и авторски песни. Всъщност Korantemaa е на 20 и се казва Johanna Karlsson. Първата си песен записва на 12 и я качва в YouTube. Години в писане на музика и кавъри водят и до първото ѝ видео на актуалния канал, за който тя използва името Korantemaa.

Каналът има над 300 000 абонати, а най-гледаното ѝ видео е кавър на Sweater Weather. Първата авторска песен на английски, качена в канала ѝ е By the time you’ve finished your coffee, която по-късно става част и от първото ѝ EP – Fruit. В него има 4 песни, като всяка една от тях е емоционална бомба, украсена с гласа на Korantemaa и неангажираността на пеенето ѝ – в смисъл – тя е емоционално ангажирана, но не задължава теб по никакъв начин. Всичко това е завършено с нежна акустична китара, и наслагването на гласа ѝ в пост продукция. На пръв поглед парчетата не са сложни – китарата е повтаряема в по-голямата част от времето, но комбинацията от малкото елементи, които преплита в музиката си я карат да звучи точно толкова прецизно преценена, колкото и небрежна.

За второто си EP Korantemaa работи с лондонски продуценти. A place of substance е дълбоко хармонично изживяване с привкус на музикална грация, каквато могат да си позволят артисти, необременени от комерсиалното. Четирите песни вече не са акустични изпълнения на китарата на певицата. Вече има бийт, мелодия и очевидно повече продукция, вкарана в процеса на създаване, но духът на творчеството ѝ още прозира и нещата са също толкова интимни, колкото и в предишните песни. Изживяването е лично и непредвидимо.

Музиката ѝ докосва.

Не мога да сложа етикет на Korantemaa, не мога да кажа, че се вписва в определен жанр или ми звучи като някого. Напомня ми на всеки свободомислещ изпълнител, който прави музиката, която харесва. Това е незаменимо качество на един артист. А етикет всеки от вас може да сложи, щом се докосне до личността на музиката ѝ, чувството да я слушаш и удоволствието от простотата, с която прави изкуство.

Едно е сигурно за мен – Korantemaa трябва да звучи по радиото. А всеки, който изпитва нуждата да откъсне себе си от музикалния свят, с който е свикнал, трябва да я чуе, за да вдиша свежестта, която тя носи в музикалния климат.

Публикувахте от Korantemaa в Петък, 20 март 2020 г.