Биографията му включва солиден опит в сферата на живописта, графиката и дори комикса, но името му се свърза предимно с фотография. Ярка, запомняща се и въздействаща. Неговата работа се отличава със смелостта на цветовете, силата на детайла и концептуалните внушения. Представяме ви Кирил Станоев.

Хубавата новина е, че именно той застава начело на модул „Концептуална портретна фотография“ в академията по фотография BECA | Before Creating Academy и всеки, поел по пътя на себеизразяването посредством силата на образа и с камера в ръка, сега може да черпи вдъхновение и know-how директно от извора. Следва Кирил Станоев със собствени изразни средства и малко необходима лудост.

фотография: Кирил Станоев

В Концептуалната портретна фотография човекът зад камерата е и своеобразен режисьор. Как се култивират и надграждат тези умения?

С много практика и естествено четене. Това важи за всички видове портретна фотография. С времето донякъде се научаваш да контактуваш с модела, да виждаш кое е характерното за него или кое не е, но ще бъде интересно да се покаже. Чел съм и много режисьорски биографии, както и книги за театър, които със сигурност са ми помогнали.

С мизансцена беше по-лесно, там се придържам към що-годе общоприети правила и концепции за композиция, цвят, светлина и други технически аспекти.

И пак за практиката – в немската философия има теория за 10 000-те страници, които трябва да се напишат или за 10 000-те часа на пианото, които трябва да се отделят в свирене. Естествено, само това не стига, не се прави и наведнъж, но без него е трудно.

фотография: Кирил Станоев

В едно свое интервю казваш, че известно време не си гледал на фотографията като на изкуство. Това е много любопитен спор на фотографите и до днес. Моля, сподели ни как се промени твоето виждане за фотографията в годините?

Така беше, защото не бях виждал и не бях търсил добра фотография. Дълго време свързвах тази “професия” с чичковците в елечета на морето, куклите Алф, снимки за ученическа карта и прочие забавни дейности :). От друга страна, т.нар. художествена фотография, която познавах се свеждаше основно до псевдо арт колажите от 80-те, симпатично кичозните черно-бели постери в мебелните магазини (момче и момиче с куче, усмихнато бебе и т.н.) и някакви неща от българските форуми. Единственият различен фотограф, който знаех беше Ян Саудек, после отнякъде чух и за Хелмут Нютън. Изобщо, смятах фотографията за помощно средство, снимах си приятелите, за да ги рисувам после. Накрая излезе друго, оказа се, че понеже поначало съм портретен артист, фотографията е много по-удачна медия и средство за реализация на моите идеи. Естествено, това не стана изведнъж, отначало снимах и рисувах, после снимането взе предимство. Запознах се и с работата на много световни автори , което също промени гледната ми точка.

фотография: Кирил Станоев

В твоя стил цветът е едно от основните изразни средства. Може ли да се каже, че и на живота гледаш по същия начин – с пъстрота и много нюанси, без крайности?

Имам много стилове. Извън шегата, последните ми неща са с много цвят, понеже смятам, че това конкретно е най-удачния начин за тяхната реализацията. Цветът е изключително мощно изразно средство, с доказано психологическо въздействие. Естествено, снимам и доста черно-бяло, основно при т.н. “естествени”, не режисирани портрети, при репортаж и стрийт…

В живота – гледам да не прекалявам с нищо. Като ученик и дори по-късно често се вманиачавах в различни дейности – шах, гледане на рибки, събиране на марки и прочие. Докъде води това – до никъде, в един момент на човек му писва ужасно и спира изобщо тази дейност. Модерният термин е Burn out, на мен повече ми харесва нашата дума “изпуших” или още по-ясното – “гръмна ми главата”. По-горе споменах 10 000 страници, в нашия случай 10 000 снимки, но естествено и тук става въпрос за постепенно и плавно достигане на творчески опит и стаж.

В момента се опитвам да наблюдавам и върша нещата с по-реалистично и осъзнато отношение. Е, без малко лудост не може 🙂

фотография: Кирил Станоев

Какво ти дава фотографията?

Само готини неща – възможността да реализирам идеите, които имам, срещите с интересни хора, проучванията, които правя преди някои сесии и т.н. Изобщо, смятам, че фотографията ме е обогатила в много насоки-дори и физически, защото обичам да търся локации за снимки на колело 🙂

Бил си селектиран сред финалистите в конкурс на Vogue Italia & Swatch, като в журито е била и легендарният главен редактор на модната библия – Франка Созани. Тя сама по себе си е икона, преобразила модната фотография и превърнала изданието в това, което е днес, като през цялата си кариера се шегува, че е откривател на гении в лицето на великите фотографи. Какво беше усещането да попаднеш и да бъдеш избран от Франка Созани?

Eстествено, зарадвах се много. За мен наистина беше важно в онзи момент – началото на вече далечната 2014 година. Тогава все още се занимавах и с други неща, фотографията нямаше абсолютен приоритет и не бях съвсем сигурен дали е дошъл моментът да правя само това. Преди това бях участвал в друг подобен конкурс през 2012 – Vogue Italia & Vertu, където пак бях между финалистите и участвах в обща изложба в Милано. Резултатите се забавиха, нямаше инфо и изведнъж случайно разбрах,че ще публикуват кадрите и в списанието (, което не беше планирано първоначално). В последните 5-6 години почти не участвам в никакви конкурси, защото вече нямам тази нужда от авторитетна оценка. Това не означава, че съм станал много добър, а само, че имам вътрешната увереност. Означева, че това, с което се занимавам, по начало е моят път 🙂

Мнението ми за конкурсите като цяло – полезни са до един момент, ако имате нужда да видите къде се намирате, но естествено, не трябва да стават самоцел и след като намерите вашето място в изкуството, по-скоро ще ви пречат.

фотография: Кирил Станоев

С каква емоция те зарежда създаването на образи рисувайки и съответно фотографирайки?

С положителни, разбира се. Избягвам да върша неприятна работа, дори и по необходимост, така че щом все още се занимавам с фотография, значи всичко е наред.

Кои образи най-честo владеят съзнанието ти?

В личен план последния месец си мисля най-много за любимото ми Петелче, което за съжаление ни напусна в началото на годината. В творчески, разбира се Образът на  Човека, в почти всичките му измерения и най-вече в ежедневните. Ежедневен не означава скучен, а напротив, доколкото се опитвам да представя тези дейности, предмети и среда по моя собствен начин.

фотография: Кирил Станоев

Какво мислиш за начина, по който започнахме да консумираме визуалното изкуство и по-конкретно самата фотография в този непрекъснат поток от снимки, видеа, мемета, картинки…?

Преди няколко години в нета се въртеше изследване на университета в Сан Диего (САЩ), според което през 2010-та година потребителите получават средно ежедневна информация в размер на 34 GB или 100 000 думи. Днес може и да е повече. Знам също, че през миналата 2020 г. са били направени около 1,5 трилиона снимки. Какви са предимствата и недостатъците – очевидно техническото заснемане е по-лесно от когато и да било, а борбата за зрителски интерес става все по-свирепа 🙂

В този смисъл за мен задачата на тази фотография, която правя пък и въобще на концептуалното изкуство е да накара зрителя да мисли, дори и в най-широките граници на това понятие, тъй като споменатото по-горе количество информация, поднесено наготово, притъпява или направо ликвидира способността за съждение.

фотография: Кирил Станоев

Присъединяваш се към екипа на BECA | Before Creating Academy като лектор в Модул: Концептуална портретна фотография. Какво искаш да предадеш от опита си на своите курсисти?

Наистина, много искрено се надявам да бъда полезен с колкото се може повече неща, на хората, които ще дойдат на този курс. Ще има много практика, много снимане с модели, много декори на терен и в моето ателие, ще има и теория, която според мен ми е помогнала и в работата, и изобщо като артист през годините. Въобще, надявам се всички да вземат нещо за себе си, след края на курса да се чувстват доволни от прекараното време, както и да имат нови кадри, и още една посока, в която могат да се насочат като автори.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал в житейски и професионален план?

При мен личното и професионалното са почти неделими. В този смисъл, най-ценният съвет, който получих, но не лично, а косвено, беше да се върна обратно в портретната фотография, след като в един момент бях насочил енергията си към по-комерсиални жанрове. Бях се изчерпал и не бях щастлив, но ми трябваше време да разбера, че ще се чувствам най-добре там, където съм най-силен – в портрета.

Кирил Станоев

___________________

Записванията в BECA | Before Creating Academy са целогодишни, като следващата група курсисти започнат обучението си с малко закъснение от първоначалния план – на 1 март 2021 година, поради наложените ограничения във връзка с мерките против разпространение на Ковид-19.

Повече информация можете да прочетете на сайта www.beforecreating.com, както и в социалните канали на академията @ Facebook и Instagram.