На Сноудън хич не му е лесно. Докато живее в изгнание в Русия и се чуди дали нямада един ден да го екстрадират обратно в Щатите с качулка на главата всвръхохраняван затвор, за да се моли за поне една партия шах с Юнабомбър иРобърт Хансен, Едуард трябва да си запълва времето с писане на есета по темитеза демокрацията и наблюдението, да говори за снимки на пениси в ТВ предаванетона Джон Оливър и да участва в ужасяващото ново парче на Жан-Мишел Жар – смъртоносно оръжие, което би разпердушинило ДАЕШ за по-малко от четириминути. Редовните последователи на туитър акаунта наСноудън обаче вероятно са обърнали внимание и на неприязънта му къмхоливудските екшън/политико/трилъри на Оливър Стоун (само вижте нелепия акцент наДжоузеф Гордън-Левит в трейлъра към предстоящия Сноудън) и подкрепатаза смислени документални филми, които могат да ни научат на нещо важно засвета.

Последнияттакъв е The Haystack,много добронамерено и точно изследване на четири млади журналистки, които сеинтересуват от етиката и противоречивите законите зад масовото наблюдение исъбиране на лични данни във Великобритания – страна, чийто парламент е изправенпред дебатите за ратифициране на така наречения Investigatory Powers законопроект.

Питаш се, какъв по дяволите, е този законопроект и защо трябва да ти пука?

Еми,това е начинът британското правителство и разузнавателни служби да легализиратвсичките си програми за наблюдение и събиране на лични данни, без да си губятвремето с прекалено задълбочени дебати по фундаменталната дилема между националнатасигурност или свободата на личното пространство. Веднага след разкритията наСноудън за общите схеми на АНС и британските им колеги от GCHG започнаха публичните призиви за преразглеждане иактуализиране на законите за наблюдение, но въпреки това прогресът по темата нее особено значителен. Най-важният въпрос в The Haystack всъщност е дали неограничената власт навъпросния закон ще помогне да предотвратим следващата терористична атака инай-вече дали сме готови да приемем подобно нахлуване в личния живот, безвъобще да знаем дали си заслужава.

Продуцентъти режисьор на 35-минутния филм Оливиа Капучини сие поставила за цел да обясни като за идиоти сложните проблеми и същност надебатите по темата и успява да ни стресне с признанието, че обективнопогледнато, Щатите си ограничават сериозни програмите за наблюдение, докатоангличаните продължават да се правят на приятно разсеяни. Аргументите им саповече от смешни: Ако не правите нищонередно, няма за какво да се тревожите или Обещаваме да не злоупотребяваме с вашите данни, ама честно или Подобна информация ни помага запредотвратяването на планирани терористични атаки (без липса на яснидоказателства за ефективност и конкретни атаки и в Щатите, и в Англия).

Предвидпоследните атентати в Париж и Брюксел, явно нещо сме се объркали при събиранетои анализирането на масови данни и трябва да сменим подхода.

Целият филм: 

Още информация за The Haystackима тук.

Иван Леков няма параноя за постоянноследене и обича да си преговаря филмите на Стенли Кубрик, Федерико Фелини идобрите документалисти като Майкъл Мур и Лаура Пойтрас.