Кич, мутробарок, гротеска. Така мнозина описват самоотвержените подобрения по сградите, коитохората, най-често в крайните квартали извършват. Едни си си украсяваттоплоизолацията с мотиви на Рембрандт, други си правят терасите като Акропола вАтина, а трети развиват своя Lebensraum с бърз Anschluss на общи части и дори съседски имот. Основното втези промени е, че сами по себе си не изглеждат толкова нелепо, колкото вконтекста на околния пейзаж.

Упреци към това може даоткрием много често, докато очевидно хората, осъществяващиархитектурната ни еклектика не са в състояние да изразят естетическите сивиждания в Интернет и за жалост не можем да чуем мотивите им. Разбира се, можеда допуснем, че те се въртят около фразата: Ше си правя квот‘ си искам!Проблем?

Но нека излезем отемоцията и с хладен ум да анализираме културологичните причини панелните ниблокове да бъдат разкрасявани с елементи от Древна Елада, Ренесанса и Игра на тронове. Защото ако погледнем към държавни проекти като НДК или пък новотостаринно ларго в София, което оня ден протече, ще установим, че на националнониво сме привърженици на такъв тип архитектура, която не само хваща окото, нобез много реплики преминава към грубо сексуално общуване с него.

И да погледнем не самодържавните архитектурни постижения и панелните самиздати. Повечето нови сградиу нас, дори сами по себе си да изглеждат прилично, са толкова съобразени собщия изглед наоколо, че страната ни на повечето места изглежда като средище наповръщащи един връз друг архитекти.

Човек си задава въпроса –защо никой не се съобразява с околните? Може би са инатливи идиоти, държащи дареализират идеята си за супер модерен 7-етажен „небостъргач“ до къщурка отначалото на миналия век и странна сграда от ония през началото на 90-те, накоито мазилката падна, още преди да посрещнат първите си обитатели? Или иманещо повече?

Възможно ли е подобнопирамидите в Египет или знаците в Наска, Перу, да са вид комуникация сизвънземна цивилизация? Възможно ли е по някакъв начин да се навържат балконът,наподобяващ триумфалната арка, новият сарай на Доган край Бургас и паметникът 1300 години България, така че в някакъв извънземен контекст да представляватпослание към извънземните или пък скандинавските богове?

Не.

Истината за националнитени архитектурни вкусове и градската среда (като изключим едни кратки периоди напланиране и качество на строежите допреди бляскавата ера, настъпила след 1944година) е простичка.

Защото може.

Всичко, което се случва вБългария, се случва, защото може. Без значение добро или лошо, красиво или не. Катокомплекса с направените в час по трудово от неособено даровити деца рицари идинозаври край Ново село. Просто това е възможно.

И вместо да се потискамеи изпълваме с негативни чувства, можем да се забавляваме на това. И спокойно даси построим басейн с олимпийски размери на терасата в Младост 3. Освен акосъседът вече не ни я е усвоил.