Късметът играе по-голяма роля в живота ни, отколкото си представяме
Франсис Скот Фитцджералд пише, че нищо не е така изнервящо като късмета на другите. Късметът е и перфектното извинение, и чудното стечение на обстоятелствата, което усмихва.
Късметът може да обясни всичко – от внезапно разкритие за пари в офшорни сметки до отлична оценка на труден изпит. Когато Дейвъд Камерън беше атакуван за парите по панамския скандал, той обясни, че е просто късметлия. Демек – дете на богати родители. Това е т.нар. “brute luck” – важно е къде сме родени, кои са родителите ни. Нямаме “вина” за този късмет, той сам ни спохожда.
Камерън е прав, твърди журналистът Джонатан Дарбишър. Едно е да си роден в заможно семейство, да посещаваш страхотно училище, да се възползваш от финансовите възможности на баща си. Добавяме и това, че се пръкваш в развита страна – Великобритания – ето няколко късмета, независещи от самия Камерън, но превърнали го в това, което е – министър-председател на страната.
Сега съм късметлия, че получавам и добра заплата като премиер, продължава да си играе с темата за “късмета” Дейвид Камерън. Това вече е друг вид късмет, навярно свързан с работата на политика, качествата му и т.н.
Прочетох два пъти статията на Джонатан Дарбишър, публикувана в съботното издание на Financial Times. Свързах се веднага с Джонатан и уговорихме интервю след няколко часа. По една тема – късмета. Идеална тема за разговор, впрочем.
Константин Вълков: Особено са интересни дискусиите за т.нар. “морален късмет”. Някои казват, че това е оксиморон. Други добавят “моралния късмет” към другите видове късмет. Кой е любимият ви вид късмет?
Джонатан Дарбишър: Знаете ли, аз написах този материал във Financial Times за ролята на късмета в живота и моралните последствия от това, заинтригуван от силно от темата. Интересувам се от едно понятие, което философите и политически теоритици наричат “brute luck”. Това е добър или лош късмет, който сме имали, защото сме родени на определено място, в определена среда. Темата е описана от сръбския икономист Бранко Миланович. Например – ако сте имали късмета да бъдете роден в Съединените щати вместо в Демократична република Конго, може да очаквате до 93 пъти по-добър доход.
Това е онзи късмет, върху който нямаме никакъв контрол. Както и аз нямам контрол относно цвета на очите си или формата на носа.
Харесва ми това разграничение, което правят философите. То ни помага да помислим за ролята, която късметът играе в живота ни. Прави се разграничаване между термините “brute luck” и “option luck” – вторият използван предимно от американския философ Роналд Дуоркин. “Option luck” е онзи късмет, който идва, след като сте направили добре премерен, добре обмислен риск.
Дайте пример.
– Един от примерите за “option luck” е Дейвид Камерън и 2005 година, когато се бореше за лидерство в своята партия. Негов опонент беше Дейвид Дейвис, който беше с изключително силни позиции. Дейвис притежаваше всички онези качества, които липсваха у Камерън, особено произход. Докато Камерън беше роден в богато семейство, Дейвис беше дете на обикновено работническо семейство. На конференцията на партията си Камерън пое риск и изнесе основното си слово без никакви бележки, без да чете. Хората бяха изключително впечатлени.
Медиите веднага поеха темата и коментираха, че човек, който може да говори толкова добре по различни теми без записки, притежава необходимите качества, за да бъде лидер на консерваторите.
И вижте колко е интересен този пример. Камерън е успешен съгласно двата вида късмет, които обсъждаме – той е роден в заможно семейство и решава да рискува, което също му носи късмет.
Ясното разграничаване между двата вида късмет ни помага да разберем още по-добре ролята, която късмета играе в живота ни.
Чудя се преди или след? Имам предвид кога разбирате за късмета – събуждате се и си казвате, че днес ще имате късмет. Или разбирате за късмета след като ви е споходил?
– (смее се) Мисля, че след това. Не смятам, че късметът е някаква метафизична категория, която може да познаем предварително. За да се върна към предишния пример, ако родителите ви са образовани и с добро финансово положение, вие вече знаете, че сте късметлия. Но това е нещо, което знаете – постфактум, а не предварително.
Ние, хората, не измислихме ли думата “късмет”, за да опишем нещо, което става случайно или късметът наистина съществува?
– Да, вижте, абсолютно сте прав, късметът не е като шанса. Ние говорим за неща, които са се случили случайно или вероятни случки. Има разлика между нещо, което се случило, заради определено човешко действие или просто съвсем случайно. В света се случват определени неща, които нямат нищо общо с човешките действия. Всъщност една от трудностите с определяне на късмета е, че няма ясна граница между случайност и действие. Хората често казват, независимо на какъв език – български или английски – чувствам се късметлия. Но аз нямам точна представа какво би могло да значи това. Или пък онази известна фраза на Клинт Истууд Do you feel lucky, Punk?
Или парчето на Род Стюарт “Some Guys Have All the Luck”…
– (смее се). Да, точно така.
Има ли определена област на живота, където късметът е изключително важен – медицина, журналистика, бикоборство, журналистика, финанси?
– Не, знаете ли, в статията ми за Financial Times дискутирам работата на американския поведенчески икономист Робърт Франк. Неговата книга за късмета и меритокрацията тъкмо излезе, нарича се Success and Luck. В нея той пише, че късметът има своята роля във всяка сфера на обществото.
Той казва, че в определен момент от живота, от кариерата ви, ще се възползвате от непредвидено обстоятелство. Аз също мисля, че във всички области на живота късметът играе съществена роля. Интересният въпрос е до каква степен ние признаваме, че сме късметлии. Защото, знаете ли, така е с мен, така е и с вас, всеки път, когато сме успешни ни се иска да вярваме, че това е само, заради нашите таланти, здрава работа и т.н. Трудно ни е да признаем, че постиженията ни могат да бъдат свързани и с късмет. Тъй че не вярвайте на някого, когато ви казва, че не е имал късмет, че не се е възползвал от определено щастливо стечение на обстоятелствата.
Говорихте за Дейвид Камерън и във вашата статия пишете, че късметът е политически обременен. Обяснете.
– Ето какво – може и да прозвучи необмислено, но мисля, че ще помогне на нашия разговор. Онези, които имат десни политически убеждения, по-скоро казват, че хората заслужават плодовете на усилията си, на работата. Биха казали, че вземането на данъци от хора, които са постигнали нещо, благодарение на собствените си усилия, на здрава работа, трябва да се прави почти насила. Докато онези с леви убеждения или либералите, ще ви кажат, че т.нар. “brute luck”, за който говорихме по-рано, играе съществена роля.
Робърт Франк пише: Както консерваторите правилно отбелязват, хората, които притежават големи богатства, често ги заслужили с много работа и страхотен талент. Но либералите също коректно добавят, че има много други със същите качества, които не печелят толкова.
Споменавате в статията си за три нови книги, написани за късмета. Да попитам така – ако сексът продава в рекламата, то значи ли, че късметът продава книгите, ако е основен сюжет в тях?
– (смее се) Много добър въпрос. Една от темите в тези три книги е, че късметът е толкова важен в нашия живот, колкото и секса. Да ви призная, мисля, че ще мине доста време преди книгите за късмета да продават повече от книгите за секс.
В една от книгите става дума за популярния пример, свързан с Ал Пачино. Късметлията Пачино, защото ролята в Кръстникът, отредена за Уорън Бийти, все пак отива при Пачино, заради изричното настояване на Франсис Форд Копола. Наскоро стана дума и за музиката – преди време, особено от 60-те до 80-те, когато е създадена страхотна музика, не е имало предавания като American Idol, които уж помагат на младите да правят музика. Днес има такива възможности, но дали музиката е по-добра. Кога децата са имали по-голям късмет, според вас?
– Интересен въпрос. Когато икономистите и философите говорят за късмета, те казват, че той се случва при определени обстоятелства. Възможно е обстоятелствата днес да помагат на децата, които искат да станат музикални звезди. Има различни възможности. И в трите книги, за които говорим, става дума за определена връзка между късмет и възможности. Проблемът с предавания като American Idol и техните местни версии всъщност подготвят децата за доста по-ограничена музикална кариера. Въпросът ви е обаче е по-широк. Става дума за равенството на възможностите, дали възможностите са се увеличили или са намалели след края на Втората световна война, особено в Западна Европа.
Кои теми ви вдъхновяват тези дни, за какво ви се пише?
– Тези неща, за които говорим сега, са много важни според мен. Аз работя във вестник, който се занимава с финансови теми. В същото време се интересуваме от големите теми, които определят развитието на икономиките днес. Феномени като намаляване на социалните възможности са фундаментални въпроси, за които си струва да се пише.
***
„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg
25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg