Помня, че пътувах из Аризона, точно тази сутрин към границата с Мексико, когато „октомврийската изненада” се случи – директорът на ФБР обяви, че разследването срещу Хилъри Клинтън се подновява заради използването на собствен сървър и имейл, докато е заемала длъжността “държавен секретар на САЩ”. Дни преди изборите за президент на САЩ. Замесен тогава беше Антъни Уийнър, конгресмен и съпруг на съветника на Хилъри Хюма Абедин, на чийто лаптоп бяха открити почти 650 хиляди имейла. Започна проверка за наличие на имейли, които идват от личния сървър на Хилъри Клинтън.

Да не ви досаждам с детайли от онази “октомврийска изненада”, ала някои анализатори на данни твърдят, че именно заради нея разликата между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп се стопи до 1 процент.

През 2016 Тръмп не пропусна на всеки митинг, ако не се лъжа първият беше в Лас Вегас, да дръпне достатъчно гръмки речи за това колко корумпирана е Хилъри Клинтън и как действията на ФБР са правилни. И така нататък, познато ви е.

Тези дни Доналд Тръмп прави същото, но с помощта на един друг лаптоп, новата „октомврийска изненада”, която може да обърне мача.

На митингите на Тръмп това е основна тема, хората скандират „затворете го”, а преди четири години викаха пак същото – “затворете я” по адрес на Хилъри.

Накратко за новия лаптоп в играта – вестник New York Post публикува (недоказано засега) съдържание от лаптоп на Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън. Става дума за нерегламентирани контакти на Хънтър Байдън в Украйна и Китай, докато Джо Байдън е вицепрезидент на САЩ, както и съмнения за разпределение на пари и влияние. За да бъде още по-цветно всичко, таблоидите намесиха и секс-афери, също недоказани.

Особеното в тази мръсна кампания е поведението на някои американски медии, включително и социални мрежи, които се опитаха да блокират разпространението на това или да го отразяват по определен начин. Независимо дали това е руска машинация, измислица на Руди Джулияни (адвокат на Тръмп), скалъпена фалшива новина или – напротив – нещо сериозно, подобно отношение създава доста въпроси за мнимата обективност на американските демократични медии.

Twitter и Facebook побързаха да блокират възможността за споделяне на материала от New York Post, уличиващ сина на Джо Байдън за търговия с влияние. Пропуснаха да отразяват скандала, макар очевидните и доказани неща – украинската връзка и заплатата от 50 хиляди долара е факт, както е и факт, че вестникът-таблоид, който публикува разкритията, е на 218 години. Какъвто ще да е New York Post, това са два века история, някакви нюзрум-стандарти все пак съществуват, че и свобода на словото, дори да е жълта.

Медийният скандал бързо набра скорост, световни медии нарушиха мълчанието си и обвиниха Twitter в погрешни действия. BBC заяви, че е “крайно необичайно материал от популярен вестник да бъде третиран по този начин”. Атаките срещу социалните медии заваляха от всички страни, а те от своя страна се извиниха.

Темата е сериозна, очевидно и двете страни съзнават това, защото всъщност има реални възможности да обърне везните в полза на Доналд Тръмп. Последните месеци в САЩ са разтърсващи за Тръмп – от коронавирус до улични протести, а проучванията са стабилни и сочат преднина за Джо Байдън.

В този контекст обаче правят впечатление две неща:

— огромните митинги в подкрепа на Тръмп, които не се отразяват;

— нежеланието на мейнстрийм медиите в САЩ да публикуват информация, която би могла да навреди по някакъв начин на Джо Байдън;

И двете са медийно странни, съгласете се.

Например – New York Times, вместо да отразят историята, се занимават с това как тази история е трябвало първо да стигне до Wall Street Journal и се увличат в теории на конспирациите (, каквито вероятно има), без (пак казвам) да отразяват същината на историята. Все пак е възможно тези имейли да са истински. Все пак е възможно Китай и Украйна да са по-близки до фамилията Байдън, отколкото е приемливо.

В крайна сметка, след като мина време обаче, анализатори, дори на страниците на New York Times, стигнаха до извода, че скандалът със семейство Байдън не е руска манипулация, а просто дело на опозицията в борбата за Белия дом. Впрочем, онези, които от близо следят случващото се около семейство Байдън през годините, знаят колко странно е то. Наистина странно. Толкова странно, че такива скандали не са изненада за никого във Вашингтон.

Ако трябва да бъдем коректни, през последните години либералните медии диктуваха серии от атаки (не без основание, но все пак) срещу Тръмп, които включваха всичко – от пари до секс, каквито серии от атаки сега практикуват републиканските медии срещу фамилията Байдън. И ако медиите от либералния диктат претендират за свобода на словото, би трябвало да отразят и това, което се случва около Байдън.

Вярно, здрав разум има и на страниците на New York Times като скорошното лично мнение на Рос Дудет, където се припомня, че наистина няма разумно правило социалните медии да блокират материал на New York Post. Подобен медиен филтър не е добър знак, факт. Рос Дудет допълва, че консерваторите с основание се страхуват от хайтек компаниите и медиите, които налагат “цензура в социалните медии, извършвана “безпристрастно” от компании, в които работят предимно либерали…” И ако Тръмп може с основание да бъде леко “цензуриран” тук или там, то какво остава за други истории, за които също либерално настроените работещи преценяват, че няма защо да достигат до публиките им.

Рос Дудет продължава: “Историята с Хънтър Байдън не е онзи блокбъстър, както бе представена от New York Post, но и не се вписват в описанието, предложено от отговорния редактор на NPR, който казва “Ние не искаме да губим времето си с истории, които не са никакви истории, както и не искаме да губим времето на слушателите и читателите ни с истории, които са за отвличане на вниманието.” Либерален диктат, пар ексаланс!

Че корупцията е пропила определени кръгове на Америка е факт, както е и факт, че освен това медийно затъмнение, съществува и друго, за което стана дума преди малко – митингите на Тръмп.

Преди време писах за един митинг на Тръмп, случил се в пълно отсъствие на журналисти, за когото хората чакаха с часове, бяха изпълнили до краен предел местата за паркиране и пътищата наоколо. Последният такъв, от който гледах видеозаписи, е във Вашингтон, щата Пенсилвания – един от местните журналисти разказва, че се опитва да намери друг журналист, но не успява. В същото време снимки от задръстванията показват, че това наистина е „най-големият митинг, който никой няма да види.” Освен присъствалите, твърдо решили, че няма да гласуват за Джо Байдън.

За да не бъдем едностранчиви, няма да не кажем, че проучванията в момента дават сериозна преднина на Байдън. Вероятно това обяснява защо Тръмп прави по четири митинга на ден, докато Байдън най-много да се разходи някъде наблизо до родния си щат. Ако все пак вярваме на проучванията, вероятността на Тръмп да спечели е изключително малка. Ако вярваме на пълните митинги, вероятността е друга.