Как така “хрисим”, не разбирам значението тази дума?

Защо да съм неспокоен?!

Аз съм зодия Риби, те сочат една срещу друга.

Не, не. Тези, които ми симпатизират са моите приятели, тези, които не ме харесват, вероятно завиждат, защото съм свободен човек – мога да отида където си искам и да правя каквото си искам и когато си поискам. Мога да реша работата си, а не да се моля за такава. Не е самохвалство, аз така мисля и които не ме харесват, аз ги харесвам.

Гришолясах, тенесясах. Само безпросветен и некултурен човек може да възприеме това мое изказване като негативизъм спрямо великия наш тенисист. Трябва да си идиот, за да не прочетеш точно какво казвам. В деня на будителите, когато хората загиват в България, всички пишат за тенис. Когато се палят коли, когато се извършват кражби, когато не се оценява трагедията на житието и битието на българския народ, всички гледат Гришо. Как мога да кажа аз на големия спортист, че ми е писнало от него, това е пълна глупост. За това съществува метафората, еквилибристиката на словото, за да създадеш точно такова внимание. Само глупакът може да сметне, че Иван ще обиди един от най-добрите ни спортисти в историята досега.

Не ми пука от тези, които са ме разбрали криво. Не ми пука.

Наистина читалището е абсолютно самобитна единична форма на просвещение в страна. Такова нещо няма никъде. В САЩ има скаути, които ходя и берат червеи и гледат коя гъба е отровна, ние имаме читалище. Учим великото нещо будители. Много се разсърдих на едни мои приятели, телевизионни водещи, които се засмяха на селото Кръстьо Пишурка, защото се казвал Пишурка, но извинявайте много, той е народен будител, театрал, преводач. Ето за това написах „гришолясах“. Момчето е прекрасно, но Никол Шерзцингер, Шварценегер или Бергендорф, не е по-красива от моята жена.

Нека се обсъжда, какво да правят хората, изнемощели са… В България в момента хората са докарани дотам, че да теглят заем да си купят евтин компютър и да злорадстват в мрежата.  Това е пагубно.

Има – да, няма да споменавам партия, защото не е коректно преди изборите, но аз отказах, защото ще бъда потиснат, ще ми се казва какво да правя, ще се коалирам с някой, с когото не искам. Предпочитам свободата на неполитиканството, отколкото затвора на политиканството.

Глупаци, какво да ги правя…
Имам приятел, Нона Йотова се казва, тя е човек със стабилна позиция и голяма подкрепа, и на нея ще й се сърдя, но това си е нейна работа, разбира се.

Трябва да има артисти в политиката, това е ясно, но аз се чудя как може да има такова подскачане от локва в локва. Един патриот отива в ДПС, имам чувството, че някои са готови от християндемократична партия да станат главни мюфтии, само и само да имат власт. Не мога да разбера тази мимикрия защо е.

Не знам, не мога да определя. Нито съм психолог, нито съм политолог, но смятам, че общо взето трагедията в нашата политика е от кол и въже правителство, а 15 не може да се раздели на две, така че трябва още един да вкараме и тогава, може би, ще се случи нещо. Има някакви хора, които влизат в парламента и приличат на гарга, убита от гранатомет, след което веднага се появява прическа, токчета и пола и тя става с малка чантичка, като Круела Девил, през лакетя и ходи, тропайки из парламента. Абсолютно безсмислено, разбира се и доста пародийно.

Понеже вкъщи пописвам лекичко, графоманствам общо взето и като се уморя се забавлявам така. Ръся глупости, разбира се, но в тях има и контекст и подтекст.

Те ме карат по гръб да се смея и да се галя по корема, защото познавам доста хора от тях, това е една трагедия в усмихнатия смисъл на думата.

Почти всички са от тази партия. Накъде ду’а вятъра съм го чул от бай Антон от Етрополе, един мой приятел, шеф на ловното. Всеки отива там, където най ще му се пропука, накъдето подухва вятърът. Като види, че един ще вземе повече, чука на вратата и драска като котенце за млекце.

Не, не мога. На мен генетично ми е вродено да се бунтувам непрекъснато, не знам защо, вероятно това е форма на тъпащина, на неуравновесен характер.Във всичко намирам лошотия, неправедност, като има измама. Как може?! Какви са тези неща? Бойко Борисов – Корнелия Нинова, това някакъв куклен театър ли е, какво, едната се разчорлила, другият пък без коса – се карат. Това са ненужни неща, защо ни занимават? Те са като пора, направи си дупката и дотам, не прави много дупки. Всички искат да си легнат в дупчицата и това е.

На какво да гласувам?! Има такива язовири. Толкова е хубаво човек да ходи зимата за скобар по реките. Как ще гласувам на избори… Аз навсякъде лъжа, че гласувам.

Аз не убивам животни, но ходя на лов непрекъснато, за да пия вино и да се разходя в планината, че ми е нужно.

Зависи от ловджията, но ловджиите са най-малките пияници. Слава Богу, сега има контрол, следи се все едно си на пътя. Ловджиите са хора, които обичат да се съберат, да си говорят, да избягат от проклетите си жени, да се смеят, да ядат, всеки носи различен вид луканка, домашно производство. Те си хранят животните с истински фураж. Аз ходя там, където се пие повече вино.

Това е абстрактно понятие, да не говорим за това, който, каквото си иска да пие. Да не го пия с твоя дроб този алкохол, с моя е. Виж, при цигарите е друго, не понасям цигари.

Доста често, виж там пия доста, защото там е много хубаво. Заради въздуха там ако изпиеш половин литър ракия, на другия ден все едно си изпил толкова кисело мляко. Научих се да ходя на това прекрасно място от бившата ми жена и се влюбих в него, много добри приятели са ми там.

Само викаме и стреляме нагоре в небето. Голямо спокойствие.

Защото не са фантазьори да измислят друго нещо. Какъв да си в театъра?! Добро момче, има такива, наричат се подмазвачи.

Нищо, не ми се репетира като актьор. Искам да си дам почивка, прекалено много ми се сториха 22 години на Раковски и ще прояви нескромност, винаги са ми големи ролите. Почивам вече втора година, но ще се върна, то си ми е в кръвта. Няколко театри ме канят. Ще си намеря мястото, може би преди края на този сезон ще започна.

Как да се ядосвам?! Ми да снимат те „Васко да Гама от село Рупча“, това е един от най-великите български филми, не само детски, колко години са това. Как се ядосвам, това е уникално събитие в моя живот. Аз съм снимал около петнадесет български филми, остави „Хайка за вълци“, „Дунав мост“.., ноВаско да Гама за мен е огромна чест.

Не е този сезон, бях пропуснал наистина. Липсва ми всеки ден. Много го обичаше, хрупаше го като заек. Зелето стана хубаво.

Той е абсолютно незаменим, той е несравним, никога не е бил комерсиален. Сега всичките, и на моята възраст има, са толкова комерсиализирани, че вече на нищо не приличат. Той беше вулкан. Всяка седмица чупеше, пръст, ръка, от енергия, от емоция. Той е като Наум, като Велко.

Вече правя – давайки това интервю. Забавлявам се, правя простотии, измислям си пиеси, обичам да се забавлявам общо взето.

Ние така си пътуваме общо взето. Бяха написали, че са ми взели книжката, това е подсъдимо. Ако намеря такъв, веднага го съдя. Това е по повод, че Александра кара, но просто аз обичам да се смея с дъщеря ми.

Ужасната генетична промяна от 700 години гнет! Чорбаджиите са си пили с валията, а другите са били рая, всеки гледа да стане чорбаджия.