Третият ни маршрут от улиците на София Диша, по който смело разцъкваме включва любимите ни ул. КнязАлександър I (от бул. Цар Освободител до ул. Ген. Й.В.Гурко ), ул. Съборна (от ул. Леге) и Градската градина. Истината е, че и без да трябваше да гиописваме, ние сме по тези локации всеки ден, защото те ни носят онзи бохемскидух на Стара София, който не спираме да усещаме, въпреки липсата на моренаоколо. С няколко сайдера в ръка и въпреки дъжда решаваме първо да сипоговорим с тази прекрасна хостеса Съборна.

Улицата през годините многократно есменяла имената си – Съборна (1883-1892) и (1895-1897), Захарий Стоянов (1892-1895), Княгиня Клементина (1897-1946), Александър Стамболийски (1946-1992), а след 1992 г. с решение на Столичната община е възстановенонай-старото ѝ име. На места златна от павета, на места не, Съборна е старасофийска дама, която освен, че е окичена с прекрасни архитектурни образци,„тежки“ сгради и скъпарски бутици никога не изоставя чашата си с шардоне, дорив будоара. Преди години тук са блестели в целия си разкошмодните шивашки салонина Клайн и Ангел Буюклийски, известният магазин за дамско бельо на Полицер,както и луксозните магазини за дамски шапки на Елена Тодорова, Анна Щарк иЕстер Коен. Освен че често е ходела само по шапки, Съборна хич не си е губилавремето, а ги е разхождала и в едни от най-лачените хотели за времето си – хотелитеИмпериал и Континентал. И макар Империал да съществува и до днес, тойотдавна е изгубил някогашния си блясък. Преди много лета, по пътеките на Съборна са крачили депутати, министри, чужденци, посланици, дори царскиособи, само и само да се влеят в кабарето и лоби бара на тези две монументалнисгради и да се почувстват част от crème de la crème-а на софийския елит. Ъгловатасграда на гранд хотел Империал с монументален покрив и красив купол еоткрита, като хотел през 1925 г. и е предлагала на гостите на столицата непосредственаблизост до Царския дворец и Националния музей, петдесетина елегантно мебелиранистаи, „изпълнени с изтънчен вкус“ и тапицерия в топли и нежни тонове. На всекиедин от петте етажа на сградата е имало обширни луксозни апартаменти, състоящисе от спалня, салон, собствена баня и тоалетна, както и телефон. Всяка стая,даже и най-скромната, разполагали с централно отопление, бели порцеланови мивкисъс забележете – течаща топла и студена вода. Освен всичко това, в статия захотела от 1930 г. четем: На всеки етажима телефонни апарати, свързани с централата на хотела, която ви свързва засекунди с искания от Вас номер. Многобройни стаи с бани очакват със своя уютпътника, желаещ да намери отмора за изтощените си крайници. Всичко е обмисленои осъществено, така че нищо да не липсва на пътника свикнал с луксозния комфортна европейските хотели. Дирекцията на Гранд хотел Империал не е копираламетодите на големите съвременни хотели, а ги е надминала.

Империал е бил толкова топ, че енаричан още „търсен от най-взискателните чужденци“ и „рафиниран“ хотел. Истинатае, че тук голямото готино е започвало след 22 ч., когато таверната се превръща в дансинг бар, където трептящите ноти нафокстрота се редуват с наелектризиращата музика на руските балалайки. Иако си мислите, че сега има „малки котета“, то трябвало е да посетитеКонтинентал и Империал към един-два след полунощ. „По-специалните“ нощнисофийски дами са били известни и макар имената на общо петте да са се знаели отвсички, те са изглеждали, като наистина класни придружителки, които саудостоявали с вниманието си по коридорите и стаите и на двата хотела имена, катоН.И.В. Такаматцу – принц на Япония, индуският писател Рабиндранат Тагор, баронФрайхер Фон Хихнефелд, херцог Алберто ди Вютемберг, Н.И.В. принц Хохенлохе, ПиероФерретти – депутат в италианския парламент, барон фон Тьоплиц – генералендиректор на Италианска търговска банка, полковник МиллоКалеффи – военен аташена Италия, Лео Слезак – певец от Виена и още много, ама много други. ВКонтинентал положението било почти същото преди да бъде разрушен отбомбардировките, но и въпреки тях Съборна продължила да събира малко иголямо, което искало да прави изкуство в действие. Дали ще пие и ще танцува илище прави театър, тази улица е давала и дава на посетителите си всичкиизпълнителски изкуства.

Като предвидлива хостеса, Съборна би ви настанила, където пожелаете. По нейното протежение гордо се подвизаватцърквата Света Неделя, площад Света Неделя, Софийската митрополия, ротондата Свети Георги Победоносец, църквата Света Петка, Висшият съдебен съвет, Испанскияткултурен център, Националният археологически институт с музей (№2) и, разбира се, Градската градина. Именно в нея акостираме след третия сайдер. Време е зашардоне и за театър. След Освобождението градината е наречена Александровска, вчест на руския император Александър II. Първите професионални грижи за мястотополага немският градинар Карл Бенц, заменен през 1882 г. от Даниел Неф, а презпървите десетилетия на 20 век градината се устройва от градския градинар ЙосифФрай. На всичкото отгоре Градската градина е най-старият парк в София,съществувал още преди Освобождението. През 1878 г., е била преустроена иразширена, имало е малък воден кът, павилион за музиканти и слънчев часовник,за който ни е доста яд, че не виждаме и днес. Тук е и Софийската градскахудожествена галерия, която се помещава в сградата на бившето градско казино ипритежава една от най-значимите колекции на българско изкуство. Тя е и първатапостоянна картинна галерия в България, а до нея е прекрасният Народен театър ИванВазов.

Народният, както го знаем всички ехарактерен с две неща. Освен емблематичната му сграда, достолепие ипредставления, всички знаем, че това е място за срещи. И то не какви. Не еднабезпаметна нощ е прекарал всеки от нас пред около и зад театъра и се е взирал ведно единствено нещо. Говорим за втората атракция на мястото –  разбира се за съвършеното, буквално желязно иперфектно дупе на дамата във фонтана. Статуята е с неизвестно име, но снай-известното софийско Д-ъ, за което се сещаме. Това задниче още не еизместено от никое друго по целокупната земя, а както ти е известно, ако понеедна лятна нощ не си се правил труден за рисуване в мястото за алкохолнипредставления, значи не си живял или поне не си от София. На практика тук имамного китари, хек, всякакви цък игри, засмени агенти и живот, от оня истинскияи младия. На теория и по протокол Народният театър е построен през 1907 г. намястото на стария дъсчен театър Основа по проект на виенски архитекти. През1928-а е доставена сценична техника от Германия, с каквато са разполагалисамо най-добрите европейски театри, и която работи и до днес. При тържественотому откриване на 3 януари 1907-а, група студенти освиркват княз Фердинанд I итой решава да затвори Софийския университет за шест месеца. До 1999 г. вГрадската градина се помещава мавзолеят на Георги Димитров, ръководител наБългарската комунистическа партия и генерален секретар на Коминтерна, премиерна България. След разрушаването на мавзолея се открива прекрасна гледка към Националнатахудожествена галерия и оттогава се започва и аферата с пиенето до театъра, закоято ти разказахме по-горе. Пиене и фонтани, та чак до днес. ДругарятДимитров, едва ли щеше да е доволен от днешната картинка на лобното си място,но пък за сметка на това хиляди деца израснаха пред Народен с бира в ръка,което може и да не е гордост за партията, но поне си е обществен прираст нанаселението от където и да го погледнеш.

За ул. Княз Александър I, по коятосе запътваме в края на разходката ни няма какво много да ти кажем, освен чекато един достоен княз пази и обрамчва Градската градина и плюс това съхранявакултови места, като Националната художествена галерия, Министерството наикономиката и енергетиката, Археологическият институт – БАН, БНБ, Археологическиятмузей, Етнографският институт с музей, онова прекрасното Народно събрание(Ларгото) и посолството на Великобритания. Ние обаче сме фенове най-много нанамиращата се наблизо Телефонна палата, която от няколко годинки привлича съссупер готините арт събития, случващи се в VIVACOM ArtHall, помещаваща се в частот нея.

За финал имаме една молба и се чудимдали към госпожа Фандъкова да се обърнем или към някой от ВИК-то. Наъгъла на Съборна и Княз Александър I, точно срещу Градската градинаима една чешма. Глава на златно лъвче с изплезен език, от който се пие. Тамвода не тече от много лета, а жадните сме много. Лъвчето и то. Ще помолим нали…Август е и представлението трябва да продължи да ТЕЧЕ. Изкуството и театърасъщо, но и те вода искат.

Фестивалът София Диша се провежда всяка неделя от месец август в град София. Програмата е тук. 
Хора и улици за egoist.bg се осъществява с любезното съдействие на KAI.