Среща с иракския бежанец, който успя като писател във Финландия.
Вървя към хотела, в който Хасан Бласим е отседнал, а навън прехвърча сняг. В чантата ми се клатушка Лудият от площад Свобода, която измъкнах набързо от библиотеката сисъщата сутрин с идеята нейният автор да ми я разпише. По принцип не схващамидеята на даването на автографи, но в този случай желая да притежавам колкотосе може повече спомени от тази среща. Хасан Бласим гостува в България само заняколко дни в рамките на Софийския международен литературен фестивал. Имам уговорен час за интервю. След мен през час или 30минути ще идват още много. Между българските си гости пуши по една бърза цигара.
Първата ми среща с разказите му беше съссамото излизане на сборника. Кинематографичната им образност и неочакванитепосоки, в които те поемаха, бързо го поставиха в графата крайно любопитни новиавтори. Бласим е творец – занимава се с кино, литература, активизъм. За негочовешкото същество е преди всичко личност. Останалото е въпрос на граници.
Интересът към живеещия във Финландия иракчанинизглежда напълно оправдан и отлитературна, и от социална гледна точка. Поглеждам го и мисля, че е изморен,въпреки че няма и 11 часа преди обяд. Питам го как се чувства в България тозипът. Бил е тук и преди. През 2001-ва пресичанелегално българо-турската граница, когато е заловен от български граничари,които се отнасят с него и спътниците му унизително. Бласим носи в куфара сичерно-бели снимки на близките си, а българинът срещу него ги накъсва с ярост.Не мога да се сдържа и да не попитам Хасан какво си мислел, докато е наблюдавалтова?
Мислех си, че човекът срещу мен е задник. Никога не съмбил сърдит на българите, никога не съм приемал, че един човек олицетворява цялнарод. Всеки отговаря сам за себе си. Тези неща не са се случвали само набългарската граница. Имало ги е на още много други места и още ги има.
Снимка: Ангел Стаматов
В момента много български градове и села сетресат от страх пред възможността бежанци да бъдат настанени в близост до тях.Според Бласим човек се бои от онова, което не познава. Дава ми пример с единарабски писател, който живее в Англия и който смята, че европейските бежанци сакато зомбита и трябва да бъде намерено решение за спиране на тяхното нашествие.Това ми напомня, че в университетските си години Бласим е използвал псевдонимаНазар Осман. Дали създаването на филми и сценарии под измислено име променя твореца?
Назар Осман всъщност не е фалшиво име. Тези думиозначават просто свободен човек. Такъв исках да бъда. Не използвах името си заради безопасността на семейството ми. Нищо повече.
В момента разказите му са преведени в многодържави, но нужда от псевдоними няма. Появата на двата сборника с разкази наХасан Бласим на български се дължи на преводачката Нева Мичева, която подхвърляидеята за това пред Манол Пейков от издателство Жанет 45. Така двете книги стават частот поредицата Кратки завинаги. По-новатаот тях се казва Иракският Христос и вече живее из книжарниците. Но набългарския литературен фронт всичко изглежда сравнително спокойно. Какво се случвана Изток?
През 2012-та Лудият от площад Свобода е издаденав Ливан, а малко след това забранена. Модерно е да се говори за свобода насловото и за честност, но доколко приложими са, когато си иракски писател? Вмомента ситуацията с литературата в арабския свят е по-поносима. Разказите наБласим вече имат издания в Иран и Ирак, а читателите им са очаровани от него иму пишат често. Той от своя страна не спира да пише. Намира вдъхновение въввсичко, което го заобикаля. И не се страхува. Може би само от смъртта.Понякога.
Един от героите на Бласим смята, че проблемътна човека може да бъде решен единствено чрез непрекъснат страх. Но Хасан сусмивка признава, че това са думи на луд човек. Героят му е луд и говори небивалици.Страхът не води до никъде. Именно той е това, което кара хората да се държатгрубо, отчуждено и озлобено едни с други. Страхът от непознатия друг.
Накрая му предлагам да поиграем на асоциации.Той се дърпа. Казва, че не се чувства подготвен за това и би предпочел да играена подобно нещо с половинката си вкъщи. Сега обаче няма избор и се съгласява.
Детство – Щастие
Сила – Въображение
Страх – Несе боя от нищо
Бог – Такованещо няма
Направи си коледен подарък. Вземи Лудият от площад Свобода от тук и Иракският Христос от тук.