На всички е ясно защо германците имат комплекс от Хитлер. Бай ви Адолф (щом може на един урод тука да му викаме „бай”, защо да не може и на друг?) не е бил особено свестен чичак и не е обичал различните. И след като въпросният психар избива приблизително 17 милиона души, болшинството от които точно защото са „различни”, е напълно нормално следващите поколения да се срамуват от него. Затова и днес ако си споделиш негова снимка във фейсбук – получаваш бан. Всички символи, свързани с властта му – също са адекватно забранени. Можем да се запитаме само  – защо не се случва същото и със Сталин (който избива около 23 милиона души) и символите на комунизма, както и защо днес е окей да говориш за личността му с възхищение, дори на най-високо политическо ниво, но това е тема за друг разговор.

Комплексът на германците обаче, вместо лека-полека да отшумява, сякаш се засилва все повече с всеки изминал ден, дори 70+ години след краха на Третия райх. Днес вече световна война няма, но безспорно има т.нар. „хибридна война”, за която всички страни в нея тръбят. Във време на пропаганда и масова дезинформация, Германия, този съвременен стожер на либералните ценности, се опитва да отвръща на агресията с още по-отчаян, краен и спорно нужен либерализъм. И именно с него Германия дава на своите противници в хибридната война страхотни опорни точки и поводи за разпространение на още повече омраза, пропаганда и дезинформация.

Поводът за омраза този път е новината, че германският Федерален конституционен съд настоява да се легализира вписването на „трети пол” в актовете за раждане, с което Германия се очаква да стане първата европейска държава, признала това понятие. Досега то се използва само в страни като Индия, Бангладеш и Пакистан. За трети пол се говори още при някои хавайски племена, при албанските „заклети девици” и в други отделни случаи по света. И вече и в Германия, където новородените бебета ще могат да вписват като „трансджендър”, „андрогинни”, „междуполови”, „междинен пол”, или някое друго подобно наименование – окончателно решение за това все още няма.

„Как така трети пол?!” – може би се чудите, и с право.

Има мъже, има жени, какво друго може? Да, но според изследвания на ООН, поне 0.05% от световното население не са нито мъже, нито жени, или по-скоро са „и двете”. Тук трябва и да се поясни, че този процент се отнася до хората с „двусмислени гениталии” (имащи и мъжки, и женски полови органи), което е само един от многото видове форми на хермафродитизъм. С всички останали форми числото набъбва до около 1.7%, което е горе-долу колкото процентът на хора с червена коса, да речем.

Въпросът, от една страна, е дали има нужда за този минимален процент от населението (особено ако говорим за 0.05%) да се въвежда понятието „трети пол” в официалните документи. Дори да приемем, че това не вреди и не пречи на никого (наистина, кой от вас директно или дори косвено го засяга това?) и че просто е едно малко улеснение за хората, намиращи се в тази тясна „междинна зона”, не може да не се зачудим докъде може да доведе едно подобно разрешение. Дали, например, двойка еднополови родители (или дори „стандартна” двойка либерални родители) няма да впишат бебето си като „междинен пол”, само защото искат „то само да реши какъв пол ще е”? Дали очевидният пол на новородено бебе ще може да бъде пренебрегнат заради желанието на родителите?

Също така – какви законови отговорности ще носи третият пол?

При извършване на престъпление, например, в какъв затвор ще бъде изпратен такъв човек – в затвор за междуполови? Ще бъдат ли задължени всички тоалетни на обществени места в Германия да бъдат допълнени с още една, специално за третия пол? В какви спортни състезания ще могат да участват тези хора и като какви?

Тези и много други въпроси ще възникнат веднага след официалното признаване на третия пол. Защото когато той е официален в държава от типа на световен лидер като Германия, тези хора ще си търсят правата и ще могат да съдят наляво и надясно за дискриминация. Пол има – тоалетна няма. Хоп – дискриминация. „Добър ден, дами и господа!” – „А за нас няма ли добър ден?!” – хоп, дискриминация. „Казвам се Гошо.” – „Четвъртият най-нисък приятел на баща ми се казваше Гошо и веднъж ме помисли за момче и оттогава като чуя името Гошо и усещам как ми се нанасят психически травми!” – хоп, дискриминация.

По-незабавният ефект от узаконяването на третия пол обаче ще дойде под формата на оръжие за едната страна на хибридната война. И тук, трябва да признаем, германците сами се „набутват” – мъдрят дали да узаконят третия пол, сякаш нямат далеч по-важни грижи като мигрантската криза, тероризма, стабилността на Европейския съюз (особено след Брекзит), засилващото се световно напрежение на всички фронтове и какво ли още не. И една такава новина за третия пол моментално се превръща в оръжие в ръцете на все по-често надигащите глави крайни националисти, псевдоморалисти и обикновени тролове.

С обсъждането на подобни напълно неналожителни и далеч от спешни за решаване проблеми, Германия сама дава хляб на враговете си и им помага в това, което те целят – разединение, разногласие и политическа и ценностна дезориентация. Нова силна опорна точка, чието влияние ще бъде раздуто далеч отвъд границите на това дали да бъде узаконен третият пол или не. Сайтовете за фалшиви новини веднага ще излязат със заглавия като „ШОК! Меркел прекръства Етрополе на Третополе заради третия пол!”, а под всяка новина за темата писачите ще драскат неща като „Днес трети пол, утре четвърти мускетар, пети елемент, шесто чувство, великолепна седморка… а вдругиден ще е незаконно да бъдем мъже!” – и хоп! Всички полуимпотентни псевдомачовци веднага ще кажат „Ja, така е, ich bin истински МЪЖ!” и ще залеят всички с омраза по всякакви точки: „Не на гейовете и евреите, спонсорирани от Сорос!” – щото що пък не? Като сме тръгнали да хейтим по едните, що да не похейтим и другите? Пък ходи обяснявай после, че гейовете не са трети пол, че не са трансджендър, интерсексуални, че евреите не са пол и прочие…

Германия сама си е виновна. Защото вместо да се чуди как да обедини наново силно разединения си народ с неговите все по-полярни мнения, германското правителство го разделя на още един нов, при това доста основоположен признак – полът.

Наистина ли Германия и светът имат нужда от това ТОЧНО сега? И наистина ли е нужно от извънредната крайност на Третия райх да стигаме до извънредната крайност на третия пол?