Иван Газдов е един от двамата български художници, създали уникален за света, собствен стил в графичното изкуство. Стилът Графикатура. За втория художник не се сещаме. А ти? Твърде вероятно е да няма такъв.

В момента в Националната галерия – в залите на първия етаж на Двореца, пл. Княз Александър I – е подредена неговата ретроспективна, тривиално казано, изложба. Всъщност, става дума за една елегантна артистична покана за “вълшебно графично пътешествие – графика тур”.

Освен знаковите му произведения от различните цикли на неговия Opus magnum – графикатурата (Майковци и татки, Човешка комедия, Кавър класик), това пътешествие предлага да се разгледат още над 100 работи на Газдов – наградени плакати от световни конкурси, или такива собственост на големи музеи и галерии (Форни в Париж, Нойе Замлунг в Мюнхен, Музея на модерното изкуство в Тояма), емблематичните произведения от серията Игра на силуети, видеа, автопортрети, портрети на личности като Татяна Лолова и Елена и Кръстьо Лафазанови, забранявани рисунки, пластики от метал и други чудодейни лакомства за ума. И още: таблото 101 мнения за Графикатурата и уникалното интервю с 243 въпроса на Радой Ралин към Иван Газдов от 1989г.

Визуалният хумор е устойчивата връзка между повечето експонати. Освен в графични произведения – авторовото остроумие може да се види проявено и в различни афоризми, анекдоти и остроумия, като например – “Умоляват се посетителите да влизат в залата без шапки. За да не се налага после да ги свалят”.

Изложбата отбелязва няколко годишнини свързани с Иван Газдов – 35 години авторски плакат, 30 години стила Графикатура и 40 години педагогическа дейност на акад. проф. Иван Газдов.

“Вълшебно графично пътешествие” е покана за графика тур, в което авторът не предлага само лесно и приятно възприятие, а нещо много по-ценно – игра, в която великолепието на графичното изразяване – среща изследващите и любопитни очи на зрителя, експлодира във въображението му и в специални случаи – акостира в сърцето.

20 блестящи мисли на Иван Газдов, събрани от егоист

Там, където има изкуство – времето е и назад, и напред, но никога вкочанно.
Вече 40 години съм духовен оператор на биологични единици.

Плакатът е френско откритие. Кан-канът също. Приликата между тях е в онази секунда и половина, в която те с възторжен крясък разкриват своята същност, повдигайки тежките поли на равнодушната естетическа добродетел! О-ла-ла!

На изкуството на плаката му прилича петльовата поза, замахването за шамар на сън или стремежа да се целува празното пространство.

Част от отчаянието на артиста идва от очевидния факт, че самата вселена все още е на път да бъде завършена.

Задачата на рекламния плакат – “художникът да очовечава по най-добрия начин масовизираното стоково присъствие”.

Ако художникът вложи сърцето си в работата, това е “все едно да изразиш обичта си към своята любима – с ода до всички жени”.

Плакатът е като райска градина – жизнена, уханна и обаятелна, но като всяка градина – е с ограда, рамката на жанра. За някои тази ограда е от бодлива тел, за други – летва за висок скок.

В графикатурата черното и бялото са в такава взаимност, че бялото често е само фонът, който участва в изображението чрез фантазията на зрителя.

Моето кредо е напредъкът. Моята вяра е възхищението. Моята слабост е учудването…

Да се чувстваш горд без да си похвален.

Аз не мисля. Аз измислям.

Графикатурата концентрира възприятието. Все едно, че под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. Това е особено естетическо пътешествие – на място с дъх на радост.

Практични изображения или така наречения “графичен дизайн”.
Няма стари вицове. Има стари хора. За всяко новородено – всеки виц е нов.
Чърчил не е казал следното – плакатът не е най-доброто изкуство, но по-добро няма измислено.

Епидермално погледнато – няма разлика между един натюрморт със зайци, птици или мъртви плодове от холандския дом през 16-ти век и тапетната масова абстракция в американския дом от 20-ти век. Единствената революция в областта на изкуството на изображението е преминаването от рисуване по натура в рисуването по фантазия и нейните производни.

Плакатът, който по рождение е призван да стои на ограда – става прозорец в нея.

Освен стилът Графикатура, (запазена марка за Европа), Иван Газдов е основател на школата на Авторския плакат в България, при който художникът “поръчва сам на себе си” произведение – мотивиран единствено от лично вдъхновение. Така плакатът надраства приложния си характер и се превръща в произведение на изкуството. Проф. Иван Газдов преподава в Националната художествена академия от 40 години, ректор е между 1999-2003, там създава и клуба “Визуална фантазия”. Негови ученици са няколко поколения графични дизайнери, между които номинирания за Оскар Теодор Ушев или пък артистите от платформата за авторско плакатно изкуство – plakatkombinat.com.
Петър Змийчаров нарича хуморът в произведенията на Газдов “противообществена противоотрова”. Румяна Костадинова пък казва, че работата на Иван Газдов е българският принос в модерното изкуство.
Ретроспективата на Иван Газдов е до 23 април 2017 в Националната галерия.
Повече за автора и неговите произведения – можеш да откриеш в неговия сайт.