Откъсите за чаша питие в Африка са безброй. Дори наслуки да отвориш стара книга, намираш. Като този от глава “Лов и разговор” на “Зелените хълмове на Африка”:

“Така или иначе, сега ми беше добре, колата се движеше по песъчливата ивица на пътя, нощните птици, накацали наоколо, проблясваха с очи на светлината от фаровете и излитаха уплашено миг преди да сме връхлетели върху им, край нас се нижеха огньовете на чергарите, които денем пътуваха на запад, за да оставят зад гърба си гладната местност, ширнала се пред нас, а аз седях, опрял приклада на карабината върху стъпалото и положил цевта в сгъвката на лакътя на лявата си ръка, стиснал бутилката уиски между коленете. Налях си в тенекиено канче, подадох го през рамо в тъмнината на М’Кола да добави вода от манерката, отпих първата си глътка за деня, най-вкусната, и продължих да се взирам в гъсталаците, които отминавахме, гален от свежия нощен полъх, и да вдъхвам уханието на Африка.”

Чапман е нещо като сангрия за Западна Африка. Само дето иде реч за безалкохолен коктейл, който се е появил за първи път в Лагос, а по-конкретно в Ikoyi Club. Говори се, че един от чужденците, редовни посетители в клуба, помолил бармана да му направи нещо специално. На бармана му се получило, че и за награда кръстил коктейла на името на въпросния експат, Чапман. Чапман се случва така: безалкохолна лимонена напитка (примерно една фанта лимон), един спрайт, ангостура битер – 3 лъжички, сироп гренадин, 5-10 лъжички портокалов сок, лайм, краставица, лед. Сервира се в голяма чаша.