През ноември 1891-ва британският сексолог Хавлок Елис се жени за писателката лесбийка Едит Лийс.Той е на 32 и е девствен. И тъй като е импотентен, двамата с Едит никога неконсумирали брака си. След медения месец младоженците заживели отделно и ималиотворен и щастлив брак. До смъртта на Едит през 1916-та.

Вики Ларсън от Quartz разглежда необичайните бракове катотози, който всъщност си е бил съвсем нормален по негово време – пробни бракове,в които двойките били временно обединени на различни нива на ангажираност,която им позволява да правят секс, да имат контрол над раждаемостта и лесенразвод, ако пожелаят и нямат деца. Идеята се въртяла в съзнанието на многопрогресивни личности на 19-ти век, включително британския философ БъртрандРъсел и социалния реформатор Бен Б. Линдзи.

Години преди тозивид брак да стане популярен, Гьоте пише за тези съпружески отношения в неговите Избираеми афинитети, а американскиятпалеонтолог Е. Д. Коуп написал в книгата си Брачните проблеми, че браковететрябва да започнат с договор за пет години, който при желание на един отсъпрузите може да приключи след това или да се поднови с още 10- или 15-годишендоговор и, ако всичко е минало добре.

През 1966-та американският антрополог Маргарет Мийд препоръчва двустепенна версия на брака – с”индивидуален ангажимент”, която е подходящ за студенти с ограниченисредства и може лесно да бъде разтрогнат или да поеме “родителскаотговорност”, ако съпрузите са готови за задълженията към децата. През1971-ва в Мериленд имало предложение бракътда се отменя или подновява на всеки три години. Подобна идея се дискутирала внемския парламент през 2007-ма, а три години по-късно група жени от Филипинитепредложили 10-годишен брачен договор.

Ясно е, че целиябрак се дължи и крепи на основни ремонти. Въпреки всички приказки, обаче, такивазакони никога не са били приемани и прилагани в действие, а идеята за възобновяемибракове останала само идея. Но временни бракове, са били действително успешнопрактикувани в продължение на векове, сред перуанските индианци в Андите, през15-ти век Индонезия, в древна Япония и ислямския свят, както и на други места.И се оказва, че човечеството е готово да ги приложи на практика отново.

В еднонеотдавнашно проучване, много милениъли посочиха, че са отворени за “бетабрак”, в който двойки ще се ангажират помежду си за определен брой години- например две, след което биха могли да се поднови, предоговорят или да се разделят,както Джесика Бенет пише в Time. След изследване се оказа, че през 2013-та 40% от младоженците в САЩ са били жененипоне веднъж. А договорът за възобновяем брак придобива все повече смисъл, отколкото някога.

Поздрави на всички двойки, доживели златна сватба – не са ли това години на съпружеско блаженство? – Невинаги. Много дългосрочни бракове са без любов и без страст, а понякога пълни сгняв и негодувание. Или поне докато смъртта ги раздели.

Но вместо да се чака дотогава възобновяемите бракове биха позволили напартньорите да настройват брачния си договор съответно, или се съгласяват, че го променят и го приключват без шок, драма и спорен развод.

Ако обществото енаистина загрижено за брачните обет, може би е време да се преосмисли това “досмъртта”.

Има за пример последствията от развода на Бранджелина.