Преди всичко – наградените произведения:

Голяма награда

Вечер

От Трайко Попов

 

Награда за карикатура

Янки вървете си у дома!

От Никола Листес

 

Награда за печатно издание за карикатура

Тоти Бурати – авторката е наградена за двете книги, с които участва

 

Съвременно изкуство

Награда Златен Езоп

В крак с времето

От Destructive Creation

Видео от самите Destructive Creation, в което говорят за работата си и участието в Биеналето.

Награда Гаскар на град Габрово за млад автор (до 40 години)

Палет (видеото – 1 мин. 37 сек)

От Томаш Моравец

 

Специална награда на Скални материали АД – Русе (връчени са две награди по 1500 лева)

Грешка в нощта

От Димитър Рашков

Димитър Рашков, роден 1954 в България, живее в България Грешка в нощта, 2011, бронз, дърво, 24 × 18 × 18 см

Кристо е наш

От Алла Георгиева

 

Специална награда за съвременно изкуство

Маймунска работа

От Лия Хюсън

 

Крокодил

От Лия Хюсън

 

 

Освен наградите, журито за съвременно изкуство има няколко поощрения (honorable mentions):

Елексирът

От Рубен Санчес

Елексирът, 2015, видео, анимация, 2 мин. 12 сек. Рубен Санчес, роден 1979 в Испания, живее в Испания (в сътрудничество с Мохамед Чънди)

Кукери в Сан Франциско

От Любен Петров

 

Машина за слухове

От Патрик Топичниг

Двигател с шумово горене (или Машина за слухове), 2009, видео, 2 мин. 42 сек. Патрик Топичниг, роден 1980 в Австрия, живее в Австрия

 

Да се смееш в лицето на самотата

От Чаглар Окур

 

Бум-бум-бум перчене

От Сандра Араужу

 

Бум-бум-бум перчене, 2013, видео, gif, 2 мин. 55 сек. Сандра Араужу, роденa 1976 в Португалия, живее в Португалия

 

Ето ти 1 към 1 думите на хората зад биеналето тази година:

 

Във време, в което новините често звучат като виц, хуморът може да се окаже най-добрият отговор на заобикалящата ни действителност. С темата Да се смееш в лицето на… – двадесет и третото биенале, организирано от Музея Дом на хумора и сатирата, Община Габрово и Министерство на културата, предлага на публиката разнообразие от художествени позиции, представени със средствата на карикатурата и съвременното изкуство.

Да се смееш в лицето на някого изисква смелост – не е като да се смееш зад гърба му. Нужно е достойнство, както от страна на смеещия се, така и у осмивания. Не можеш да се смееш на безлик опонент. Не случайно изразът „да нямаш сурат“ означава да си загубил достойнство – състояние, което в много култури се равнява на обществена смърт. Така че, смехът в нечие лице, освен изобличаване и критика, означава зачитане и признание за значителност.

Какви са ползите от смеха? Не решава проблемите, но ни прави по-големи от тях. Извисява гледната точка. Да се смееш в лицето на някого или нещо е въпрос на нагласа и начин да продължиш напред въпреки трудностите – своеобразна стратегия за оцеляване. Светът е оцелял, защото се е смял гласи мотото на Музея Дом на хумора и сатирата, създадено в най-ранните дни на институцията от Радой Ралин, и за пръв път широко огласено публично преди точно 44 години по повод на първото габровско биенале.

Двадесет и третото биенале представя три изложби – журирана изложба на карикатури, журирана изложба на съвременно изкуство и кураторска изложба, проект на Марко Стаменкович, със заглавие Да умреш от смях.

Съчетаването на два подхода – конкурсна и курирана изложба, дава на публиката едновременно широта и фокус. Отворената покана донесе нови, неочаквани и разнообразни позиции, отчитащи пулса на изкуството и съвременното общество. Кураторският проект предлага задълбочен и субективен прочит на конкретна тема, в случая – сложното отношение между хумора и смъртта в различни културни контексти.

 

Конкурсът се проведе онлайн, за да бъде наистина достъпен за широко международно участие. Получихме 1308 предложения от 749 творци от 71 страни. Броят страни е рекорден за цялата история на Биеналето. Почти половината от творците участват за пръв път в конкурса. Тези резултати утвърждават както международния характер на биеналето, така и силата му да привлича художествен талант. На всички автори, които изпратиха своите предложения благодарим!

 

Конкурсните изложби са резултат от ангажираната работа, интелектуалното любопитство и професионалната преценка на членовете на журито, което работи в два състава. Жан-Мари Бертен, Дарил Кейгъл, Андрей Попов, Христо Комарницки и Йорданка Шиякова оценяваха карикатурите. Йорг Бадер, Франсис МакКий, Антон Стайков, Марко Стаменкович и Маргарита Доровска журираха произведенията на съвременното изкуство.

Наградите на Биеналето се връчват в два раздела. За съвременно изкуство журито връчва Голямата награда Златен Езоп, награда Гаскар на град Габрово за млад автор (до 40 години), награда на Скални материали – Русе и специална награда за съвременно изкуство. В раздела за карикатура журито връчва Голяма награда за карикатура, награда за карикатура и награда за печатно издание.

Казват, че ако не е шегата, не можем да си кажем истината. Хуморът ни помага да достигнем до истината, и когато се използва директно, “в лицето” и когато си служи с езопов език.

Пожелаваме си символът на Биеналето, Златният Езоп, да ни служи със своето остроумие и мъдрост повече отколкото с таланта си да скрива в невинност онова, което трябва да бъде разбрано само от малцина.

 

КАРИКАТУРА

 

Изявленията на журито в раздел карикатура:

 

Учените прогнозират, че с бурното развитие на технологиите и роботизацията в близко бъдеще много от сегашните професии на хората ще изчезнат. Моята прогноза е, че колегите карикатуристи ще са сред малцината оцелели. Опасявам се, че когато човечеството успее да създаде машина с чувство за хумор и талант на рисувач, самото то ще стане излишно. Когато този ден настъпи, Музеят на хумора и сатирата в Габрово може би ще продължи да плава като своеобразен Ноев ковчег. Но и днес карикатурите играят ролята на спасителни оазиси в пустинята на тревожните сериозни новини, които ни затрупват отвсякъде.

Смешните рисунки оживяват от хладните дисплеи на смартфоните и таблетите по същия начин, по който са разсмивали далечните ни предци от стените на пещерите, танцувайки на светлината на огъня. Настоящата експозиция се вписва в традицията, обединявайки в себе си от ръчно рисуваните с цветни моливи до създадени изцяло с помощта на компютър карикатури. Това, което ги свързва, е неизчерпаемото чувство за хумор на майстори в жанра от всички краища на света.

Надявам се, че Биеналето ще продължи и да ни среща с най-добрите образци на хумора и сатирата в изкуствата до момента, в който някой киборг ще спечели Голямата награда.

 

От времето когато първите човешки същества са започнали да се изразяват чрез рисуване по стените на пещерите, изкуството не е спирало да разказва историята на човека и на света, в който живее. Карикатуристът все още изпълнява тези функции и днес, свидетел на истински или на фантастичен свят. „Какви са неговите стимули?“ – това е бил въпросът от самото начало. Той, който ви приканва да „видите“ живота в обществото, е не просто илюстратор, той представя своята лична визия, споделя своите чувства и надежди, той ви подтиква „да мислите“.

С няколко движения на четката или молива, той синтезира сложни идеи и умело ги прави разбираеми. Тази специфична власт трябва да дойде и заедно с етика. Политическата или социалната карикатура предполагат отговорност, особено днес, когато циркулират фалшиви новини и ревизионизми от всякакъв вид. „Не правиш хапещи карикатури с фалшиви зъби“, казва Роналд Сърл. И в този момент, възприемащият вече не може да бъде пасивен, той трябва да даде оценка.  Що се отнася до хумористичната карикатура, обикновената графична смешка и дори абсурда в карикатурата, те се отнасят до вечното човешко състояние и представят настроенията на конкретната историческа обстановка. Те са безценен ориентир в нашата история.

В кипящия океан от ефимерни картини, за щастие, има сигурни места, където карикатурата може да се „скрие“ от вечния водовъртеж и където могат да се оценят нейните различни тенденции и пътища за развитие. Подобно на пристанища, конкурсите и салоните за карикатура са многобройни и с различна значимост. Но тези, които се отличават с дългогодишен опит, са истински ценни, особено когато тяхната цел и политика е да съхраняват и представят и занапред творбите на карикатуристите. Едно от тези места е Музеят Дом на хумора и сатирата и неговите биеналета. За мен бе удоволствие да бъда член на журито!

 

 

 

 

 

Съжалявам, че американските карикатуристи рядко участват в международни конкурси за карикатура като чудесното състезание в Габрово. Макар и да мислим за карикатурите без думи като международен език, съществуват културни различия.

Стилът на чуждестранните карикатури без думи изглежда чужд за карикатуристите в САЩ. „Приказливите” американски карикатури са често трудни за разбиране от чуждестранни читатели. Ние имаме различни метафори и клишета, които често не се поддават на добър превод.

Аз управлявам малък „синдикат“, който разпространява творчеството на десетки карикатуристи и колумнисти в около половината от американските вестници и ежедневници с платен абонамент. Представлявам карикатуристи от цял свят, но американските редактори публикуват много малък брой чуждестранни карикатури. Аналогично чуждестранните редактори представят незначително малко американски карикатури, казвайки ми, че така или иначе „виждат достатъчно от Америка.“

По света карикатуристите редовно участват в конкурси и биографиите им са пълни с награди, които са спечелили, и журита, в които са участвали. Американските карикатуристи измерват успеха с доходите си. Политическите карикатуристи като мен, които публикуват във вестници, измерват успеха си според броя на вестниците, които са отпечатали карикатурите им. Имаме различен начин на мислене.

Бих желал да видя американските карикатуристи да протягат ръка към карикатуристите и конкурсите по света, така както габровският фестивал протегна ръка към мен. Карикатуристите по света имат много общо помежду си и това са трудни времена за всички ни, тъй като интересът към вестниците и всички печатни издания продължава драматично да спада. Интернет създава твърде малко нови плащащи клиенти за карикатуриста. И това се случва, във време, когато карикатурата е по-важна от всякога преди.

Карикатурата е барометър за свободата на пресата. В повече от половината свят на карикатуристите се забранява да рисуват националните си лидери. Карикатуристите често биват заглушавани или тормозени от собствените си правителства, които нямат чувство за хумор и не търпят критика.

Решението за професията на карикатуриста е просто – повече карикатури, повече карикатуристи, казващи истината на властта и автори, които протягат ръка един към друг, както Габрово го прави с това биенале.

Изпращам на Габровското биенале сърдечните си поздравления за този конкурс, заедно с благодарността си за интереса и подкрепата на нашата професия.

 

Карикатурата е била и си остава концентрирана мисъл. Особено ценно e умението на художника за броени секунди да съобщи на зрителя с рисунка без думи, само чрез образи, разбираеми за цялото човечество, своята идея, политическа, социална или философска.

Съвременните методи за изобразяване, цифровите технологии дадоха повече възможности на художника по-бързо да изрази мисълта си, да скъси максимално пътя на рисунката от перото на художника до зрителя. Но дори съвременните начини на рисуване служат за подкрепа на основната задача на карикатуриста – ясно и ярко да изрази мисълта си.

Фестивалите като този в Габрово служат на художниците от цял свят за добра „сверка на часовника”. Дали се разбираме помежду си и се развиваме в правилната посока? Оставаме ли членове на голямото семейство, наречено Земя? Това единение и разбиране е много важно.

Град Габрово винаги е бил смятан и се смята за един от центровете на европейската сатира и хумор. Иска ми се традициите да бъдат продължени и утвърждавани и занапред. Затова трябва да се полагат максимално усилия за привличане в конкурса на световни звезди на карикатурата и като участници, и като членове на журито. Разбира се, това изисква сериозно финансиране, вероятно и държавна подкрепа, та толкова известна марка, каквато е Габрово, да работи и за привлекателността на България, и за развитието на гражданското общество в различните страни. От цялата си душа пожелавам на Габровското биенале да се развива, да има добро финансиране, да открива нови звезди в карикатурата и сатирата и да има много приятели по света.

 

Благодаря на всички карикатуристи, избрали точно този конкурс за своето участие, пожелали да ни провокират да се усмихнем и да се замислим. Приятно бе да видя и утвърдени творци, и нови имена.

Задачата да се изберат фаворити за наградите не беше лека. Усмихвах се на разпознаваемите авторски стилове, беше ми интересно да видя много хубави творби в различни техники. Видях много, много изпратени заявки, които притежаваха ясен виц, свежа рисунка, разглеждаха актуални за нашeто време теми.

В различността на мисъл и техники откривах отговорността и философията на всеки автор, посветил творчеството си на това лаконично изкуство. Карикатурата за пореден път показа сила и мащаб на високо интелектуално изкуство, защитено с рисувателни авторски умения. Искрено се радвам за избора на двете творби, чиито автори, Трайко Попов и Никола Листес, получават наградите за карикатура на Биеналето.

Гордея се, че Музеят съхранява традицията и уникалността на Биеналето. Пожелавам на този форум за хумор и сатира в изкуството да пребъде!

 

Ето и текстовете на журито в раздел съвременно изкуство:

 

През второто десетилетие на XXI век внимателните наблюдатели на цялостните процеси в културата виждат ясно как социалните сътресения, климатичните промени и засилващия се икономически и политически скептицизъм по света предизвикват активен отговор от тези, които създават изкуство – в най-различните му форми.

Освен традиционната моментнална (и донякъде „моментна“) реакция на карикатуристи, сатирици, писатели на хумористични текстове, наблюдаваме навлизането на кодовете на смешното все по-ясно и сред творците на съвременни форми. Диапазонът е много широк – от инстантни (и инстаграмни) фотографии, направени с мобилни устройства, които достигат светкавично до по-широка или поне до близка приятелска публика, до сложни и дълго обмисляни социални акции, които изискват подготовка, човешки и понякога немалък финансов ресурс.

В тази сатирично-социална кошница от социални общувания през инструментариума на изкуствата могат да се включат както неща, направени набързо с аматьорска изобретателност и без претенции за социална и финансова възвръщаемост, така и професионално обмислени и технически безупречно осъществени акции, инсталации, видео и анимационни клипове, фотографии, пърформанси, живописни и графични творби. От гледна точка на медията – те са осъществени както с класически техники, така и със средствата на дигиталните и интерактивни технологии. Целта е една – да разсмеят и провокират публиката.

По време на журирането на 23-тото биенале с уважаемите колеги от международното жури проведохме много интересен диалог около тези процеси. Имената на победителите вече са обявени, но се съгласихме, че има и още автори, които биха се наредили достойно между наградените. За мен приятна изненада беше силното представяне на видео артисти, между които освен наградения Томаш Моравец бих отличил Рубен Санчез и Сандра Араужу. Наблюдавам изявите на Алла Георгиева от години и нейните провокативни и едновременно деликатни наблюдения на пропастите между високо/ниско, национално/глобално, комично/трагично се концентрират в нейната бродерия, която е квинтесенция на народопсихологията на българина, но и на всеобщите нагласи за присвояване на авторитета, когато ти е нужен за собствена изгода.

Голямата награда за мен беше ясна от самото начало на журирането. Групата Destructive Creation добави в болезнените рани от миналото на българското общество и солта от настоящето.

Със средствата на комикса и сатирата те предизвикаха и вторични трусове, от каквито обществата имат нужда, за да не заспиват.

 

Добре шлифованият хумор е точно толкова рядък, колкото и добре шлифованите диаманти, само е по-евтин. Не съвременното изкуство, а човечеството спешно се нуждае от хумор и сатира – най-доброто, което му остава пред лицето на смъртта. Съвсем в духа на Вилхелм Буш. В известно стихотворение той описва залепнала в туткал птичка, към която се приближава котка. Ето последните му редове:

 

да чурулика иска още

да свирка весело и пъстро

таз птица, чини ми се, за хумор има чувство

 

Наградите за Destructivе Creation и Томаш Моравец също могат да бъдат разбрани така. От работата си като член на журито запомних особен урок, независимо колко цинично може да е това ми наблюдение – една дебело-нагла демокрация като швейцарската не може да сипе вода на малкия пръст на хумора на иранската интелигенция. Поуката – благоденствие и благонагъл хумор за всички. И малко биеналета. Иначе ще умрем от смях.

 

П.С.

Сред заслугите на основателите (основателките?) на Дома на хумора и сатирата в Габрово (откъдето произхождат Кристо и президентката на Бразилия Дилма Русефф, и двамата известни предимно със сериозността си, а не с някакъв хумор) е, че са имали скромността (специфично качество на сатирата, иначе не би работила) да назоват музея си „дом“, което с оглед на изобилието от музеи може да се окаже добра пазарна стратегия.

 

Хуморът и сатирата предизвикват. Разнообразието на техники и похвати в предложенията на това Биенале бяха въплъщение на тази предизвикателност, изправяща се срещу установеностите на съвременното изкуство и откриваща нови зрителни полета. Доминираща характеристика на тази силна серия от предложения беше неуморната енергия.

 

Един от основните принципи в критичната мисъл и съвременното изкуство днес стъпва върху идеята, че художествените практики в теоретичен и емпиричен аспект имат потенциал да еманципират – да извеждат на преден план пренебрегвани аспекти на човешкото съществуване чрез производството на образи и тяхното реартикулиране в контекста на изложби, критически текстове и публични дебати.

 

Съвременното визуално изкуство, следователно, се разбира чрез способността му да предизвиква и разширява границите на нашето съзнание за онова, което традиционно е неизвестно, неизговоримо и неподлежащо на представяне. Изкуството може да е безсилно що се отнася до способността му да променя политическата реалност (ако тя не удовлетворява мнозинството от глобалното население), но въпреки това то остава силен инструмент за разобличаване на това недоволство, произхождащо от асиметриите и заблудите на социално и икономически порочния световен ред днес. Изкуството подрива политическата и властовата реторика и разобличава злоупотребите на господстващата власт на макро и микро ниво.

В това отношение хуморът и особено сатирата са особено ценни с това, че хвърлят нова светлина върху тъмните страни на човешкия живот (и смърт) в условия, които са по-скоро мрачни, сериозни и жестоки, отколкото смешни и забавни. Освен че осмиват културните и социални табута, хуморът и сатирата изострят и пренастройват нашето често късогледо визуално и интелектуално възприятие на света до степен да „излагат“: показвайки действителност, иначе непредставена и оставаща под радара на нормативната визуалност (мъжка, патриархална, бяла, евроцентрична, клониална, расистка и сексистка). От специфично европейска перспектива хуморът и сатирата имат медиаторска функция в механизмите на властта, показвайки неадекватността на всекидневия живот от по-тъмната страна на „демокрацията“.

За институция, чиято запазена марка вече половин век е „комичната нагласа“ и чието единствено по рода си международно биенале е насочено към най-отличителната й и уважавана особеност, привилегията, но и отговорността на Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, е да удържа и развива тези цели занапред. Релевантността и спешността на тези цели, разбира се, трябва винаги да се поставят под въпрос отново и отново без да се губи от поглед похвалната уникалност на Музея и Биеналето.

Предложенията получени за 23. Биенале на хумора и сатирата в изкуството бяха разнообразни в качествата си и по отношение на тяхната съзнателност за гореописаната програма. Те обаче позволиха да се различат нови подходи към основната тема (Да се смееш в лицето на…), които заслужават да бъдат изведени напред, включително (но не само) и за да набележат някои по-неочаквани, неконформистки и праволинейни пътища на мисълта и гледни точки за бъдещето на сатиричното занимание, най-вече чрез локални акции в публично пространство, реализирани без да са упълномощени „отгоре“.

 

Ето и интродукциите към отделните секции в конкурсната част.

 

Карикатура

Карикатурата е най-старият и утвърден раздел в Габровското биенале. През 1973 то стартира като международно биенале на карикатурата и сатиричната пластика. По това време в света има едва няколко разпознаваеми международни салона за карикатура. Габровският поставя началото на постоянна изложба „Хуморът на народите” на вече създадения, но все още без собствена сграда, Дом на хумора и сатирата.

Богатата история  на Биеналето и международният му обхват отреждат важно място на Габрово в света на карикатурата. Това място е отвоювано от хилядите автори, които кандидатстват през годините, от значимите фигури в журито, от впечатляващите изложби със стотици, а понякога и хиляди творби, от дебелите каталози, особено ценни във време, в което интернет не съществува, а светът е разделен на два лагера.

Конкурсът в раздел карикатура тази година беше обявен за пръв път в три отделни категории – карикатура, анимирана карикатура и печатни издания. Статичното карикатурно изображение, рисувано или отпечатано върху хартия, разбира се, остана най-популярната категория. По препоръка на множество автори, допустимият за участие размер на карикатурите беше увеличен от А4 на А3. Авторите можеха да кандидатстват с произведения създадени с изцяло ръчна техника, с такива, изпълнени на ръка и оцветени или по друг начин манипулирани с компютър, както и с карикатури, създадени от начало до край с компютърна графика.

Техниките на работа се променят. Целта на Биеналето остава същата – да покаже най-доброто в карикатурата, да заснеме моментното й състояние, но и това на обществото, да събере произведения и автори от цял свят.

Карикатурата днес се радва на огромна популярност. Възможно е дори да се твърди, че е най-влиятелната форма на съвременно визуално изкуство. При все това ситуацията на карикатуриста е белязана от несигурност – заради обичайните и нови форми на цензура, заради новите канали на разпространение, които отпращат послания до групи, които не са готови да ги толерират, заради променящата се икономика на карикатурно производство и потребление. Карикатуристът има много какво да желае. Като начало, дано езоповският език от първите издания на Биеналето да е наложителен за все по-малко автори по света.

 

Анимирана карикатура

Рожба на интернета от края на деветдесетте, анимираната карикатура оживява рисунката, разширявайки наративните възможности на карикатурния сюжет. Кратките клипчета създавани първо във формат GIF, а после и с флаш анимация са специфична ниша в карикатурата. Кризата след така нареченият дот-ком балон нанесе сериозни щети на жанра, който затихна в началото на новото хилядолетие, за да се съвземе постепенно, особено с развитието на социалните медии. Най-популярните примери са онези, създавани в свиващото се поле на редакционната карикатура. Паралелно с тях, обаче, в интернет се появяват и ярки образци, създадени от автори без всякаква професионална претенция в областта на карикатурата.

В достолепната история на карикатурата анимираната й форма е един нов, вълнуващ и все още непроучен „вид”. Организирано от музей (чиято задача е и да събира и изучава), Биеналето на хумора и сатирата в изкуството за пръв път предложи на кандидатите възможността да участват с анимирани произведения. Неясната икономика на този жанр даде любопитен резултат със заявки за участие на автори от различни поприща на съвременната визуална продукция –  карикатура, съвременно изкуство, илюстрация.

Журито не присъжда награда в тази категория.

 

Печатни издания в областта на карикатурата

В карикатурата има автори, които участват в конкурси и такива, които не участват. Някои виреят в медии, други се появяват в сатирични издания, карикатурите на трети основно илюстрират книги. Всички те с различна честота и активност участват в изложби. В тази пъстрота на лични избори на среда за изразяване се поява и книжната форма. Недостатъчно обсъждана в професионалните среди, тя предлага богатство от възможности – тематично обединяване, сюжетно развитие, творческа ретроспекция. В условията на свиващ се пазар на печатните медии и сатирична периодика, изправена пред множество предизвикателства, изкуството на книгата предлага алтернативен изложбен формат, пристан и напълно автономна форма на изява на това, по своята същност и произход, хартиено изкуство. Настоящето издание на Биеналето отчита както влиянието на развитието на технологиите върху изкуството на карикатурата, така и с категорията за печатни издания цели да покаже богатството от възможности, които книгата дава на карикатуриста.

Съвременно изкуство

Съвременното изкуство в Биеналето води началото си от малката сатирична пластика, която заедно с карикатурата изгражда съдържанието на първото му издания през 1973. Малката сатирична пластика, ретроспективно погледнато в каталозите на Биеналето, видимо излиза извън канона на социалистическия реализъм – както с темите, така и често, в употребата на материали и техники.

Някои произведения са по своя характер ready-made (фабрично създадени предмети), намерени обекти и инсталация. Малкият размер дава свобода (като контрапункт пропагандното изкуство е по необходимост монументално) , заниманието с хумор – извинение, а широкото международно участие – възможност за среща в Габрово на автори и творби от цял свят.

 

С времето към малката сатирична пластика се добавят и нови категории – фотография, плакат, графика, живопис, а тя самата се трансформира в скулптура. Изданието от 1983 година вече е назовано Биенале на хумора и сатирата в изкуствата.

Двадесет и третото биенале обединява за пръв път всички досегашни категории в един раздел – съвременно изкуство. Това дава свобода за участие както с досега позволените медии и техники, така и с нови като видео и медийно изкуство, инсталация, пърформанс. Всички ограничения за размер, материали и формат са премахнати.

 

23-тото Биенале на хумора и сатирата в изкуствата продължава до 30 септември 2017 в Дома на хумора и сатирата в Габрово