Летище Maṭār El Qāhira El Dawly е на около 15 километра от центъра на града, а като добавим, че града е между 10 и 20 милиона в зависимост от отчитаната зона, както и факта, че летището е второ по натовареност в Африка (след това в Йоханесбург), разбирате какво значи да си на 15 километра извън града. Да кажем около час и половина път, че и не с камили, а с кола.

Кайро, Фотография: Константин Вълков

Кайро е оглушителен град с квартали, в които има прашасали и запуснати красиви сгради, но не много. Кайро е и непобедим, нямаш никаква представа как да го превземеш – било то културно, било то туристически, било то архитектурно, всякак. Кайро е всичко онова, което затворените градове по време на коронавирус пандемията не са – често си мислих точно за Кайро, докато държава след държава затваряше големите си градове. Нямам представа къде точно в Кайро си в безопасност – дали на улицата, дали у дома, всичко се слива в един общ пейзаж на необятности и необяснимости.

След малко колите минават покрай града на мъртвите, където живите живеят редом до онези, които са живели; от онези, потънали в бедност, които се заселили тук, защото нямало къде другаде да живеят, до останалите, които се влюбили там, родили деца там, започнали работа там. Ще ви кажат, че две хиляди души живеят в “града на мъртвите”. После ще ви кажат, че са 10 хиляди, никой не знае. Разширете обхвата и ще стигнете до стотици хиляди.

Кайро, Фотография: Константин Вълков

Живите говорят, живите играят, живите се хранят, живите правят любов там, мъртвите им отговарят с тишина. По-нататък са пирамидите. Също гробници, около които живеят стотици хиляди живи, туристи, наблюдатели, търговци, учени, безделници.

Около пирамидите е тъмно, чуват се гласове от някаква стара озвучителна уредба, подготвени предварително за туристите. Гласът е от онези гласове, които хипнотизират. На следващият ден, в магазина за сувенири на хотела, освен пирамидите, безгласните, има и Ум Кулсум, гласовитата, “Звездата на Изтока”.

Наричали я “Безсмъртната”. И още други имена прилепяли към нея, както си му е реда – написах ви за “Звездата на Изтока”, но и също “Дамата”, “Четвъртата пирамида”, “Славеят на Нил”, нещо като египетската Лили Иванова, ще кажете.

Кайро, Фотография: Константин Вълков

Понякога гласът й се чува над града, било то от малко туристическо магазинче или кафене. Кажете “маанета”, неясно как ви хрумва тази дума, че и на мен също, а всъщност искате да кажете “zakharifs”, вокални орнаменти. И нещо повече, защо иначе ще пишем тук за нея, заради “tarab” – когато тя пеела, въпросната Ум Кулсум, вокалните й орнаменти били така пленяващи, че тълпата изпадала в състояние на “tarab”, състояние на умопомрачаващ екстаз, граничещ с транс, тя пеела, тълпата й отвръщала със своите си вокални орнаменти, несъзнателно, zakharifs за zakharifs.

После някой сякаш пиеше чай каркаде и пушеше, аз съвсем забравих за Ум Кулсум и се опитах да си спомня коя беше онази песен на Далида, която свързвах с Кайро, но така и не успях.

Кайро, Фотография: Константин Вълков