Има някаква мистична връзка между Орхан Памук и червеното. Най-новата му книга се нарича Червенокосата и свършва там, където започва Името ми е червен – на дъното на кладенец.

Макар двата романа да нямат пряка връзка помежду си, по-запознатите с литературния свят на Памук могат да намерят безброй канали за паралели. Разбира се, прекалено наивни биха тълкуванията на червения цвят в името на асоциации със страст, огън и неподчинение. И въпреки това в последната си книга нобеловият лауреат заплита в косите на фабулата си именно тези понятия.

FRANKFURT, GERMANY – OCTOBER 22: Turkish author Orhan Pamuk attends the Frankfurt Book Fair on October 22, 2005 in Frankfurt, Germany. Pamuk is this year’s winner of the peace prize of the German book sellers association. South Korea is the guest of honour at the 57th annual Frankfurt Book Fair where 270.000 people are expected to visit the world’s most important book fair, and 7000 exhibitors from 100 countries are present. (Photo by Ralph Orlowski/Getty Images)

Червенокосата е историята на младо момче, което е изоставено от баща си в ранна юношеска възраст. Това го оставя изцяло в ръцете на майка му, която не може да му даде необходимата твърдост и увереност, която патриархалното семейство предполага. Затова Джем вижда във възможността да стане чирак на майстор, копаещ кладенци, шанс не само да се откъсне от дома, който вече не чувства като дом, но и да открие бащинската любов, която винаги му е липсвала. Години по-късно седмиците, прекарани в копаенето на кладенеца, ще се окажат съдбовни за Джем. Жената, която среща и се влюбва, ще се окаже много повече от страстно червенокосо изживяване.

В най-новия си роман Орхан Памук се завръща към сърцевината на творчеството си, вплитайки в една история мотиви от десетки други. В този случай става въпрос за мита за Едип, съчетан със сериозни препратки към Шах-Наме и мотива за отце и синеубийството. Като към това се добавя и характерната за Памук неизбежност на съдбата, което само по себе си е рецепта за шедьовър. И той е налице. Стереотипите от древногръцката и древноперсийска литература са основополагащи за изкуството като цяло. Те завъртат колелото му и са негов вечен двигател. Никой не може да избяга от корените си, а героите на Памук трудно могат да избягат от онова, което е заложено в гените им. А и самият автор не желае да ги накара да бягат от онова, за което са създадени.

Бащите повтарят грешките на синовете си. След това плащат грешките на собствените си бащи.

Изяществото в романите на Орхан Памук се крие в очевидната им предопределеността, която все пак успява да спре дъха на читателя със своята мека категоричност. Ти виждаш ръба на скалата и виждат как героите вървят право към нея със завързани очи. Виждаш как се приближават и как краката им потъват във въздуха и въпреки това се изненадваш, когато чуеш как тялото им се размазва в пропастта. Ето това е ефектът на Червенокосата.

Десетилетия по-късно Джем ще се изправи пред демоните на миналото си. Демони с червени коси и кървави следи. И точно като Едип, който се изправя пред неизбежността на съдбата и се среща с баща си, така и Джем се изправя пред неизбежността на последствията на някогашните си действия. Ако се чудиш защо досега не съм споменала много за ролята на Червенокосата, отговорът също се крие в конструкцията на трагедията.

Не е необходимо един персонаж да бъде действащ, за да е ключов.

Орхан Памук рядко избира жени за водещи герои в романите си. Затова пък мъжките образи в произведенията му са изградени от най-малката подробност до най-могъщите проявления на характер. Жените (и изкуството) са онзи механизъм, който ги кара да съществуват и ги правят истински. Това е ролята на Червенокосата. Тя е огънят, който подпалва историята.

Сравнена със Странност на ума, предишния роман на Памук, Червекосата е по-стегната, целенасочена и въздействаща. Сюжетът е по-увлекателен, а героите – по интересни. Въпреки че авторът умее да приласкава читателите си и да ги кара да се чувстват комфортно в дългите романи с по-тромаво развитие на сюжета, в Музея на невинността и Странност на ума се прокрадваха притеснителните следи на възможност за отегчение.

Червенокосата е обстоятелственото пояснение, което задвижва историята. Тя е причината за трагедията. Тя е виновната.

Можеш да поръчаш новия роман на Орхан Памук от тук.