Празниците у нас все по-осезаемо се превръщат в дни на възмущението, не на празнуването. За 24 май – възмутено философстване какво трябва и не трябва да се пише или издава в България. 1 юни пък е чудесен момент да се възмутим от начините на възпитание, обикновено в една от двете крайности – някои изтъкват колко по-добро е било възпитанието преди, други напълно отричат всичко старо и ревностно защитават модерни теории, чиито резултати все още не са достатъчно добре проверени на практика.

В духа на общото настроение след прясно отминалите дати, реших и аз публично да се възмутя. От нещо, което предизвика дебати малко по-рано тази година, но пък много ми се връзва както в контекста на 24 май, така и в този на 1 юни. Става въпрос за негодуванието спрямо прословутите Детски и домашни приказки на Братя Грим, които за първи път бяха публикувани у нас в оригиналния си вид. Разбира се, не говоря за критиката на високо ниво, свързана с лингвистични неуредици в самия превод. Онова, което ме възмущава, е критиката на съвсем принизено фейсбук ниво, според която тази книга изобщо не трябва да се издава. Една такава БГ мамина критика, която на пръв поглед е смешна, но в един момент започва да става опасна. Защото се оказва, че дори способните да разсъждават се юрват като овце по примера на необразовани ощипани госпожици.

Фронтиспис и титулна страница на изданието с Детски и домашни приказки от 1819 г.

Художник е Лудвиг Емил Грим, по-малък брат на Якоб и Вилхелм. Това второ издание е първото, което е илюстрирано, и в него вече са отпаднали някои от текстовете, които откриваме в оригинала от 1812 г. През годините самите Братя Грим променят, на места почти до неузнаваемост, записаните от тях приказки, тъй като са притискани от собственото си време и неговите повели историите да добият по-художествен и християнски вид. Ама ние нали уж живеем в толерантно свободомислещо общество? Защо се оказва, че и сега не можем да приемем нормално един сборник със средновековни приказки?

Да си говорим с реални цитати от социалните мрежи:

„Кой нормален би чел такива приказки на детето си?“

А кой нормален би си помислил, че целта на публикуването на тези приказки е да ги четем до креватчето вечер? Да, принципно можеше върху самата корица да се напише, че не са много OK за деца. Като надписите в McDonald’s, които предупреждават, че кафето е горещо. Но все пак едно средно ниво на интелигентност предполага човек да знае, че кафетата парят, също и все някога да е чувал отнякъде, че Братя Грим в оригинал са доста брутални. Наистина ме плаши фактът, че е пълно с хора, които не могат да си представят друга причина за издаването на стара книга с приказки, освен за да се четат на малки деца.

„Някой ще ми обясни ли как по ангелите е въобще изобщо възможно това да излезе от печат?“

О, по ангелите, веднага ще обясня! Приказките на Братя Грим – във вида, в който са били издадени в самото начало през 1812 г. – са изключително важен исторически, културен, народопсихологически, езиков и „въобще изобщо“ какъвто щеш документ. Не знам как си ги представят някои хора нещата, но братята Якоб и Вилхелм не са седнали да си измислят шокиращи истории, а са обикаляли в продължение на години и са записвали в автентичен вид онова, което дотогава е било само устна традиция. Хората от Средновековието действително да сядали с целите си семейства и са ги разказвали тези неща, без значение дали наоколо е имало бебета, 3-годишни деца, пъпчиви средновековни тийнейджъри или моми за женене.

И точно това е ценното. Много харесвам един момент от Всемогъщия Брус, в който Джим Кери отбелязва, че Господ никога не излиза в почивки, а в отговор богът Морган Фрийман отговаря: „За Средновековието не си ли чувал?“. Само че нито Всемогъщия Брус, нито който и да било съвременен филм или друг продукт на изкуството може да ни покаже достатъчно добре какво наистина е било положението и съответно мисленето на хората през Тъмните векове.

„Инатливото дете“ и ужасяващата история за колачите са двете приказки, които най-стабилно възмутиха БГ мамите и обиколиха виртуалното пространство. Публикувам ги и тук, защото смятам, че наистина е важно да се прочетат. Не от гледна точка на скандалност, а за да можем по-добре да си представим едно време, съвсем различно от нашето. Отношението към смъртта е винаги белег за цялостната култура на една епоха, на едно общество.

Накратко, това е една от главните причини човек да прочете оригиналните приказки на Братя Грим – те са неповторимо свидетелство за цялостната средновековна култура. Защото „културен“ не означава непременно представен по елегантен начин, с бяла салфетчица в скута. Истински важните произведения на културата са онези, които успяват да предадат възможно най-точно духа на своето време. А пък ние, ако ще се изтъкваме колко сме културни, трябва да познаваме и приемаме времената преди нас. Повечето от тях – Средновековието, например – времена, по отношение на които дори раковите заболявания и атентатите на съвремието не могат да стъпят на малкия пръст на тогавашната смъртност. Средната продължителност на живота е била общо взето възрастта, в която сега тепърва започваме да мислим за брак. Хората са имали по десетина деца с идеята, ако даде Бог, две-три от тях да доживеят до пълнолетие. На всичкото отгоре са снижавали тъй-и-тъй ниските шансове за оцеляване, като са се клюкарели за щяло и нещяло пред Светата инквизиция. Примерно.

И Средновековието пак звучи добре, достатъчно далечно някак. Само че и всички тук сме слушали истории от началото на миналия век за прабабите си, които са раждали на нивата. А когато им се е налагало да погребат поредното починало детенце, са избърсвали сълзите си и от гроба са отивали отново направо на нивата. Как би могъл човекът от онези времена да оцелее психически, ако имаше нашето възприятие за смъртта?

В разгара на дискусиите по повод новото старо издание на Братя Грим попаднах и на мнения, че западняците явно са побъркани открай време, щом са си разказвали такива ужасии. Ето две „изненади“ в тази връзка, извадени направо от сборник Български фолклорни мотиви със съставител Тодор Моллов:

Дошел ми, Боже, голям ден,
голям ден, Боже, Гергьовден,
който има агне, ще коли,
който няма, с пари ще купи.
Андрей е човек сиромах,
той няма агне да коли
и няма пари да купи;
само си има едно дете,
едно дете на име Иванчо –
него за курбан обрекъл,
него глава ще отрежат!
Андрей по двори ходеше,
остри ножове точеше.
Иванчо мама си думаше:
– Мамо бе, мила мамо бе,
татко що ходи по двори,
за кого точи ножове?
Мама Иванчо думаше:
– Иванчо, мило на мама,
тебе за курбан обрекохме,
на тебе глава ще отрежем!
Иванчо мама си думаше:
– Моли се, мамо, на тате,
мъничко да си почака,
на пътя да си изляза,
от другари сбогом да взема.
Дордет’ Иванчо издума,
баща му глава отряза.
Марийка фурни палеше
и го у фурна сложили.
Андрей Марийке думаше:
– Аз на дюкяна ще ида,
докат’ не се завърна,
фурната да не отваряш!
Нали е майка жалостна,
тя си фурната отворила
и какво чудо видяла –
Иванчо на стол стоеше,
ситно ми писмо четеше
и на майка си продума:
– Защо си, майко, избърза
писмото не си дочетох!

* * *

Очудил се Стояно,
очудил се, че нема,
че нема ваклошина да заколи,
да заколи на Гергьовден.
Дигнал ми се зараната,
та ми преодил деведесе кошари,
не можал да си намери ваклошина,
и се върнал надоми.
И майка си него заклала,
и мила му черевца,
и надела го на ръжен;
занела водица од черевца,
та плиснала на прадището.
И тамо е на Бога се свидело,
та поникнали два ваклени ягенци.

Ако някой не е разбрал добре, в тази песен майка коли сина си за Гергьовден и му мие червата. Добре ли е?

Ами не, и мен ме побиват тръпки от тези четива, но така или иначе, фолклорът трябва да се съхрани. Ако няма да издаваме приказките на Братя Грим, значи трябва да забравим и за немалка част от нашето си народно творчество. Да не говорим за Библията, в която има и по-стресиращи моменти от споменатата тук Аврамова жертва. Аз определено не съм религиозна, но смятам, че е добре човек да е чел Стария и Новия завет, заедно с Корана и каквито му попаднат други религиозни книги, защото това са неповторими паметници на ценностните системи на цели народи и хилядоледия. А обществата, които заклеймяват и горят книги, са много по-зловещи от всякакви измислени коления между роднини в народните приказки и песни.

Дъщеря ми е на две годинки и нямам никакви притеснения да я оставям да си разглежда детските книжки, в които присъстват показаните тук илюстрации. Дали според нея това е вълк, който зверски убива баба или в случая с дясната картинка – вълк, който се дави? Нищо такова. Дъщеря ми сама си е решила, че стърчащите крака и в двете книжки просто правят „свещ“. Доказателство, че детското въображение не може да се разврати от която и да било приказка. Детското въображение, стига да не е увредено поради други фактори, може да си интерпретира по подходящ начин дори най-извратеното съдържание.
Всъщност модерното възмущение на майките към Братя Грим дори не започва от появата на оригиналните им смразяващи кръвта истории. През последните години често се изказват мнения, че и в съвсем напудрените версии, с които сме израснали, има прекалено много насилие. Но ние нали също сме ги чели! Колко пъти ти се е случвало като дете да се вдъхновиш от тях, да разпориш корема на някой спящ и да замениш с камъни бабата, която преди това е изял? Аз лично подобно нещо не съм правила. Да се цензурира това е равностойно на тъпите идеи, според които бащата на Пипи Дългото чорапче не трябва да се нарича вече „негърски крал“ и въобще думата с Н, както я наричат американците, трябва да се премахне изцяло както от Чичо Томовата колиба, така и от Приключенията на Хък Фин. Какво изобщо ще остане от тези книги?

Нека не си мием ръцете, допускайки, че ценностите на децата ни се изграждат от книгите, които четат, филмите, които гледат и музиката, която слушат. Прекрасно е да ги възпитаме да се интересуват от всякаква литература и всякакво кино, пък нека послушат няколко години нецензурна музика заедно със съучениците си. Но как ще интерпретират сюжетите, на които попадат, или пък расовите определения, зависи само и единствено от цялото останало получено възпитание.

Детски и домашни приказки на Братя Грим е издание на Deja Book и струва 27, 90 лв.