Човекът е странно животно, което понякога се хвърля в работния си ден с обърнат наопаки часовник. Запознайте сес петима, за които събуждането е относително понятие, а дните си честопрекрават нощем.

Димитър Димитров, частен детектив, агенция Leader

Димитър еот хората, които нямат Фейсбук. Обаче много добре знае кой какво прави там – иумело може да проследи всеки, както в глобалната мрежа, така и в съвсем реалниясвят. Той е надъхано младо типче с няколко професии, перфектно алиби за всичкои поне пет начина да изрови истината и от най-сериозния опит за заблуда. Съвсемненатрапчиво умен е и по-скоро мълчалив, защото детективите са слушатели, а колкото до говоренето – прибягва до него, само когато изясни картината и вече разполага с точнитеотговори.

Заради какво си се простил съсстандартното ежедневие и събуждането в поносими часове?
Най-много ми харесва, когато успявам да разплета случая, данаредя пъзела от факти. Няма нищо по-хубаво от добрия краен резултат и заради него си струва безсънието иставането в нечовешки часове.
В колко часа се събуждаш, как звучиалармата ти?
Нямам час за ставане, веднъж е в 12, друг път в 8, апонякога и в 4 през нощта. Преследвам или карам някой нанякъде. Будя се сджиесема си, не я чувам много тая аларма…
Опиши първия час, след като отворишочи?
Ставам, пия кафе, не съм ходил в казарма, но се обличаммного бързо. И излизам. Аз съм от дейните хора, не съм от тия, които стават,включват си компютъра, проверяват си Фейсбука, мотаят се.. Ставам, обличам се,пия кафе в движение и тръгвам да върша работа.
Какво може най-много да те изнервисутрин?
Подмотаването. И обикновено първото нещо, което ме изнервясутрин, ако не е твърде рано, са мацки, качили се по колите си, запалилицигари, гледат се в огледалата… и всичко друго, но не и пътя. От там нататъкмного малко неща могат да ме изнервят, аз съм много целенасочен и имампоставени цели през деня, които трябва да се свършат. Ако трябва, минавам ипрез хора, през каквото трябва минавам, за да се справя. И по добрия, и полошия начин – така, както е необходимо.
Разкажи за най-бруталното си успиване?
Не ми се е случвало да се успивам. Не оставям нищо за утре, винагивсичко е свършено навреме.
Какво пропускат тези, които стават внормални часове?
Пропускат да живеят разнообразно. Аз съм постоянно вразлични мисии на различни места. Не знам дали ти казах, но предишната миработа беше на едно и също място много години наред. Накрая реших, че трябва данаправя нещо, което ме кара да се чувствам добре. Това е свободата иразнообразието.

Венцислава Станковска, танцьор и хореограф, балет Fame

Танцът еначин на живот, тънка психолгия и най-голямата споделена любов на Венцислава.Тя е хореограф на балет Fame, мъжко момиче, което изглежда лесно запалимо,творец, който функционира най-добре след залез слънце. Като всяка нощна птица, има голям проблем със ставането преди обяд, но изобщо не енавита да замени счупения си “биологичен часовник” със стандарно алармиращтакъв.

Заради какво си се простил с нормалнотосъбуждане в поносими часове?
Причината е, че съм влюбена. Влюбена в работата си, а когатоси влюбен, не можеш да мислиш за нищо друго, а и най-вече – разумно. Още от малка исках да се занинавам станци и съм осъзнала, че това е моето призвание в живота. Ако имам нормалноежедневие и работа, танците биха ми липсвали ужасно.
В колко часа се събуждаш, как звучиалармата ти?
Опитвам се да ставам преди обяд, но не се получава, ставамвинаги след дванейсет. Денят ми започва с хубава закуска с много плодове намасата, после отивам към залата. Събуждам се с много силнааларма. Много е тежко сутрин.
Опиши първия час, след като отворишочи?
Първо трябва да видя страницата на балета във Фейсбук, каксе развиват там нещата, колко лайка имаме( ха-ха)…след това си пускам музика, научавамнещо ново, новините от света и у нас.
Какво може най-много да те изнервисутрин?
Може много да ме изнерви нещо, което при мен се случва често- да закъснявам. Ако имам среща и няма да стигнанавреме, това ме побърква. Рядко могат да ме изнервят някакви неща, но определенокогато се събудя под напрежение и бързам, се ядосвам лесно. Другото е, ако съмоставила задача от предишния ден и трябва да я свърша точно в тоя момент набързане…
Разкажи за най-бруталното си успиване?
Оу, това беше брутално. Трябваше да снимаме реклама на нещо,но предишната вечер се бяхме почерпили след участие, решихме, че ще отидем встоличен клуб да се позабавляваме и ние (ха-ха)… Та, прибрахме се към шест сутринта.Впоследствие моята леко подпийнала, опиянена главица забрави, че трябва даставам в седем и половина. Спейки, чувам как приятелят ми говори с някого потелефона. Всъщност с моята колежка, която звъни дапита къде съм, защото трябва да се съберем. А аз съм и отговорник на групата.Беше ужасно паникьосваща ситуация, не знаех откъде да подхвана всички задължения,които проспах. И отгоре на всичко, признавам си, още бях опиянена от алкохола.Това е почти единичен случай- аз изобщо непия, защото с работата ми вече не ми се излизапо клубове, а и не държа кой знае колко на пиене.
Какво пропускат тези, които стават внормални часове?
Ние сякаш изживяваме малко по-различно нашите участия- да бъдемна сцена, да имаме артистична професия… емоциите са много силни. Една отнай-хубавите ми хореографии я направих през нощта. Моят биологичен часовник етотално объркан, знам, че всяко нещо мога да го свърша по-добре през нощта.Предполагам, че точно това не могат да разберат и пропускат хората съсстандартен ден. Не разбират магията на нощта, когато твориш.

Д-р Делян Георгиев, Център за спешна медицинска помощ – София

Д-рГеоргиев прекарва поне двайсет безсънни нощи или дни в месеца в бърза линейкана Спешна помощ. Накратко – той е една от онези градски нинджи с белипрестилки, които идват в дома ви с точното снаражение от субстанции, за да виспасят задника. Делян е реаниматор, баща на три деца и – според неговите думи -женен не само за работата си, но и за жената-най-голям-пич, която няма никаквигрижи с лудия му график на човек, който спасява животи. Той нарича медицинатаромантична, а приликата му с Майк Патън съвсем не е случайна.

Заради какво си се простил съсстандартното ежедневие и събуждането в поносими часове?
Любовта към професията. Аз съм от онези скучни деца, коитоникога не са искали да учат или да станат нищо друго. Винаги това съм искал и успях даизпълня мечтата си, една от тях всъщност, но това ме прави един много щастлив човек.Затова и работя в Спешна помощ – идеята, че ти си пръв някъде в някаква многокризисна ситуация, сам си и трябва да направиш всичко, на което са те учили, дасе овладееш и да се справиш добре, за да може човекът, за когото отиваш, да оцелее… в това има многоадреналин, много красота, много романтика.
В колко часа се събуждаш, как звучиалармата ти?
За сутрешната смяна ставам в пет часа, започвамев седем. Давам и нощни дежурства, ниесме на дневни-нощни по 12 часа, като те са доста различни сами по себе си.Няма една с една да се повтарят. Но така или иначе – не мога да спямного, имам три деца и те не ми позволяват това да се случи. Будя се с аларматана телефона – с един петел, свежо.
Опиши първия час, след като отворишочи?
Първият час, след като се събудя, протича много бързо – ставам, обличамсе и тръгвам на работа.  Пия кафетук- обикновено пристигам малко по-рано, понеже не обичам да закъснявам. Аз съм офицерскисин, всичко трябва да е стриктно. Така ми е втълпено от малък, по най-бързияначин ставам, оправям си и пристигам на работа.
Какво може най-много да те изнервисутрин?
Трудно се изнервям, но най-много от всичко може да ме ядоса човешката глупост. Тя е уникална.Лицата й могат да бъдат най-различни, носителите са разнообразни – виждал съмкакви ли не глупави решения, като например да изпиеш перилен препарат с цел даси изчистиш устата, след като си пил ракия… Или много често срещаната, засъжаление, поне в България – голяма заблуда, че човек като изпадне вбезсъзнание, си гълта езика. И там започват невероятни изпъленения – сизкъртени зъби с вилици и ножове, с дръжки от метли и какво ли не… а дефакто, такова явление “гълтане на език” – няма. Масова е тая заблуда, хоратаказват “ако не бях аз да му извадя езика, щеше да умре”. И това е на цената наняколко коронки. От невежество се получават сериозни състресения.
Разкажи за най-бруталното си успиване?
Случвало се е точно два пъти да се успя. След едно мероприятие не бях спалдълго време, пропуснал съм алармата и ми звъннаха от централата с въпроса “Къдесте, Д-р Георгиев?”, отговорих, че съм в метрото, а ми трябваха още понедвайсет минути да стигна с такси. Позакъснях стабилно.
Какво пропускат тези, които стават внормални часове?
Хубав въпрос. Аз си харесвам работата и заради това, че -да, ходиш по разни места, където се случват нещастия с разни хора, инциденти,но междувременно виждаш града в различна светлина. Има места, които не съмподозирал, че съществуват в София, невероятно красиви, които могат да сесравняват с малки италиански градчета. Например районът около Лъвов мост -всички тези сгради по “Мария Луиза” имат огромни вътрешни дворове, които сакато някакви испански хасиенди, уникални къщи, строени 20-те, 30-те години наминалия век. Ние влизаме навсякъде. Обиколил съм и всички затвори, които същоса доста интересни места за посещение. Заводи, предприятия, никога не съмвярвал с какви машини работят хората и какви неща произвеждат. Та, това михаресва много. Събуждайки се в часове, в които повечето хора още спят, виждашневероятни неща от града, които сякаш не са същите на дневна светлина.

Марин Пенев, шофьор на автобус в“Градски транспорт”

На чичоМишо му се спи вече 23 години. Но заради детската си мечта – да бъде шофьор на автобус, той съвсем не насила ставапосред нощ и сърдитите муцуни по линия 117 хич не му пречат. Казва ми, чесутрините в София всъщност могат да бъдат вълшебни, и че всичко си е до човека- с две думи, ако искаш да си кисел, винаги ще си намериш причина. Той пък ерешил да се събужда с усмивка, напук на пищната драма, която всеки ден серазиграва зад вратите на градския транспорт.

Заради какво си се простил съсстандартното ежедневие и събуждането в поносими часове?
Аз от дете съм мечтал да бъда шофьор. И сега мечтата ми еосъществена. Цял живот растеш с желание за нещо, което искаш да работиш… и ето, сегаго работя. На мен не ми тежи, че се събуждам рано, въпреки че сега, следтолкова години, започвам да го усещам… Но иначе си ставам.Спи ми се,но отивам с кеф на работа.
В колко часа се събуждаш, как звучиалармата ти?
Ставам в 3:20, всеки ден е различно. Към 4 часа излизам, акосъм първа кола, след това един след друг започваме… А алармата ми е от тиястандартните, на телефона – Nokia.
Опиши първия час, след като отворишочи?
Много набързо протича, защото в първия час аз вече возяхора. Нямам никакво време за мотаене.
Какво може най-много да те изнервисутрин?
Всичко ме изнервя сутрин, защото не съм се наспал. Не могада си намеря чорапите, ризата… но това си е нормално. Тръгвам, на врататаустановявам, че съм си забравил телефона или цигарите, или ключовете и всичко ес бързане и в нерви. Не може да се свикне с това.
Разкажи за най-бруталното си успиване?
Много пъти съм се успивал. Успиваш се, ставаш, отиваш на работа ивместо “добро утро”, ти казват “добър ден”, ха-ха. И санкцията си е вечезадължителна, само две минути да закъснееш и те глобавят. Със ставането сесвиква, въпреки че е много кофти. А като се прибера в 12-1 часа на обяд,задължително лягам да дремна. Не се издържа!
Какво пропускат тези, които стават внормални часове?
Много работи пропускат. Сутрин – да видиш как се събуждаградът – е много готино. Изгревът, всичко… А ако съм втора смяна- говиждам как заспива… как хоратаизчезват от улиците, движението намалява, слънцето си отива и настава еднамного хубава тишина.

Моника Николова, покер играч

Тя сесъбужда в късния следобед, за да играе нощем и заспива с мисълта за следващияси печеливш ход. Моника е професионален покер играч, което ще рече, че не сезанимава с нищо друго, а също – че е напред от тая работа. Обикновено тя еединственото момиче на масата, което лесно разсейва и най-дисциплинираните сипротивници, а това, в допълнение към острия й ум, често й помага да си тръгне с голяматанаграда. Последният турнир, който печели, я прави по-богата с пет хилядарки. Моника си пада потрудните предизвикателства,по ненормирани часове и е сигурна, че през деня няма игра.

Заради какво си се простила съсстандартното ежедневие и събуждането в поносими часове?
Харесва ми играта. Не само Тексас покер, но и Китайскипокер, Омаха, игри с играчи, в които можеш с ум и способности да изиграеш таканещата, че да спечелиш. И не е само за пари, тръпката и адреналинът са огромни.
В колко часа се събуждаш, как звучиалармата ти?
Будя се, когато ми е кеф. Затова се радвам на работата си,защото не трябва да се съобразявам почти с нищо. Винаги съм мразила да ставамрано. Спя, докато се събудя сама, в един, два, три следобед. Нямам аларма.
Опиши първия час, след като отворишочи?
Седя си в леглото и си щракам на телефона поне двайсетминути, после ставам, къпя се, мия си зъбите… обичайните неща. Обикновено силягам към пет сутринта и умирам от глад, когатопосле стана.
Какво може най-много да те изнервисутрин?
Някой да ме е събудил, преди да съм се събудила сама. Аиначе, след като стана – много се дразня, ако няма какво да ям. За мен закускатае суперважна.Много хора пият кафе, пушат цигари, аз просто трябва да стана и да ям. Веднага.
Разкажи за най-бруталното си успиване?
Преди, когато имах нормална работа, се успивах редовно. Сутрешните смени винагиса били проблем. А и “нормална” е грубо казано, защото работех в казино. Единден трябаше да съм там в осем сутринта, а се събудих в два следобед.
Какво пропускат тези, които стават внормални часове?
Програмата от девет до пет те лишава от развлечения, отнемати забавлението. А то е нощем.