Понеделник, 26 октомври. Първи ден след изборите, на които хората, които са схванали в кое квадратче трябва да нарисуват равнобедрена чавка със синхимикал, са гласували за един кмет, втори кмет, общински съветник, както и нареферендум за електронно гласуване, известно в някои части на България като„електрическо“.

Цяла изборна нощ клетият електорат е седял пред телевизорите и компютрите,за да гледа криминална комедия, която започва с нахлуването на лидера на АтакаВолен Сидеров в НАТФИЗ. Размахвайки карта и без да губи ценно екранно време заглупости, той директно минава в офанзива и крещи на висок глас, че има право давлиза навсякъде и по всяко време, а след това обвинява студентите, че са долнихомосексуалисти, курви, наркомани и канибали, които закусват с топлипеленачета.

Електоратът, който все пак е виждал какво ли не – включително как Сидеровобстрелва стюардеси с фъстъци, се пули в недоумение и си налива втора чашаалкохол, отказвайки да повярва в това, което гледа. В този момент сюжетнаталиния търпи рязък обрат.

В НАТФИЗ пристигат около двеста и трийсет полицаи, които понасят вожда катомокър чорап по улица „Раковски“ и го стоварват пред БИАД, където неизвестенизвършител ловко го издрънква по главата, причинявайки му бледа синина и капкикръв, за неописуема радост на всички зрители. Камерата показва приятелката мукърмачка, която хлипа неутешимо отстрани, както и министъра на вътрешнитеработи, и накрая всички стават свидетели как полицаите отвеждат ранения вожд икърмачката в неизвестна посока.

След като е изгледал безброй пъти кадрите с удара и гръмко се е смял,нормалната част от електората си е легнал, макар и много късно, с едно хубавочувство в сърцето и най-вече с надеждата, че утре сутрин Сидеров ще е все такаарестуван. Уви, надеждите са разбити. На сутринта Сидеров еосвободен и дори освидетелстван (но не по начина, по който на всички им се иска). Адвокатът му разпространява драматично съобщение, споредкоето по време на нападението Сидеров е понесъл нечувано страдание – „изхлузенаобувка“.

Междувременно в зала Арена Армеец под ключ вече 12 часа съжителстватняколко хиляди души, които са имали неблагоразумието да бъдат членове насекционни комисии. По прозорците на залата се появяват надписи SOS, говори се за припаднали хора, глътнати езици и аборти.Роднини се стичат пред залата и носят сандвичи, цигари и мокри кърпички. ЦИКсвоевременно и великодушно осигурява 50 (петдесет) походни легла, на които всеки един от петте хиляди човекаще има възможност да полегне за около три минути.

Вечерта по телевизията дават репортаж от село Галиче. Новият стар кметЦенко Чоков е в местната кръчма, където накъдрена руса певица сластно гопоздравява с възгласите „ИИИИ ЗААААА ВЕЕЕЧНИЯ КМЕЕЕЕТ ОТ ВСИИИЧКИПРИЯТЕЛИИИИ“, а небръснатият Ценко, с физиономия на победител в състезаниепо надяждане с кренвиршки, обявява, че ей тая чаша тука сега я изпива на екс (шумно гълточене)за всички тях.

Следват бурни аплодисменти, запява се песен. Хората в кръчмата вдигатназдравици, бодат се краставици. Репортерка пита господин Чоков дали хората,които не са гласували за него, трябва да се страхуват и да имат едно наум. „Щеима ли запалени коли и къщи?“, пита репортерката, а Ценко отегчено махва сръка и отрича злостното обвинение с думите – „Аре стига сте ме питали такиванеща, насекъде има запалени коли и къщи!“.

На електората му става леко, отдъхва си и си ляга.

27-28 октомври. Полуобувка обявява в парламента, че ще създава хайдушко движение, за даосвободи България от американска окупация, но това няма да го отклони отосновната му дейност – борбата с ширещия се в клекшоповете и университетитенаркотрафик. Накрая заявява, че в изборната нощ, докато него са го нападали иса му събували обувката, тайнствен служител на американското посолство е стоялдо министъра на вътрешните работи и ѝ е шептял нареждания в ухото.

Електоратът остава с усещането, че страната има нужда от повече заведения,в които дръжките на вратите отвътре са демонтирани, а обитателите редят пъзелии боядисват пейки в ненатрапчиво зелено.

В същото време отвън се провежда протест в подкрепа на „Атака“. Камеритепоказват нещо, което удивително напомня изображенията на бог Нептун, но скаскет на главата. Нещото уведомява невежия български народ, че Волен Сидеров еедин много хубав и умен мъж, а България трябва да се върне към Русия илиСъветския съюз – което от двете си избере.

Думата бързо взима друго неописуемо нещо, според което Волен единствен себори за истината, на която обаче въобще не ѝ е лесно, защото тя (истината), досущ като злочестадевойка от народна приказка, стои заключена в пещера, пред която денонощно бдиседемглава (!) ционистка ламя.

Докато електоратът отново си задава въпроса защо заведенията с демонтиранидръжки на вратите стоят празни, пред камерата застава младеж, който казва, четой е там „за забавлението и за да подкрепи младото поколение, което приемавсичко на майтап“, а на въпроса на репортерката знае ли какво се случва впарламента в момента, младото поколение отговаря, че вътре има избори.

снимка: facebook

С това репортажът за поддръжниците на Атака приключва.

За да е пълноценно усещането за налудничавост, шефката на Общинскатаизбирателна комисия заявява, че всички припаднали в Арена Армеец (около 120 човека)са симулантии много хора всъщност са доволни от 50-часовото си изживяване там. Освен това,в залата имало седалки ЗА ВСИЧКИ и било въпрос на индивидуално предпочитаниекой как да изкара 50 часа, затворен в леденостудена зала – полегнал на земятаили седнал на собствена, лична, персонална седалка (намеквайки, че това е някакъвостров на комфорта, с какъвто малко хора разполагат в домовете си).

Електоратът пак си ляга и преди да заспи започва да разсъждава дали пъквъвеждането на електрическото гласуване не е твърде прибързан ход. Според него,въвеждането на електрически стол би било далеч по-адекватно на събитията.                                                                                           
                                                                                                                              
29-30 октомври. Докато в парламента умуват как да свалят имунитета наСидеров и Чуколов, в квартал Лозенец внезапно гръмват два гранатомета, изкарватакъла на десетки граждани, три улични котки се напикават, а вратата на джип, вкойто се вози Алексей Петров, леко хлътва навътре. Самият Петров се измъкваневредим и след няколко часа се обажда отнякъде, че атаката срещу него е„грешка“. 

Електоратът отново се успокоява и му става леко – все пак, човешко е да сегреши! От друга страна, не е приятно да живееш в непрестанна неизвестност и дамислиш ще ли го удари Алексей Петров гранатомет или не. Прокрадват се идеипроблемът да бъде разрешен веднъж завинаги, като следващия път се използваминометна установка, пък белким уцелят.

През това време в интернет започват да се разпространяват сканиранипротоколи от изборите, в които и с невъоръжено око се виждат нанасянитепоправки и задрасквания. Много хора с изненада откриват, че гласовете имлипсват и все по-осезаемо става усещането,че протоколите, приличащи на бакалски тефтер, саобработвани посредством дървено сметало с топчета. Това още веднъжпоказва колко далече сме (около два-тривека) отвъзможността за електронно гласуване.

На фона на всичко това, една новина си пробива път като символ насправедливостта и възмездието – ден преди балотажите, шефката на Общинскатаизбирателна комисия подава оставка и е изпратена вкъщи да седи или лежи наседалка колкото си пожелае – в зависимост от индивидуалните ѝ предпочитания.

По-хубавото обаче е, че на нейно място е назначена бивша директорка насофийския крематориум – факт, който изпълва с радост вече изтерзания отразсъждения електорат.

В края на краищата, ето че идва момент, в който всичко се подрежда. Времетоза електрическото гласуване (и най-вече – заелектрическия стол) очевидно е настъпило.