Каква е връзката между акането и електронното гласуване? Самуил Петканов знае

flickr.com

Електронното гласуване – враг на хартиената бюлетина в полза на Член едно

от Самуил Петканов

Човешкият живот е един упорит регрес.

Макар и след болезнени зачисто новите бели дробове първи глътки кислород, новороденият човек започваживота шеметно. Носят го на ръце, угаждат му, никой не го мрази и не му въртиномера. Разбира се, няма как да минем и без една от любимите ми теми –новороденият може да ака където и когато си поиска. Изобщо – божествен живот, вкойто съзнанието ти е толкова празно, че ти си в центъра на всичко. Не разбирашнищо, всичко е интересно, вълнуващо и загадъчно.

Защото животът е още в първата си четвъртина и колкото и посредствени да са досегашните резултати, мачът продължава и има време заобрат

С течение на същия тоя живот и назидателното продължение на времето в една посока, започват иразочарованията, които бавно се трупат, докато стигнат до точката, която искамда стигнем в този текст, за да изградя тезата си и вие няма да разберете закакво приказвам, докато след няколко абзаца не я стигнем.

Но ще попретупам.

Така. Акаш си, носят те,глезят те. После почват да те ръчкат да правиш неща като да ходиш, да учиш, даядеш зеленчуци и да акаш на точно определено място. Но пак е добре, защотозапочваш да мечтаеш да порастеш и да си акаш където ти скимне. Да станешкосмонавт или батман, принцеса или дюнер. Празното ти новородено съзнание рязкосе изпълва с първите ти впечатления от живота и неминуемото следствие отвпечатленията – очакванията. Е, оказва се, че след бебешката свобода винаги сенамира някой да ти казва къде да акаш.

С течение на годинитеколичеството впечатления расте, очакванията леко и постепенно се менят, но всепак остават високи. Защото животът е още в първата си четвъртина и колкото ипосредствени да са досегашните резултати, мачът продължава и има време заобрат.

Естествено, често намладини човек има мечти и чисто съзнание, с които постепенно се разделя. Същокакто с крепката ерекция, която е от еднаква важност както за господата, така иза дамите. И когато дойдат сърдитите и меки времена, го обръщат на носталгия.

Защото настоящето е многопо-криво, откакто си го представяхме или се представяме, че си го представяхмекато млади, когато имаше ерекция. И когато можеше акане навсякъде. Ето, на менне ми се налагаше писане на собствени текстове в безспирната online-надпревара залайкове, а всеки минаваше с възпроизвеждането на квазисъчинение, пропито съсскучни общоприети съждения по адрес на някоя литературна творба. И беше достапо-спокойно.

Затова днес мнозина сепрехласват по времето, когато събираха по 10 години за Москвич, вместо 10години да изплащат за возило с окачване и мощност от повече конски силиотколкото коне могат да се съберат в багажника му. Просто защото са случили наонази първа четвъртина от живота по онова време, а сега са в една от последнитедве четвъртини, когато всичко ново е стряскащо. Прехласват се по времето, а непо самия Москвич. Никой днес не кара Москвич, всички карат по-удачни МПС-та.

Също както и всичкиползват електронно банкиране, вместо онези смачкани книжки. Всички си говорят сроднините по skype и се гледат, вместо да чакат дуплекса да се наговори, преди да се опитат дапроведат скъп разговор с отвратително качество. Има много подобни примери затова как носталгията е плод не на реалността, а на романтичната нагласа начовека по време на неговите младини.

Същото е и с изборите.Сегашната изборна система има своите кусури, но си е нашата система. Бюлетина.Същата система за гласуване, която я имаше, когато изборът се повеляваше не отнея, а от Член едно. Сега я има, а изборът се повелява от кебапчета, таблети,автобуси, организирани и платени тумби.

Но внезапно се оказва, ченякакви хакери биха я опорочили, ако стане електронна. Изборите внезапно нямада са честни, сякаш сега са! И с носталгия към посредствеността новото едамгосано като нещо ужасно. Отрицанието, подплатено с ирационални страхове,което наричаме носталгия е логично последствие от това, че животът е регрес.

Защото в началото е якода акаш, където и както се случи. Но в по-зрелите етапи на живота това есрамно. Също както днес да си караш Москвича. Или да вярваш, че хартиенатабюлетина е носител на чистата и неподправена демокрация.