Америка – страната на неограничените възможности. Страната, в която всеки има правото да преследва щастието си и в която с лъскане и продажба на ябълки далеч се стига. Там и само там второразряден актьор, известен най-вече от филм с главен герой – шимпанзе, може да стане губернатор, президент, а накрая и враг номер едно на Тутраканска селищна система, респективно комунизма.

И ако се чудите с трафик на какъв наркотик се занимава наркотрафикантът Бари Сийл в едноименния филм, отговорът, макар и поръсен с кокаин, е по-скоро тази опияняваща идея, че в Америка възможностите наистина са неограничени. Реалният Сийл е бил опортюнист до мозъка на костите си, или ако говорим за филмовия му портрет, създаден от Том Круз – до блясъка на 24-каратовата усмивка, която дори и с липсващ зъб си остава все така 24-каратова.

Роденият на четвърти юли топ гън е идеалният избор за ролята на типично американския авантюрист-авиатор, шмъркащ от живота с пълни ноздри. След Мумията – филм, който сякаш заслужава да бъде увит в бинт и зазидан независимо къде, само и само да не бъде показван и гледан – Круз припомня с изпълнението си в Бари Сийл, че освен една от най-големите звезди на планетата, все още е и един от най-талантливите актьори, че и трикратно номиниран за Оскар на всичкото отгоре (за ролите си в Роден на четвърти юли, Джери Магуайър и Магнолия).

Капитанът на поредицата Мисията невъзможна пилотира перфектно образа на Сийл и предава убедително приключенския дух и непринуденото му, понякога почти до степен на вдетиняване, поведение и отношение към света. От първите минути, когато Бари предприема шеговита маневра, за да раздруса и събуди своя копилот и хората на пътнически самолет от флотилията на TWA, до кулминативната сцена с мисията на Сийл да заснеме изобличаващи кадри на никарагуански социалисти с ръководителите на наркокартела Меделин (Пабло Ескобар и компания), чувството за хумор е неизменна част от характера на персонажа, а оттам и на филма.

Точно като на шега, Сийл е привлечен на работа от лукав агент на ЦРУ (червенокосия дявол Донал Глийсън), за да прави снимки от въздуха на обекти и личности, които представляват интерес за Управлението – предимно в Централна и Южна Америка. Съвсем скоро обаче първоначално спонсорираният от Чичо Сам малък самолет се превръща в „летящо муле“ за трафик на колумбийски кокаин, оръжия, хора, мръсни списания и всичко, което Бари получи възможност да транспортира срещу пари.

Ключовата дума тук, а и за времето (края на 70-те и началото на 80-те години), е „възможност“. Напълно в духа на опортюнизма и погазвайки редица принципи, ЦРУ и администрацията на президента Роналд Рейгън до голяма степен си затварят очите за наркотрафика в двете Америки, а посредством „герои“ като Бари Сийл даже в известен смисъл и участват в него. Освен това в името на „борбата срещу комунизма“ (напомняща като американски политически лозунг съвременната „борба срещу тероризма“) САЩ въоръжават и обучават множество съмнителни и откровено криминални елементи, като например „контрите“ от Никарагуа (нещо повече – оръжия, осигурени от САЩ, попадат в ръцете на колумбийски наркотрафиканти, парадоксално водещи своеобразна война с щатската Агенция за борба с наркотиците).

Всички тези, а и други морални лупинги са атрактивно представени през очите на Сийл, самия той активен участник в тях. Режисьорът на филма Дъг Лаймън, работил с Том Круз и по оригиналната научна фантастика На ръба на утрешния ден, и сценаристът Гари Спинели обединяват усилия с уругвайския оператор Сезар Чарлоне (заснел феноменалния Градът на Бога), за да нарисуват динамична картина на турбулентната епоха. И въпреки че тримата се справят на ниво с тази задача, защото продукцията изглежда и звучи доста добре, а и определено се извисява над обичайната за август филмова скука, набелязаните от екипа почти космически висини не са достигнати.

Макар и вдъхновен от шедьовъра на Мартин Скорсезе Добри момчета, който комбинира скорострелно разгърнат сюжет с дълбоки и богати на нюанси персонажи, сценаристът Спинели населява Бари Сийл с предимно карикатурни образи. Те предизвикват смях и осигуряват достатъчно забавление, ала за съжаление не могат да се похвалят с кой знае каква дълбочина, като очевиден пример в тази връзка е второстепенната героиня на Джейма Мейс (Клуб Веселие). Тя играе прокурорката, погнала Сийл, чийто образ обаче е сякаш копи-пейстнат от ситкома Проба и грешка. Там Мейс също е прокурорка, също с южняшки акцент, носи същото облекло и има същите маниери.

Но ако в случая за карикатурността може да се обвини и актрисата, това оправдание не важи за фигура като Пабло Ескобар. Вероятно за първи път в сценарий, засягащ колумбийския наркотрафик, лидерът на картела Меделин е изобразен толкова оскъдно и основно с похватите, типични за комичните персонажи. Дори и в Дрога с Джони Деп, където образът на Ескобар също има малко екранно време, зрителят може да придобие достатъчно ясна представа за жестокостта и непредвидимостта на наркобарона. А пък в Narcos, страхотния сериал на Netflix, Ескобар, изигран от Вагнер Моура, е антигерой от почти шекспиров калибър.

На хартия, даже и титулният персонаж Сийл е заплашен от катастрофа в горичката от клишета и плитко охарактеризиране, но както вече стана дума, Том Круз демонстрира, че е ас, и спасява положението. Семейните сцени със съпругата и шурея на Бари (Кейлъб Ландри Джоунс на практика играе почти същата роля като в Туин Пийкс: Завръщането) представляват постоянна сценарно-режисьорска клопка, която Круз успява да избегне със завидна ловкост.

Така въпреки че има проблеми с приземяването (например липсата на детайлно построени вътрешни конфликти в рамките на отделните образи), историята в Бари Сийл: Наркотрафикантът все пак е забавен, вълнуващ, а и информативен полет над бурни години. Това е филм, който бележи поредна успешна колаборация на Круз и Лаймън, но както сочи и оригиналното му заглавие American Made (Произведено в Америка), е преди всичко вкусно парче от сто процента оригинална Американа.

America’s War on Drugs – документален филм от четири части, излъчван по History Channel. В него подробно се проследяват причините, довели до бума в световния наркотрафик от 60-те години на миналия век насам. Изследва се и се обяснява ключовата роля на ЦРУ в тези процеси, а специално във втората част има информация и за дейността на Бари Сийл.

Narcos – премиерата на трети сезон от великолепния сериал на Netflix е на 1 септември. Без Пабло Ескобар, без преследвалия го Стийв Мърфи (Бойд Холбрук), но с агент Хавиер Пеня (Педро Паскал, Игра на тронове) в схватка с могъщия наркокартел Кали. Предстои да видим дали отсъствието на Мърфи, чийто глас осигуряваше задкадрова експозиция в стил Скорсезе, ще доведе до промяна в духа и евентуално облика на сериала.

Бари Сийл: Наркотрафикантът е в кината и IMAX