“България и Македония били играли на футбол… но не станало ясно срещу кого.”
Най-безобидната шега за мача България-Македония? Разбира се, че “България и Македония били играли на футбол… но не станало ясно срещу кого”. И не защото не е моя, нито защото е къса, а защото на фона на коментарите, които вървяха по време на стрийминга на контролната среща между Македония и България, тази изглеждашекато погалване от страна на човек, който иначе има навик да шамаросва жена си.
И все пак далеч не всички шеги бяха чак толкова груби, че да не ги споменем. Мнозина си позволиха да се шегуват с опитите на официалната македонска историография да създаде история, открадвайки я от различни свои съседи, сред които най-чувствителни, и то с пълно основание, смение в България.
Тъкмо това официално отношение на Скопие ни накара да си припомним, че никога не бива да играем шахс братята македонци, защото първото нещо, което ще направят, е да ни вземат царя.
В същото време някой се опита да припомни, че македонският език е всъщност български, но написан на сръбска пишеща машина.
До голяма степен правителството в Скопие и македонската академична общност предизвикват (с основание, впрочем) подобно шеговито отношение от страна на българската общественост.
На централния площад в македонската столица, сред множеството псевдокласически скулптурни изображения на антични и средновековни личности, са вдигнати паметници на три исторически личности, които са заявили безусловно и лично своята българска идентичност – Гоце Делчев, Даме Груев и цар Самуил. Това неизбежно предизвиква ехидните ни усмивки, но пък, за щастие, не предизвиква агресия.
Футбол и война
Аркан и тигрите
Историята помни множество случаи, в които футболни мачове са изкарвали наяве специфични шовинистични чувства.
Защото сред спортните състезания, на които цели народи си мерят дефицита в самочувствието, нито съперничеството между Индия и Пакистан, нито Ирландия – Англия може дастигне балканския случай, в който през 1990 г. по време на мача срещу белградския “Цървена звезда” агитката на “Динамо” (Загреб) започва да вика “Вси срби на врби”. Феновете на Звезда отвръщат със “Загреб е сръбски”. След тези възгласи става масовото сбиване, при което не просто публиката нахлува на терена, не просто играчите се хващат за гушите, ами десетки коли с белградска регистрация са бутнати в морето.
Тази случка дори се смята за повода, от който ескалира насилието, което доведе до невиждани зверства по време на войната, чрез която се разпадна Югославия. Агитката на “Цървеназвезда” формира “Тигрите” – едно от най-страшните паравоенни формирования, познати в историята на 20-ти век.
Пак на Балканите съвсем наскоро, през есента на 2014-та по време на футболния мач между Сърбия и Албания на стадиона в Белград се появи дрон, за който беше закачено албанското знаме. Това (пак) предизвика масов бой, още повече, че сърбите все още трудно преживяват откъсването на люлката на сръбската история Косово иобявяването на независимостта на тази втора албанска държава.
“Я сум чὸвек”
Българският министър-председател Сергей Станишев посреща македонския си колега Никола Груевски през 2007г.; Снимка: Булфото
Българските сантименти към Македония са не просто основателни, но и неизбежни. Защото те се опират на безусловна историческа фактология. В същото време няма никакво съмнение, че ако някой се чувства някакъв, няма как да му кажем като какъв точно трябва да се възприема. Противно на станалата популярна покрай мача приказка, че изкъпаният македонец е чист българин, не можем да отречем правото на самоопределение на всички, които искат да се чувстват македонци.
Спомням си как по време на почивката на лекция в Ректората в началото на миналото десетилетие излязохме да пушим и започнахме да се шегуваме с двама наши колеги македонци като ги питахме “Сега вие какви сте – българи или македонци”. Горан беше председателна Сдружението на македонските студенти в България Тодор Александров, а Марян (да, така му се пишеше името) беше негов заместник в организацията. Та Марчо отогвори мигновено и рязко:
– Я сум мàкедонец!
А Горан си дръпна от цигарата и с пълно спокойствие му отвърна:
– Я сум чὸвек, ти се зὸви какὸвщеш.
Та оттогава знам, че е по-важно насреща да имаме хора.