В една студена февруарска вечер на 1982 година тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) губи повече от половината от територията си… И всичкозаради 1435 сурови гренландци, които решават да гласуват с “не” нареферендума с един единствен въпрос: “Да остане ли Гренландия вОбщността?”.

След неколкократно, включително ръчно преброяване (б. р. – а тук то не е особено трудно и продължително)резултатите са неумолими – 12 615″не” срещу 11 180 “да” и премиерът Ларс-Емил Йохансензапочва преговори с Брюксел за всички условия по “развода”. Впрочем,той прави това с удоволствие, защото в продължение на три години е агитиралточно за това… Да има пълен контрол на имиграционните си решения, риболова,земеделските политики и всевъзможни други европейски правила и директиви. ДнесВеликобритания иска същото. Да излезе. Но в историята остава Гренландия,първата напуснала страна.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Странната история за това как Гренландия напусна евросъюза започва през 1979,когато на изборите партията Сюмут (б. р. – “Напред” в превод от чист датски)печели 13 от общо 21 депутатски местаи взема властта. Момчетата са левичари, членуват в Социнтерна, но по-важното е,че са обещали да извадят Гренландия от Европейската общност. И го правят безмного сантименти. Така леденият остров преживява под опеката на бюрокрациятавсичко на всичко десетина години, след като Дания влиза в ЕИО през 1973-та същослед референдум. Още тогава Гренландия е твърдо “не”!

“Трябваше да пътувам доБрюксел всеки месец, за да искам разрешениеНАШИТЕ рибари да ловят риба в НАШИТЕтериториалниводи. Там ми казваха, че понеже сме част от европейското семейство, трябва дасподеляме всичко с НАШИТЕ приятели. Това дразнеше НАШИТЕ хора”, признаваняколко десетилетия по-късно пред “Daily Mail” Йохансен. Презпоследните седмици ветеранът-политик е един от най-търсените за интервю отбританските медии по-малко от три месеца преди обявения за 23 юни референдум заили против членството на Великобритания в Евросъюза.

Снимка: Flickr

“Гренландия несъжалява  за това, което реши. Това беше многодобро решение”, смята и сега Йохансен, но веднага добавя, че двата островаса много различни. Сънародниците му са около 56 000 души, извън столицата Нуукняма кьорав път, а градът е по-близо до Канада, отколкото до Копенхаген.

И въпреки, че икономикатай е по-малка от тази на остров Гърнси, който парламентарната шефка Цецка Цачевабърка с Гърция, разделянето на имуществото при развода с евросъюза трае околодве години. Явно Европа е твърде шокирана от решението на северняците, защото идо ден-днешен те получават пари за училищата си от фондове на Съюза, а добреприпечелват и от продажбата на риболовни права в богатите води край острова. Иначемного от аргументите преди фаталния референдум звучалидоста познато: “Казаха ни, че ще бъде много лошо за Гренландия, ако напуснем.Че икономиката ще се срине, цените ще се покачат, а тук ще стане почтиневъзможно да се живее.”

“Мисля, че нещата серазвиват чудесно, няма разлика в икономическия ръст”. Думите са на човек,който навсякъде по света трябва да бъде признат за бизнес-корифей. Защото МайкКаретеро ръководи процъфтяваща компания за производство на… сладолед.Продуктите му се харчат като топли ушанки и ръкавици в 50 търговски обекти вНуук при положение, че навън е минус 11. Майк вече продава продукцията си, вкоято влага полярен пещерен лед, в датски магазини, планира износ в Исландия иВеликобритания.

46-годишната Джанет Холдинг, главенизпълнителен директор на модната къща Нуук Кутюр, също смята, че извън епо-добре от вътре: “Прекалено сме малки и няма как да се опълчим на цялатаевропейска бюрокрация. Нямаме необходимост от това. Ние, гренландците, сметвърде горди с културата и традициите си и искаме да ги запазим”.

Защитата на риболовнатаиндустрия е ключов фактор в живота и политическите позиции на всеки гренландец.То е и основен фактор при решението за напускане на Евросъюза. След”развода” риболова преживява истиски бум, местните навлизат в новитеритории и изнасят продукция за целия свят. “Това трябваше да сеслучи”, казва Хенрик Лет, шеф на най-голямата частна риболовна компания PolarSeafood. “За риболова е голямо предимство да си извън ЕС.” И давапример именно с Великобритания, която навремето имала най-големия риболовенфлот в Европа. В наши дни след хиляди загубени работни места само един огроменхоландски траулер реализира почти една-четвърт от цялата английска квота.

Дите Сьоркнес, която наскоропристигнала на острова, за да оглави компания за обработка на кожи, споделяпред британската преса, че е поразена от антипатията на гренландците към ЕС.”При вас ще има референдум по същата причина, поради която навремето са гонаправили тук. За хората това е изключително личен въпрос: ако членството не есвързано с финансова печалба, отговорът е “не”!”

Миниатюрното, но затова пъкмного сплотено малцинство в подкрепа на членство в евросъюза ползва аргументи,сякаш извадени от репертоара на българския премиер Бойко Борисов. “Тук имахора, които смятат, че излизането е най-голямата грешка заради пропуснатитепари за изграждане наинфраструктура и реновиране на летището,” смята писателят Юаака Либерт. Новеднага добавя: “Сега обаче не мислим толкова за Европа, по-концентриранисме върху извоюването на независимост от Дания. Предвид настоящата икономическаситуация и проблемите с мигрантите обаче голяма част от гренландците са многодоволни да са извън Евросъюза”

Датски министри прогнозират, ченадпреварата за арктическите ресурси може да доведе Гренландия до новоприсъединяване към ЕС, някои местни политици също искат островът да се включи вразпределението на европейските фондове за инфраструктура. Хенрик Лет, който еи председател на местната стопанска камара “Бизнес Гренландия”, представляващаоколо500 фирми, смята, че може би е време да се възобнови дебата за връщане вЕвропа, въпреки страховете, че брюкселската бюрокрация ще погълне страната: “Простотрябва да разгледаме предимствата и недостатъците. Не можем просто да седнем ида кажем: никога няма да се присъедини към ЕС отново.”

“Далеч сме от Европа. Искамесътрудничество, но не и брюкселски диктат. Това в културно отношение е многоважно за Гренландия “, контрира “бащата на независимостта”Ларс-Емил Йохансен. Засега поне “леденатаприказка” за тези 56 000 души,които могат да се поберат в”Уембли” за някой от мачовете на английския национален отбор,продължава. В потвърждения на нечии твърдения, че “има живот и извънЕвропейския съюз”. А животът на Гренландия “извън” започва след януари,1985 година. Когато Гренландия официално влиза в историята като първата страна,станала независима от Брюксел.